Решение № 101 от 11.05.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Добрич , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Деница Б. Петкова при участието на секретаря Здравка Д. Йорданова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20203230102347 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Община – гр. Добрич, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „България” № 12, представлявана от кмета ***, с която против „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, бул. „Русия” № 2Е, представлявано от управителите ***, e предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата, предмет на издадената по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №374 от 18.05.2020г., а именно:

12 829.00 лв. - представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2018г. – до 17.06.2018г. за част от шестата година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020г. до окончателното й издължаване.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Въз 1 основа на подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община град Добрич, по ч. гр. дело № 946/2020 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 374/18.05.2020 г., с която е разпоредено длъжникът „Бестрейнинг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул.“Русия” № 2Е, да заплати на Община град Добрич следните суми:

- 12 829,00 /дванадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лв./, представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2018г. - 17.06.2018г. за част от шеста година по Договор № 98/15.03.2012 г., за предоставена концесия върху нежилшцен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- 356,58 лв. - представляваща сторените по делото съдебни разноски, (в т.ч. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Бестрейнинг“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.

„Русия“ 2Е ,като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Собствеността на Община град Добрич върху гореописания недвижим имот е публична общинска, като имотът е актуван с АОС № 605 от 17.04.1998 г., вписан под № 68, том XXX, вх. регистър № 13114 от 24.08.2005 г., нот. дело 6691 от Службата по вписвания. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост е съставен нов АОС № ***от Службата по вписвания. Местонахождението на имота е: град Добрич, ЖК ***.

На основание Решение № 3-8 по протокол № 3 от 20.12.2011г. на Общински съвет гр. Добрич, между Община град Добрич, в качеството на концедент и Бестрейнинг ООД, в качеството на концесионер, е сключен концесионен договор № 98/15.03.2012г., в който Община град Добрич е предоставила концесия върху общински нежилищен имот - публична общинска собственост, бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич, представляваща масивна сграда, със застроена площ от 1092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м.

2 застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Добрич Договорът е сключен за срок от 20 години и влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно договора, концесионерът се е задължил да заплаща дължимите концесионни възнаграждения в размера, сроковете и по реда, предвидени в чл. 17 на концесионен договор № 98/15.03.2012г.

Съгласно чл.17, ал.2 от договора концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на 16 100 лева без ДДС, което се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно плащане, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по договор. Размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията - 16 100 лв. без ДДС се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва:

За 1-та година по договора - ГКП1 = освобождава се от заплащане; т.е. има гратисен период.

За 2-та година по договора - ГКП2 = 16 100 лв без ДДС, За 3-та година по договора - ГКПЗ = ГКП2 + (ПСП2 * индекс на инфлация);

За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ + (ГКПЗ * индекс на инфлация);

За 20-та година по договора - ГКП20 = ГКП 19 + (ГКП 19 * индекс на инфлация), като се приспадне гаранцията по чл.18, т.2 от настоящия договор, ако са изпълнявани задълженията от страна на концесионера по време на концесията.

За периода 2014-2017г. /вкл./ не е извършвана индексация на годишните концесионни плащания.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договор № 98/15.03.2012г., при забавено изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в срок до 30 дни, концесионерът дължи и законната лихва.

Според чл. 20, ал. 2 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден, за всеки ден след тридесетият, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за съответния период.

3

Стойността на дължимото годишно концесионно възнаграждение за шестата година по договора /за периода 15.03.2017г. - 15.03.2018г./, възлиза на 16 100.00 лв. /без ДДС/, дължимо до 14.04.2017г.

Годишното концесионно плащане за шестата година по договора, дължимо до 14.04.2017г., е погасено на 4 вноски, платени съответно на:

31.05.2018г, 13.06.2018г., 15.06.2018г., 18.06.2018г.

На основание чл.20, ал.2 от договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден след тридесетия върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период. Следователно върху дължимото концесионно възнаграждение за шестата година по договора, за периода 01.01.2018-17.06.2018г. (вкл.) е начислена неустойка в размер на 12829,00 лв.

Общо начислената неустойка, дължима за шестата година по договора за целия период от 15.05.2017г. до 17.06.2018г. е в размер на 31 424,50 лв. като за задължението за периода от 15.05.2017 до 31.12.2017г., в размер на 18595,50, се претендира в отделно производство пред РС-Добрич.

