Решение № 9438 от 29.12.2016, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

29.12.2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 3 740 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

В исковата молба на А.И.Г., гр.Своге с уточненията към нея се твърди, че същият е пострадал – като пътник на предна дясна седалка в л.а. марка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № ******* при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 03.11.2013 г. в района на гр.Своге, на път II-16 от гр.София за гр.Мездра, км 48+800 м., в близост до с.Церово, по вина на водача на това МПС – Е. Й. С., който поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и законовите ограничения, изгубвайки контрол върху управлението на автомобила е напуснал пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво от лявата част на пътя. Поддържа се, че от инцидента на ищеца са причинени руптура на далака, довела до оперативното му отстраняване; счупване на 6, 7, 8, 9 и 10-то ребро вляво; хемиперитонеум – излив на кръв в коремната кухина: 1000 мл.; плевр-ален излив вляво; излив в десния синус; счупване на дясна лъчева кост; охлузвания и кръво-насядания по крайниците; охлузване в яремната ямка; охлузване с кръвонасядане на горната устна вляво с подлежащо кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на ниво горни леви зъби; разкъсно-контузна рана на нивото между двете вежди и охлузвания и кръвонасядания по лицето и носа, в резултат на които на ищеца е проведено стационарно лечение, при което са му извършени няколко оперативни интервенции, както и продължително домашно лече-ние. Поддържа се и че от тези увреди ищецът търпи болки и страдания с голям интензитет и продължителност, неудобства и негативни изживявания, вкл. и във връзка с необходимостта коренно да промени начина си на живот, както и че отговорност за обезщетяването на причи-нените му неимуществени вреди трябва да поеме ответната страна като застраховател по задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ на виновния за инцидента водач на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег.№ ******* по полица № 02113001-827168 със срок на валидност: 16.07.2013 г. – 15.07.2014 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.Д. „Б.И.“ АД да му заплати обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 160 000,00 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното заплащане на сумата, и направените по делото разноски.

Ответникът

– З.Д. „Б.И.“ АД, гр.София оспорва изцяло предявения иск – и по основание и по размер, по съображения, че в случая не е налице извършен деликт от застраховано в това дружество лице; че Е. С. не е извършил виновно и противоправно деяние, като дори не е ясно дали последният е управлявал автомо-била към момента на ПТП; че Е.

С. не е правосубектно лице, поради което въп-росът дали действа виновно и извършва деликт не може да бъде поставян и от него не може да се търси гражданска отговорност, респ. че не съществува задължение в тежест на застра-ховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за обезпечаване на вреди, за които застрахованият не отговаря съгласно българското законодателство.

Излага доводи и че ищецът не е увреден от процесното ПТП и дори и да има такива травми, каквито се твърдят в исковата молба, те не са причинени от ПТП – предмет на спора; оспорва твърденията за съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговор-ност“ за процесния автомобил към момента, в който се твърди събитието, както и размера на претенцията, като завишен и несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност инвокира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗ., поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан в автомобил, управляван по изключително рисков и опасен начин, без да предприеме никакви действия за собствената си безопасност.

Претендира присъждането на разноски по производството.

В допълнителната искова молба ищецът е навел доводи за неоснователност на релевираните от ответното дружество възражения.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно данните от представеното с исковата молба заверено копие на констативен протокол от 03.11.2013 г., съставен от служител на РУП – гр.Своге, на 03.11.2013 г. около 05,40 часа на път II-16, км.48+880, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил /л.а./ мар-ка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № *******, управляван от Е. Й.

С., ЕГН ********** при следните обстоятелства: МПС се движи по път ІІ-16 в посока от с.Церово за гр.Своге, като на км. км.48+880 вследствие на неправилно избрана скорост при излизане от десен завой, навлиза в насрещната лента и преминавайки през същата реализира ПТП, като се удря челно в крайпътно дърво в ляво от пътното платно.

В разглеждания акт е удостоверено и че при настъпилия инцидент е починал водачът на автомобила Е. Й. С. и са пострадали две други лица, сред които и ищецът А.И.Г. с диагноза: фрактура на китка на дясна ръка, счупени 8, 9, 10-то ребро вдясно, съмнения за разкъсан далак – в качеството му на пътник в МПС, както и че за л.а.”Опел Кадет” с ДК № *******, собственост на Е.

Й. С., е налице застраховка „ГО” в З. „Б.И.” АД по полица № 02113001827168 със срок на валидност от 16.07.2013 г. до 15.07.2014 г.

Във връзка с извършено оспорване на констативния протокол от страна на ответното дружество във връзка с това кое лице е бил водач на л.а.”Опел Кадет”, в проведено на 28.01. 2015 г. о.с.з. на основание чл.193, ал.2 ГПК е открита процедура по проверка на истинността на същия, като на З. „Б.И.” АД е указана и доказателствената тежест по чл.193, ал.3, изр.1 ГПК. До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал до-казателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи неистинността на визирания официален свидетелстващ документ, с оглед на което настоящата И.танция приема, че направеното оспорване не е доказано, както и че представеният констативен про-токол е истИ.ки документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила в про-цеса.

