Решение № 1317 от 14.06.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1971/2018
- Вид
- Решение № 1317
- Подписан
- 14.06.2019
- В сила
- 24.10.2019
- Състав
- ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 ал.1 т.2 б."а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б ал.2 т.1 или ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б ал.2 т.1 или ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40 ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 1317 гр. Пловдив,14.06.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание от двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1971 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, вр. чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО.
Образувано е по жалба на Г.М.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-118 от 06.06.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба №1012-15-130/08.05.18г. против разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-280/10.04.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това, че не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория към датата на подаване на заявлението – 06.12.2017 г. (14 г. 02 м. 18 д.). Жалбоподателят оспорва изводите на административния орган, направени за липса на достатъчен осигурителен стаж от втора категория труд. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище излага доводи, че са събрани достатъчно доказателства, които определят положения от жалбоподателят осигурителен стаж в периода от 02.03.1982г. до 21.02.1983г., от 01.01.1985г до 01.06.1986г и от 01.01.1987г до 03.06.1987г. като такъв при условията на втора категория труд, поради което моли да отмени атакувания административен акт.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор на
ТП на НОИ – Пловдив, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител юриск. П., който оспорва жалбата и ангажира доказателства. По същество с писмена защита счита, че атакувания административен акт е законосъобразен, съобразен с административнопроизводствените правила и постановен при законосъобразно приложение на материалноправните норми. Затова моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал заявление вх. № 2113-15-6127/06.12.2017г. по опис на ТП на НОИ-Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението същият приложил документи за осигурителен стаж, както и други документи. Към датата на подаване на процесното заявление К. посочил, че е навършил възраст от 58 г. 00 м. 23 д. и има общ осигурителен стаж от 40 г. 06 м. 18 д., като от тях 14 г 02 м.18 д. при условията на втора категория труд и 22 г 09 м. 10 д при условията на трета категория труд. След проведена кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и отдел „Обединен осигурителен архив“ и началник отдел „КПК“ и извършена проверка от орган по пенсиониране при ТП на НОИ – Пловдив, обективирана в Констативен протокол с
№ КВ-5-15-0039469/30.03.2018г., била направена констатацията, че осигурителният стаж, положен от К. в СП „БКС“ – гр. Съединение, на длъжност „началник група строителни обекти“ за периодите от 01.01.1985 г. до
01.06.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 30.06.1987 г. не е положен при условията на втора категория труд, а се зачита от трета категория, тъй като длъжността не попада в обхвата на чл.66“и“ от ПКТП /отм./.
Прието било, че не следва да се зачете и осигурителния стаж за периода от 09.09.1999г. до 01.01.2012г. , през който период не е осъществявана дейност от страна на К. като ЕТ, поради което не се дължат осигурителни вноски. В тази връзка били изложени съображения, че търговецът не е пререгистриран в ТР при АП, както и че същият е заличен служебно, считано от 01.01.2012 г.. При тези съображения от органа по пенсиониране е издадено Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-280/10.04.2018 г./, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.69 б ал.2 от КСО. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като същото е потвърдено с Решение № 2153-15-118/06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решаващият административен орган приел, че от представените три броя трудови книжки, се удостоверява осигурителен стаж от 20.11.1980 г. до 02.02014 г., като за периода от 12.05.1983 г. до 03.06.1987 г. е оформен осигурителен стаж в СП „БКС“ – Съединение с продължителност: 04 г. 00 м. 21 д.. Обосновал извода си, че от разплащателните ведомости на осигурителя, съхранявани в О „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив е установено, че К. фигурира в разплащателните ведомости за период м. март 1984 г. на длъжност „строителен техник“, за м.авуст 1984 г. на длъжността “началник строителен обект“, а за периода от 12.05.1983 г. до 03.06.1987 г. липсват данни за заеманите длъжности. Посочил, че от представените от К. 4 броя заповеди за преназначаване, се установява, че от 01.01.1985г. същият е преназначаван на редица длъжности, както следва: „началник група строителни обекти“, „групов технически ръководител“ и отново „началник група строителни обекти“. Предвид на това горестоящият административен орган е приел изцяло мотивите на ръководителя на „ПО“, че длъжността началник на група на строителни обекти не попада в обхвата на т.66и от ПКТП /отм./ и оставил без уважение жалбата. Недоволен от решението К. инициирал и настоящото съдебно производство. Установява се от приетото с възражение на ответника заключение на проведената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, че се касае за заемани от жалбоподателят длъжности, които по своя обхват касаят строително- монтажна дейност. В тази връзка вещото лице е използвало всички налични по делото документи, както и е извършило проверка на документи, съхранявани от „**“ АД – Пловдив и Държавен архив – Пловдив. От направената проверка той е приел, че през периода от 10.03.1978 - 24.04.1985г. ДФ „Домостроене“, с правоприемник „Домостроене“ ЕАД – Пловдив е извършвало изцяло и само производствена дейност на строителни панели и строителни форми и е осъществявало целогодишно строително-монтажна дейност, като е отчитало дейността си в отрасъл строителство и монтажна дейност. Предприятието е произвеждало бетонови и стомано-бетонови елементи и строителство на множество обекти на територията на гр. Пловдив – жилищни комплекси в различни квартали. Вещото лице е посочило, че началник строителен обект участва пряко в производствения процес. От него е формиран извод, че изпълнението на задълженията по длъжностна характеристика на инспектора по охрана на труда изисква преобладаващо присъствие в производствените цехове и на строително-монтажните обекти на предприятието. Същевременно липсват данни за делене на персонала по отдели или звена, обособени по характер на работа и длъжностна характеристика. Вещото лице е представил и анализ на данните за обхвата на ремонтно-строителните дейности в СП „БКС“ – гр. Съединение. От всичко това е направил извода, че в предвид обема на СМД, броят и големината на изпълняваните обекти и малкия числен състав на предприятието -осигурител, нито една от различните формулировки на заеманите длъжности „групов технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“ не предполага длъжност с обхват на подчиненост, различна от „инженерно-технически работници“ до „началник строителен обект“ включително. С отговор вх.№19496/22.10.2018г на ИТ“Академия“ АД се установява, че К. е работил в „Домостроителен комбинат“ гр.Пловдив в периода 18.03.1982г до 07.02.1983г. без да е отразена длъжността, като положеният труд е строително- монтажни дейности.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: заключение на проведената съдебно –техническа експертиза с вещо лице К., което съдът кредитира като обективно, логично, научно и методологически правилно изготвено, както и от административната преписка по издаването на атакувания административен акт, приета в съдебно заседание от 02.10.2018г., от молба вх.№19496/22.10.2018г на ИТ “Академия“ АД, както и копия на военна и трудови книжки на К., представени с молба от 01.11.2018 г., отчет за персонала и фонд РЗ за периода 1985-1987г. и щатно разписание за периода 1984, 1985 и 1987г на СП“БКС“ –Съединение.
При така установеното от фактическа страна, на база събраните по делото писмени доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-15-118 от 06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е издадено от компетентния орган посочен в чл.118 ал.1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1 т.2 б."а" с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.
По отношение на съобразяването на административният акт с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, следва да се посочи следното:
Решението на административният орган е неправилно. Направените от него изводи, че жалбоподателят няма право на пенсия в условията на чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите 15 години осигурителен стаж, положен при условията на ІІ – ра категория труд, са несъответни на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че още в хода на административното производство са установени длъжностите, изпълнявани от лицето за периода от м.04.1985 г. до 03.06.1987 г. и това са „началник група строителни обекти“ и „групов технически ръководител“, за което са представени заверени по съответният ред копия на военна и трудови книжки. Чрез тях се потвърждават констатациите на административния орган по отношение на заеманите длъжности – за времето от 12.05.1983 до 03.06.1987 г. К. е бил на длъжност „групов технически ръководител“ в СП „БКС” – Съединение, а за времето м.03.1984 г. – „строителен техник“ и за м.08.1984 г. –„началник строителен обект“. Съществото на спора е, каква е категорията на труд по отношение на заеманите длъжности „групов технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“, какъвто е осигурителният стаж на Г.К.. Тезата на административния орган е, че началник група строителни обекти и групов технически ръководител не попадат в обхвата на т.66 и от ПКТП. Противоположно е становището на жалбоподателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредбите на чл.26 от ПКТП/отм./ и чл.66и от ПКТП /отм./. От втора категория труд по смисъла на чл.26 и чл.66и ПКТП /отм./ е трудът на строително монтажните работници и ИТР до началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Несъмнено е, че К. счита, че има право на пенсия на основание чл.69б ал.2 т.1 или ал.3 от КСО - придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд. Направеното от жалбоподателят възражение, че по отношение на него е налице положен осигурителен стаж от ІІ категория труд, както и че същият е достатъчен да отговори на изискванията на хипотезата на тази нормативна разпоредба и е налице необходимият сбор от 100 точки с оглед на отработеното време при осигурители – „Домостроене“ ЕАД – Пловдив и СП“БКС“ – Съединение, е основателно. Съгласно заключението на приетата СТЕ и двамата осигурители са извършвали строителството на територията на гр.Пловдив, което е било свързано с паркостроене, чистота, обществено строителство, улично строителство. Установява се също така, че длъжностите „организатор строителство“, „помощник технически ръководител“, „технически ръководител“, спадат съм инженерно-техническите специалности, а „началник строителни обекти“ участват пряко в производствения процес и попадат в групата „инженерно-технически работници до началник строителен обект“. Безспорно се установи, че дейността която е осъществявал и ръководил жалбоподателят, е била изцяло в сферата на строителството, която е основна дейност на работодателя му.
Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b257c852-d94a-4b58-86f0-6d880f61c91f