Видно от приложените писма Община град Добрич многократно е отправяла до концесионера надлежно връчени покани за доброволно изпълнение на задълженията му.

В указаните срокове, а и до настоящия момент, дружеството не е извършило плащане на задълженията за неустойка, което провокира правния интерес на Община град Добрич да бъдат предприети действия за събиране на съответните суми, в резултата на което беше подадено Заявление по реда на чл. 410 от ГПК от Общината и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 374//18.05.2020 г. по ч. гр.д. № 946/2020 г. по описа на ДРС.

Към настоящия момент, концесионерът „Бестрейнинг“ ООД, ЕИК:

********* ползва имота, без да заплаща съответното обезщетения за забава за плащане на концесионното възнаграждение за предоставяне на концесия на общински нежилищен имот, публична общинска собственост.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник чрез упълномощения адвокат – адв. Б.П., с които се настоява за отхвърляне на предявения иск по следните съображения : уговорената в договора неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, поради което и същата не е 4 дължима от страна на „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД; свободата на договаряне на страните, основана на чл. 9 от ЗЗД, при уговарянето на неустойки помежду им следва да е в рамките на императивните правни норми и правилата на добрите нрави; последните не допускат и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл. 26, ал. 1, пр, трето от ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна; в този смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение № 1/2009 г., постановено на 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което „преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора", като „неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции".

Според ответното дружество на преценка подлежи вида и размера на задължението, което неустойката обезпечава. Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора за концесия, процесната неустойка обезпечава изпълнението на паричното задължение на „БЕСТРЕЙНИНГ" ООД да заплаща годишно концесионно възнаграждение по сключения договор .Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, размерът на годишното концесионно възнаграждение е 16 100,00 лв., като неустойката е уговорена в размер на 0,5 % на ден върху стойността на дължимата сума. Към момента на сключване на договора, законната лихва за един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение е в размер на 8,94 лв. За периода, за който се претендира заплащане на процесната неустойка, а именно: 01.01.2018 г. - 17.06.2018 г., размерът на законната лихва е 751,39 лв. В същото време, към момента на сключване на договора, неустойката за един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение е 80,50 лв. За процесния период 01.01.2018 г. - 17.06.2018 г., Община Добрич претендира неустойка в размер на 12 829,00 лв. Клаузата в чл. 20, ал. 2 от договора за концесия предвижда задължение за концесионера за заплащане на неустойка върху неплатеното концесионно възнаграждение в размер на 0,5 % на ден, преизчислена за един месец размерът й е 15 %, а при просрочие от една година размерът на неустойката е 180 %. Според ответника, така предвидената неустойка е прекомерно висока и несъразмерна със 5 задължението, за неизпълнение на което е предвидена. При забава продължила 365 дни, размерът на неустойката за забава ще е 29 382,50 лв., докато размерът на дължимото годишно концесионно възнаграждение е 16 100,00 лв. или размерът на неустойката забава е равен на почти 2 пъти размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо при точно изпълнение на договора.

Според ответното дружество има и други правни способи за обезпечение на задължението : видно от уговореното в чл. 18, ал. 1 от договора, наред с уговорената неустойка за забава, към момента на сключването му, концесионерът е гарантирал изпълнението на задължението си за заплащане на концесионно възнаграждение като се е задължил да предостави на концедента парична гаранция в размер на годишното концесионно плащане, която е предоставена от страна на дружеството.

Претендираната неустойка за забава, уговорена в чл. 20, ал. 2 от договора, надхвърля с почти 10 пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на длъжника и с почти 100 % общия размер на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за съответната година, т.е. на задължението, чието изпълнение обезпечава. Така преценяван към момента на сключване на договора, размерът на уговорената неустойка, съпоставен с очакваните вреди от евентуалното неизпълнение и с размера на обезпеченото задължение, води до извод, че целта за която е уговорена, излиза извън посочените й функции, а формира вземане, което би довело до неоснователно разместване на парични средства и неоснователно обогатяване за кредитора. В същото време наличието на предоставена гаранция за изпълнение на задължението за концесионно плащане, наред с уговорената неустойка, дава възможност на концедента да получи удовлетворение на вземанията си, което също води до извода, че уговорената неустойка излиза извън обезпечителната й функция, следваща от чл. 92 от ЗЗД.