Решение № 838 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500737 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №737/22г. по описа на ВОС е прекратено само по разгледаната от състава жалба вх.№ 3004/01.03.2022г. по описа на ЧСИ.

В останалата си част производството, образувано по жалба вх.4725/24.03.2022г. на В. ЦВ. Н., ЕГН **********, против постановление за разноските ОТ 10.03.2022Г., с което ЧСИ е възложил на жалбоподателя да заплати разноски в размер на 74,50 лв.- разноски по и.д., 907,30 лв.- такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и 595,03 лв.- адвокатско възнаграждение, производството е висящо.

Същото е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

В жалбата се излагат твърдения, че разноски не се дължат от длъжника, тъй като изпълнителното производство е инициирано в грубо противоречие на правилата за добросъвестно упражняване на процесуалните права, тъй като въпреки желанието на длъжника да заплати сумите, за които е осъден, само поради неизпълнение на задължението на кредитора да посочи банкова сметка, това не е сторено. Въззивникът твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като още преди издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело с писмо по ел. поща до адв. Шанкова е уведомил, че има готовност за заплащане доброволно на сумите. Същата е била поканена да посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите. Това не е сторено,а е заведено изпълнителното дело.

1

Наред с това се твърди, че въззивникът е взискател по образувано вече срещу С.А. изпълнително дело, по което тя има задължение 4 711,98 лв. към В.Н. и 341,40 лв. към ЧСИ. Затова и на 03.02.2022г. адв. Стойчев е уведомил адв.

Шанкова, че поддържат възражението си за прихващане, както и че ще бъде заплатен допълнително остатъкът. Това е сторено, като на 03.02.2022г. е преведена сумата от 5 144 лв., а на 08.02.2022г.- сумата от 1 772,10 лв.

Въпреки горното взискателката е подала молба за образуване на изпълнителното дело на 07.02.2022г. Освен това се излага, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп. дело е нищожен в частта за лихвите, тъй като няма разпореждане на съда за издаването му в тази част.

Поради всичко изложено се сочи, че изпълнителното производство е образувано недобросъвестно без да има суми за събиране- платено е доброволно и е извършено прихващане, поради което и разноските следва да бъдат за сметка на взискателя. Оспорен е размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно, както и размера на таксата по т.26 ТТЗЧСИ, тъй като неправилно е определен размера на дълга. Твърди се, че не е било поискано от взискателя да се извършва справка в банковите сметки на длъжника, поради което тези разноски не следва да са за сметка на длъжника.

Моли се за отмяна на постановлението от 10.03.2022г.

В срока по чл.436 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба от взискателя СВ. Й. АН., с който жалбата се оспорва. Сочи се, че уведомленията за прихващане и искането за посочване на банкова сметка не е изпратено на ел. адреса на адв. Шанкова, на който процесуалните представители са кореспондирали. При завеждане на изпълнителното дело правилно е била определена дължимата за събиране сума, поради което и разноските законосъобразно са определени от ЧСИ в атакуваното постановление.

Съдът, като съобрази постъпилата жалба срещу Постановление за разноски от 10.03.2022г., установи от фактическа и правна страна следното:

Изп. дело е образувано на 07.02.2022г. при ЧСИ Станислава Янкова въз основа на представен от Светла А. изп. лист, издаден на 27.01.2022г. по в. гр.д. № 1800/21г. по описа на ВОС. Изпълнителният лист е бил издаден за сумата от 9 505 лв. и законната лихва от подаване на исковата молба25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ПДИ, в който е обективирано вмененото на длъжника задължение за заплащане на разноски по изп.д. в размер на 74,50 лв., 1 153,91 лв.- такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и 645 лв.- адвокатско възнаграждение, е връчена на жалбоподателя-длъжник на 15.02.2022г. На 21.02.2022г. е депозирано възражение срещу образуването на изпълнителното производство в цялост по изложени твърдения незаконосъобразност на изпълнителния лист в частност, както и за погасяване на задължението още преди завеждане на изпълнителното дело. Искането е било за заличаване на наложените запори по банковите сметки на жалбоподателя, за зачитане на извършеното възражение за прихващане, както и за изменение на постановлението в частта за разноските, като бъде прието, че същите следва да останат за сметка на длъжника.

2

По това искане с правно основание чл.248 ГПК ЧСИ се е произнесъл, като с атакуваното Постановление редуцирал размера на адвокатското възнаграждение на 595,03 лв., както и таксата по т.26 ТТЗЧСИ на 907,30 лв.

По наведените в жалбата възражения съставът намира следното:

Възражението, че изпълнителното дело е образувано по нищожен изпълнителен лист в частта за лихвата, е неоснователно. Лихвата е част от изпълнителния лист, а дали същият е издаден въз основа на влязло в сила разпореждане на съда, е ирелевантно за образуваното изпълнително производство, тъй като законосъобразността на издадения изпълнителен лист е предмет на инстанционна проверка. ЧСИ проверява наличие на изпълнителен титул и редовността му от външна страна, а не и неговата законосъобразност. Възражението в жалбата в горния смисъл е неоснователно.

