Акт от 26.04.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№274

26.04.2022 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова

Прокурор: Петър

Мидов като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 249 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И.А.Ш., с ЛНЧ **********, гражданин на *, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, против Решение № 1631/01.03.2022г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция е трета сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в Турция, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Изтъква се, че Турция не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. “б“, б. “г“ и б. “д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане на територията на *, да имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се ползват от международна закрила като бежанец, още по-малко били налице достатъчно основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде допуснат до територията на Турция. Съгласно пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че Турция е трета сигурна държава спрямо жалбоподателя, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Ето защо жалбоподателят счита, че Турция формално не отговаря на изискването, визирано в пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото фактически не можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Изтъква още, че принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в пар. 1, т.

9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на *, където преди това живеели сирийски кюрди. От изложеното можело да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност жалбоподателя, не съществувала защита от принудително връщане на територията на *. При анализа на ситуацията в Турция административният орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. В обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че Турция би приела жалбоподателя обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита по смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която България ратифицирала в цялост.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение на Заместник – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет със законните последици от това.

Ответникът – Зам. Председател на ДАБ при МС, чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-3340/10.08.2021г. по описа на

СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, И. Е. от * е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх. №2023/17.08.2021г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена И.А.Ш.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП 18011/17.08.2021г. като И.А.Ш., гражданство - *, етническа принадлежност - арабин, роден на ***г. в *, *, със същия постоянен адрес, образование - начално, професия общ работник, религия – *, *, неженен, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП 18011/17.08.2021г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И.А.Ш., гражданин на *, роден на ***г. в *, *, неженен.

Видно от Решение за настаняване №3451/13.08.2021г. с рег. №УП 18011/17.08.2021г., чужденецът е бил настанен в РПЦ гр. Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 17.08.2021г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 16.10.2021г.

С Писмо с рег.№ УП-18011/18.08.2021г. на ДАБ,

Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. №М-10671/24.09.2021г., ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 16.10.2021г. било проведено интервю с И.А.Ш., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-18011/16.10.2021г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че е роден в град *, област *, на 20.07.2003г. и там живял. Само сирийско гражданство имал. В страната му се издавали паспорт, лична карта, шофьорска книжка. Заявил, че носи само копие на личната си карта, оригиналът бил в *. Посочил, че има начално образование, в града си учел. Учил в училище „Алтауран“. Работел като общ работник, каквото намери. Посочил, че не е женен. Имал един брат в Германия, а родителите му, една сестра и другите двама братя били в * и двама братя били в Турция. Посочил, че е арабин. Заявил, че е мюсюлманин, сунит. През месец септември 2016г. напуснал сам * нелегално и влязъл в Турция. Установил се в град * близо до

Истанбул. Работел на различни места. Имал карта от властите в Турция за пребиваване, нямала срок. Картата му била в Турция – тя била такава, каквато дават на всички сирийци. В края на месец юли 2021г. влязъл в България нелегално, през зелена граница. Бил в група от седем човека, минали под телената ограда и с кола стигнали до София. За пръв път напускал *. И в

България подал молба за закрила. В Турция отишъл в общината на Коджари и му дали документа за пребиваване – имал право само в града да пребивава, не бивало да ходи в други градове. Напуснал страната си заради войната. През 2016г.

Официалната армия бомбардирала града тогава, защото свободната армия била навлязла в родния му град. Това била причината за напускането на *. Заради войната напуснал страната си. Напуснал Турция, защото нямал право да се движи в други градове. Работа трудно намирал, а когато намирал не му заплащали добре.

Малко не ги обичали сирийците в Турция. В Турция живеел под наем. Ползвал здравни услуги в Турция. Прегледът бил безплатен, но лекарствата си ги заплащал. Не членувал в партии нито в *, нито в Турция. Не бил арестуван никъде. Не бил осъждан и нямало заведени съдебни дела срещу него никъде. Не е имал проблеми с властите нито в *, нито в Турция. Не бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него нито в *, нито в Турция. Не е имал проблеми в * заради принадлежността си към етническата група на арабите. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия на мюсюлманин сунит. Не участвал във военни формирования никъде. Заявил, че не иска да се връща в *. Нямало сигурност и бъдеще там.

Нямал представа кога се провели последните избори в * и какво избирали. Подал молба за закрила в Република България защото била спокойна държава и била европейска.

Представено е становище рег. №УП-18011/28.10.2021г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №1631/01.03.2022г., Зам. Председател на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И.А.Ш., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 16.03.2022г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 21.03.2022г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №РД05-803/14.12.2020г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.

Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.