Решение № 606 от 18.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Казанлък, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100825 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор и П. Н. Д. Изпълнителен директор, чрез адв. М. Ц., АС „Д. и съдружници”, съдебен адрес: **********, против М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: **********.

Банката твърди, че въз основа на подадено Заявление по чл. 417 ГПК е било образувано частно гражданско дело № ********** от 2024 г., Районен съд Казанлък, по което дело били издадени Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията, които „Юробанк България” АД има срещу М. Н. А. по Договор за кредит № **********. Въз основа на Изпълнителния титул било образувано Изпълнително дело № ********** г., по описа на ЧСИ И. С.. По посоченото изпълнително дело заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника на 06.02.2025 г., като същият подал възражение на осн. чл. 414а ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с Разпореждане на съда от 11.03.2025 г. по частно гражданско дело № ********** от 2024 г., Районен съд - Казанлък, съдът дал указания за предявяване на иск за съществуване вземането на Банката. С оглед на изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането на Банката. Твърди, че М. Н. А. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен на ********** г. с „Юробанк България” АД Договор за потребителски кредит № **********. Съгласно договора Банката 1 предоставяла на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 839,20 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължавал да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Уговорено било кредитът да бъде погасен съгласно погасителен план на 72 месечни вноски (като първите 71 в размер на 293,94 лв., а последната 72-та вноска - 294,32 лв.) с краен срок на договора - 16.10.2027г.

На дата 19.01.2024 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихви, като изпаднал в забава. Било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 19.01.2024 г. и - за лихви, считано от 26.01.2024 г. С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.01.2024 г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към дата на депозиране на Заявлението пред съда, размерът на вземането е бил: 8910,25 лв. главница, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.; 2356,25 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.;

Посочените суми се претендирали от „Юробанк България” АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищцовото дружество считало вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 19.01.2024 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на „Юробанк България” АД изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит № ********** за изцяло и предсрочно изискуеми.

Сочи, че към датата на депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № ********** от 2024 г., Районен съд - Казанлък и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не било заплатено, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Юробанк България” АД има валидно и изискуемо вземане срещу М. Н. А., ЕГН: **********, в размер на: 8910,25 лв. главница, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.; 2356,25 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.. Претендира разноски в заповедното производство, от които 225,33 лв. - държавна такса и 1035,99 лв., с вкл. ДДС - адвокатски хонорар. Претендира разноски и в настоящото производство. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка за доброволно плащане: **********.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Счита, предявеният иск за напълно неоснователен, тъй като както вече ответникът изложил писмено във възражението си депозирано по реда на чл. 414а от ГПК по частно гражданско дело № **********/2024 г. по описа на КРС, че не дължи на ищеца претендираната от него сума в размер на 11 266,50 2 лв. Това било така защото от представените от него към възражението му писмени доказателствени средства, а именно: 13 /тринадесет/ броя разписки за периода от месец януари 2024 г. до месец януари 2025 г. включително, било видно, че той изплатил изцяло претендираното от ищеца /кредитор/ задължение по договора му за кредит с него, за посочения в исковата молба период 19.01.2024 г. до 20.11.2024 г.

Не оспорва обстоятелството, че на 19.01.2024 г. ответникът получил въпросната покана, но не разбрал, че кредитът става предсрочно и изцяло изискуем и продължил да изплаща дължимите вноски. Своевременно и в срок до 16-то число на месеца превеждал на ищеца за периода от месец февруари 2024 г. до месец януари 2025 г. включително. През целия период от сключването на договора на ********** г. до месец януари 2025 г. ответникът изпълнявал добросъвестно и коректно задълженията си по договора като нямал незаплатена спрямо банката кредитор нито една месечна вноска.