За изясняване на обстоятелствата относно механизма на произшествието в производ-ството са представени писмени доказателства: заверени копия на протокол за оглед на место-произшествие от 03.11.2013 г., съставен от служител на РУП – гр.Своге, ведно с фотоалбума, нераЗ.елна част от него; събрани са гласни такива: показанията на разпитания свидетеля Х.Н.Д. – очевидец на произшествието, и са изслушани основно и допъл-нително заключения на авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвени от вещото лице инж. И.Т., въз основа на обективните данни от посочените по-горе доказателства.

Х.Н.Д. депозира показания, че е участвал в произшествието, ста-нало с ищеца А.Г. на 03.11.2013 г. на главния път на с.Ж., община Своге, като пътник в л.а.„Опел Кадет“, чийто номер не си спомня, което произшествието е настъпило сутринта – мисли, че към 5 ч. сутринта е било, но не си спомня точния час, но все още не е било светло. При разпита му свидетелят сочи, че не помни какво е било времето тогава; че той е пътувал на задна седалка в автомобила; че колата е управлявал Е., чието друго име мисли, че е било Й.; че в автомобила е бил и А.Г., който е бил пътник на предна дясна седалка до водача и е бил с поставен предпазен колан. Твърди се и че в колата не е имало други хора – били са само Е., А. на първата седалка и свидетелят на задната седалка; че последният не помни нищо от самата катастрофа – дали Е. е имал включени фарове; какво е било пътното платно; дали пред тях е имало движение, като се поддържа и че преди катастрофата срещу тях в насрещното платно не е имало движение.

От приетото основно заключение на АТЕ от 05.10.2015 г. /неоспорено от страните/ се установява, че процесното произшествие е настъпило при следния механизъм: л.а.”Опел Кадет” се е движил по главен път II-16 между с.Церово и гр.Своге, състоящ се от едно плат-но, предназначено за двупосочно движение – с по една пътна лента за всяка посока, в дясната пътна лента с посока от с.Церово към гр.Своге със скорост от 76 км/ч., приближавайки два последователни десни завоя, пред които е бил поставен пътен знак „опасен завой надясно“. Наближавайки към завоя, водачът не е намалил скоростта си, навлязъл е в първия десен завой и е преминал през него, но навлизайки във втория завой, който е бил с по-малък радиус на кривина, автомобилът се е плъзнал странично и като е преминал през пътната лента за насрещно движение, е напуснал платното за движение в ляво. Последвал е удар с предната му челна част, по-силно изразен вляво, в крайпътно дърво, като вследствие на ексцентричния удар и страничното плъзгане наляво, задната част на автомобила се е завъртяла наляво спрямо дървото около 150 градуса и автомобилът е преминал в ляво, като се е установил на мястото, където е бил намерен от контролните органи.

От разглежданото доказателство е видно и че мястото на удара на автомобила в крайпътното дърво е било в зона след поредица от два остри десни завои, като мястото на напускане на автомобила на платното за движение е било след края на втория завой вляво спрямо посоката на движение на автомобила; че критичната скорост на движение на процес-ния автомобил за преминаване по първия завой е около 79 км/ч., а тази за преминаване на втория – около 74 км/ч., както и че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди настъпване на произшествието е била около 76 км/ч., както и че тази изчислена ско-рост съответства и на получените деформации по автомобила, вследствие на удара.

Констатира се и че управлявайки МПС с посочената скорост, водачът на същото не е имал техническа възможност да премине завоите без да приплъзне, съотв.: да не напусне платното за движение, с оглед на което последният не е имал техническа възможност да пре-дотврати инцидента, с каквато той е разполагал, ако бе управлявал автомобила със скорост по-ниска от критичната за втория завой – 74 км/ч. Пояснено е и че ако водачът е избрал по-ниска скорост на движение от 74 км/ч. от момента, когато е преминал покрай пътния знак, указващ предстоящ опасен завой, намиращ се на 80 м. преди първия завой, той е разполагал с техническа възможност да премине и по двата завоя без да се отклонява от пътната му лента.

От разглежданото доказателство се установява и че от техническа гледна точка при-чината за осъществяване на инцидента са субективните действия на водача на л.а.”Опел Кадет” с органите му за управление, който го е управлявал със скорост по-висока от критич-ната за преминаване на завоя, което е довело до напускане на платното за движение и удар в крайпътно дърво.

В откритото съдебно заседание от 13.10.2015 г. вещото лице инж.И.Т. е пояснил, че не е констатирал пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение; че когато водачът е преминал първия завой, той е имал възможността да види в този момент и наличието на втория завой и е могъл да прецени неговата кривина; че в случая се касае за два завоя с малко разС.ието между тях – около 10-15 метра, като има прав участък и започва вторият завой, както и че предвид изчислената скорост тези 10 метра се изминават от поря-дъка на 1 секунда, а дори и по-малко.

От изслушаната допълнителна АТЕ на вещото лице инж.И.Т. се констати-ра, че от излизането от първия завой до навлизането във втория завой водачът на процесния автомобил е разполагал с време от 0,47 секунди, което време е съизмеримо със сбора от времената за сработване на спирачния механизъм /0,2 секунди/ и за достигане на максимално спирачно закъснение /0,2 секунди/ или общо: 0,4 секунди; че водачът на процесния лек автомобил е имал възможност да вижда и двата завоя, преди да навлезе в първия от тях; че ако в този момент, в който се е движел със скорост близка, но по-ниска от критичната за преминаване на първия завой, същият бе задействал спирачната система, това би довело до занасяне на автомобила вляво още при преминаването по този завой и напускане на платното за движение преди да навлезе във втория завой.