По възражението, че неправилно е определен размера на дълга, респективно и таксата по т.26 на ТТЗЧСИ:

Към датата на образуване на изпълнителното дело действително е имало насрещно задължение на С.А. към В.Н. в размер на 4 370,58 лв.

Възражение за прихващане с дължимата от взискателя в полза на длъжника сума не е направено валидно, доколкото не е доведено до знанието на взискателя А.. Изпратеното от адв. Стойчев по вайбър съобщението до адв.

Шанкова от една страна е направено от лице, за което към този момент е нямало данни, че има представителна власт по отношение на Н.. Освен това изразеното в същия смисъл становище е изпратено на ел. адрес, за който няма данни, че е на адв. Шанкова. В този смисъл изявлението за прихващане би могло да породи своето действие и да бъде зачетено от ЧСИ най—рано на 22.02.2022г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. Следователно и към 07.02.2022г. прихващане не е извършено, поради което и сумата от 4 370,58 лв. е била част от дълга на Н..

Сумата от 1 772,10 лв. е заплатена за погасяване на лихвите на 08.02.2022г., т.е. след завеждане на изп. дело.

Сумата от 5 144,42 лв. е заплатена на С.А., но от представените доказателства в изключително нечетлив вид нито може да се установи точната дата от февруари 2022г., на която е извършено плащането /03. Или 08. Февруари/, нито може да се установи основанието за плащане предвид многобройните дела между страните /не се чете и номера на делото, посочено като основание за плащане/. Взискателят в отговора на исковата молба не е оспорва, че плащането на сумата от 5 144,42 лв. е получена няколко дни покъсно, тъй като е била заплатена по сметка, по която Н. е наложил запор, като част от сумата автоматично му е преведена. Предвид горното и не може да се установи от представените доказателства, а и се оспорва от въззиваемата страна, че процесната сума е била заплатена преди завеждане на изпълнителното дело. Предвид горното и не може да бъде направен извод, че вземането на взискателя е било погасено преди завеждане на делото чрез прихващане и плащане. Т.е. и изпълнителното дело не е било образувано 3 недобросъвестно. ЧСИ законосъобразно е определил размера на дълга, както дължимата по т.26 ТТЗЧСИ такса върху този размер. Погасяването на част от дълга в срока за доброволно изпълнение не е основание длъжникът да не носи отговорност за разноските в изпълнението. Това е така, тъй като единствено в две хипотези разноските в изпълнението не са за сметка на длъжника и това е, когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Върху дълг от 11 714,91 лв. таксата по т.26 ТТЗЧСИ е 922,29 лв.

Начислената такава от 907,30 лв. е по-малко от определената от съда, поради което и следва да се приеме, че не е налице незаконосъобразно /в нарушение правата на въззивника и поради забрана за влошаване на положението на въззивника/ определяне на таксата. Възраженията в горния смисъл са неоснователни.

Досежно възражението за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение от 595,03 лв. съдът намира същото за основателно. На първо място, в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят А. не е претендирал разноски. Представил е само пълномощно в полза на адв.

Шанкова. Няма данни за уговорено възнаграждение, нито са представени доказателства, че възнаграждението е било заплатено от взискателя на процесуалния му представител. Впоследствие също не са представени доказателства, установяващи действително плащане. Поради горното и сумата от 595 лв. неправилно е приета от ЧСИ като разноски по делото и вменена за заплащане.

Възражението, че не е следвало сума от 2,50 лв.- извършена справка по банковите влогове на длъжника, да се вменява като разноски за длъжника, е неоснователно. Направеното искане от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника имплицитно включва и искане за установяване наличието на банкови сметки, поради което и съдът намира, че доколкото такава справка е извършена от ЧСИ, то и разноските за справката следва да бъдат поети от длъжника.

Водим от горното, съставът намира, че жалбата на Н. срещу Постановлението за разноски от 10.03.2022г. следва да бъде уважена само в частта, с която са приети направени от взискателя А. разноски в размер на 4

595,03 лв., като постановлението следва да бъде отменено в тази част.

В останалата част постановлението е законосъобразно.

Разноски от въззиваемата страна не се претендират.

Въззивникът има право на разноски съобразно уважената част от жалбата, но доказателства за направени такива не са ангажирани. Поради което и в полза на Нонев разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.4725/24.03.2022г., депозирана от В. ЦВ. Н., ЕГН **********, Постановление за разноските от 10.03.2022г. само в частта, с която са приети направени от взискателя СВ. Й. АН. разноски в размер на 595,03 лв.- заплатен на адв. Шанкова адвокатски хонорар по изп.д. № 20227190400077.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.4725/24.03.2022г. в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5