Определение № 271 от 14.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 14.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000186 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото e образувано по подадена частна жалба от Д.

Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „М.“ № 23-25, aп.7, ет.3 срещу определение № 179/04.02.25г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение постановено по т.д. № 1/24г. с което е оставена без уважение молбата й № 2516/28.01.2025г. за връщане на надвнесена държавна такса в размер на 938,80 лв. по предявения в евентуалност иск с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД. Жалбоподателката счита обжалваното определение за незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането й да бъде уважено. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че предявените претенции по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.88 ал.1 т.2 ЗЗД са различни искове със самостоятелен правен интерес и следователно – и отделен имуществен интерес, което води до наличие на хипотезата на чл.72 ал.2 ГПК и съответно дължимост на отделна д.такса по всеки от тях. Поддържа, че внесената от нея държавна такса от 938,80лв е недължима след направеното уточнение за разглеждане на втория предявен от нея иска като евентуален и след като, видно от постановеното по делото решение, този втори евентуален иск не е разгледан. Моли съда да вземе предвид и обстоятелството, че на 30.11.22г. е внесла държавна такса в размер на 2 170,97лв /938,80лв + 1 232,17лв/ по предявените искове по чл.79 ал.1 и ал.2 ЗЗД за разглеждане на допълн. ИМ по гр.д. № 4405/22г. на ВРС, 43 състав, която ИМ е върната като недопустима. Впоследствие исковите претенции били отново предявени и образувани в отделно производство пред ВРС по гр.д. № 16360/22г., 52 състав, прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, където е образувано т.д. № 1/23г. Държавната такса по така образуваното дело в размер на 2 170,97лв била преведена по банков път от ВРС на ВОС.

1

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения :

Производството по т.д. № 1/23г. на ВОС е образувано по предявени от Д.

Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „М.“ № 23-25, aп.7, ет.3 срещу „СПАСОВ” ЕООД, ЕИК 104619481, със седалище с.Бързица, община Провадия, искове с правно основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД, чл.88 и чл.210 от ЗЗД, както следва: за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения между страните на 19.04.2018г. договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - в частта му по т. 3.4, обективиран в Нотариален акт, вписан в АВ под акт № 163, т. XXII, дело № 4678, дв. вх.рег.№ 9226/2018г., за заплащане на сумата 10150 евро - обезщетение за вредите от развален договор, обективиран в нот. акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 19.04.2018г. в частта по т.3.4, представляващо пропусната от ищцата полза, на основание чл. 88, ал. 1, изр.2 ЗЗД, съставляващо пазарната цена, определена към момента на приключване на устните състезание в първоинстанционното производство на неполучените 1/16 идеална част от подземен паркинг и за заплащане на сумата 15750 евро – дължима сума от изпълнителя съгласно уговореното в чл. 6 от предварителен договор от 24.08.2015г. за разликата между дължимата като обезщетение застроена площ и действително получената от ищцата – 35.00 кв.м. по-малко получена застроена площ като обезщетение, съставляваща доплащане на превишението по определената с предварителния договор цена от 450 евро/кв.м. на основание чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, от датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане.

По първия предявен иск държавната такса е в размер на 82,39 лв., по втория иск - 938,79 лв. и по третия иск - 1232,17 лв. Държавната такса по първия иск е внесена с платежно нареждане от 23.05.2023г., представено по делото с молба от същата дата. Държавната такса за другите два иска в общ размер 2170,96 лв. е постъпила по делото след прехвърляне на сумите от ВРС в резултат на изпращане на делото по подсъдност.

Искът за присъждане на вреди от неизпълнен договор е предявен в условията на положителна евентуалност – ако съдът уважи иска за развалянето му. Съгласно нормата на чл.72 ал.2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

2

Макар и предявен в условията на евентуалност и останал неразгледан поради отхвърляне на главния иск, искът за вреди от развален договор охранява различен правен интерес от иска по чл.87 ал.3 ЗЗД. За образуване на производство по разглеждането му съдът е извършил проверка за неговата допустимост и редовност, по него са разменени книжа. Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за разглеждането му той е останал непроизнесен – хипотеза, приравнена на прекратяване на делото по него, в който случай няма спор, че държавна такса се дължи.

Съобразно константната практика на ВКС възможността по чл.4б от Закона за държавните такси за връщане на недължимо платени такси по искане на заинтересованата страна, намира приложение само за таксите, по които исково производство изобщо не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси /внесените в по-висок размер от определените от закона или съда/, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени (в този смисъл са и: определение №286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение №142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.). Процесният случай не попада в нито една от горепосочените хипотези.

Ето защо молбата за връщане на надвнесена държавна такса в размер на 938,80лв се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради подадената срещу него частна жалба се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „М.“ № 23-25, aп.7, ет.3 срещу определение № 179/04.02.25г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение постановено по т.д. № 1/24г. с което е оставена без уважение молбата й

№

2516/28.01.2025г. за връщане на надвнесена държавна такса в размер на 938,80 лв. по предявения в евентуалност иск с правно основание чл.88, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4