Странен бил и фактът, защо непосредствено след изтичане на седмодневния срок на 26.01.2024 г., посочен в поканата за доброволно изплащане на кредита, ищецът не предприел действия по принудителното му събиране, а едва в края на месец ноември 2024 г., като през целия този период ответникът заплащал коректно и в срок задълженията си по кредита. Твърди, че ответникът през цялото времетраене на договора е бил коректен платец и длъжник като заплащал всички месечни вноски, не пропускайки нито една от тях до месец януари 2025 г. включително. От представените 13 /тринадесет/ броя разписки и приложени по частно гражданско дело № **********/2024 г. по описа на КРС било видно, че той изплатил на ищеца /кредитор/ за периода от месец януари 2024 г. до месец януари 2025 г. включително сумата в общ размер на 4290 лв. Също така от представената по-долу към отговора на исковата молба Служебна бележка изх. № 4004 от 12.06.2025 г. издадена от ,, А.” АД гр. К. работодател на ответника, било видно, че по образуваното от ищеца /взискател/ изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ И. С. били удържани и приведени суми от трудовото възнаграждение на ответника, както следва: за месец януари 2025 г. сума в размер на – 440 лв. и за месец февруари 2025 г. сума в размер на – 580 лв. или този период сума в общ размер на 1020 лв.

Оспорва изцяло претендираната от ищеца възнаградителна лихва в размер на 2356,25 лв., дължима за периода от 19.01.2024г. до 20.11.2024г., тъй като не ставало ясно, каква точно е тази лихва, каква е причината ответника да я дължи на ищеца и на кое правно основание. Предвид изложеното, счита предявения от ищеца иск за напълно неоснователен, поради което моли съдът да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения и приет като доказателство Договор за потребителски кредит №********** от ********** година М. Н. А. сключил с „Юробанк България” АД договор за потребителски кредит за сумата в размер 3 на 16 839,20 лева /шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 20 стотинки/ лева за текущи нужди, като се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на Договора.

Разрешеният кредит се отпускал по сметка с IBAN: ********** в банката на името на кредитополучателя М. Н. А., за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между кредитополучателя и банката. За усвоения кредит ответникът дължи на банката, годишна лихва, както следва: за първите 12 /дванадесет/ месеца от срока на издължаване на кредита /период на прилагане на фиксирана лихва/, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 7,950%; от 13 /тринадесетият/ месец до крайния срок на издължаване на кредита /период на прилагане на променлива лихва/, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, в размер на 7,950%, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал.2 от Договора за кредит референтният лихвен процент „ПРАЙМ” на банката за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO /Assets and Liability Committee/, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент „ПРАЙМ” по потребителски и жилищно- ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и представляваща Приложение № 1 към настоящия договор за кредит, който подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. В случай, че в срока на договора, съгласно Методологията, е налице основание за промяна на стойността на „ПРАЙМ”, новата му актуална стойност, както и датата, на която тя е публикувана, се обявяват на интернет страницата на Банката.

Страните договорили кредитът да бъде погасен, съгласно погасителен план на 72 /седемдесет и две/ месечни вноски, с краен срок на договора 16.10.2027 година. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по настоящия договор, като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл.2, ал.1 от Договора.

Годишният процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит №**********/********** година бил в размер на 9,90%. Общата сума, дължима от кредитополучателя била в размер на 22 042,94 лева, изчислена към момента на сключване на Договора. Крайният срок за погасяване на кредита била последната падежна дата – 16.10.2027г., посочена в Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Кредитът се погасявал на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план.

При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължал обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се определял от Министерски съвет.

4

Въз основа на формираното просрочие по Договор за потребителски кредит №**********/********** година, ищецът „Юробанк България” АД е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на 19.01.2024 г. с връчена покана до ответника - М. Н. А.. По този начин, считано от 19.01.2024 г. банката едностранно е изменила правоотношенията по договора, което е довело до предсрочна изискуемост на целия неизплатен остатък от задължението.

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № **********/2024 г. по описа на РС-Казанлък, е било развито заповедно производство. На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, Районен съд - Казанлък е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника М. Н. А. за суми, идентични с предявените от ищеца и в настоящото производство.