Протокол № 14 от 16.01.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 56/2022
- Вид
- Протокол № 14
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 14 гр. Благоевград, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20221200900056 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. Р. Б. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител.
ОТВЕТНОТО „З.“ АД – уведомено по реда 56, ал. 2 от ГПК не се явява представляващ. Явява се адв. Ц., с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ О. О. А. – нередовно призован, не се явява. Призовката, изпратена на адрес: с. М., е върната с отбелязване, че по сведение на съседите лицeто и семейството му живеят от лятото на 1984 г. в Р.Т..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Я. З. – редовно и своевременно призовано, явява се лично.
АДВ. Ц.: Моля да ми бъде връчено копие от експертизата и да ми бъде дадена възможност да се запозная със същата.
СЪДЪТ връчва на адв. Ц. препис от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и предоставя възможност да се запознае със същата.
1
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 15.01.2025 г. е постъпила молба от адв. К. – пълномощник на ищеца, с която заявява, че в случай, че не успее да се яви в открито с.з., поради служебна ангажираност по друго дело, не възразява и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Не възразява да се изслуша постъпилото заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, като моли на експерта да бъде поставен следния въпрос:
Възможно ли е завишените стойности на инсулин да се дължат на преживения стрес по време на ПТП и на получените от същото телесни увреждания?
Посочено е в молбата, че с протоколно определение от 17.04.2024 г. въпросът е допуснат, но няма отговор в заключението. В случай, че експертът не поддържа или промени заключението си, пълномощникът оспорва същото и прави искане да се даде възможност да се запознае с промените и съответно да направи доказателствени искания.
В случай, че се яви свидетелят О. А. А., е направено искане да му се зададат поставени в молбата въпроси.
В случай, че същият не се яви и не е налице друга причина за отлагане на делото, моли свидетелят да бъде заличен.
На следващо място в случай, че се правят доказателствени искания или се представят доказателства от страна на ответника, се прави възражение за настъпила преклузия и в този смисъл се възразява да бъдат приети като доказателства по делото. Ако съдът ги допусне, се прави искане да бъде дадена възможност на ищеца да вземе писмено становище по тях.
Направено е искане на основание чл. 214 от ГПК да бъде допуснато увеличение на предявения иск, заявен като частичен, като се увеличава размера от 26 000 лева на 140 000 лева, частично от 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на Р. Р. Б. неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на същата.
Във връзка с направеното искане за изменение на размера на предявения иск и свързаното с това наличие на задължение на държавна такса в 2 непосилен за ищцата размер от 4560 лв., моли ищцата да бъде освободена изцяло от заплащане на държавна такси и разноски, за което се излагат подробни съображения.
В случай, че ответникът не се яви или иска отлагане на делото за становище относно изменение на иска, пълномощникът излага становище, че увеличението на иска не е основание за отлагане на делото за становище, а увеличението е допустимо и не зависи от становището на ответника.
Основателността на увеличението следва да се преценява от съда с окончателния акт по делото.
В случай, че се даде ход на делото по същество, е направено искане за уважаване на предявените искове, ведно с лихвата за забава.
Направено е искане за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС. Направено е възражение за недължимост, респективно прекомерност на юрисконсултско възнаграждение/адвокатски хонорар, както и разноските на насрещната страна.
СЪДЪТ предоставя възможност на адв. Ц. да се запознае с молбата и да изрази становище по нея.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че с оглед редовното призоваване на страните, не са налице пречки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Ц.: Моля да не се допуска увеличаване размера на предявения иск.
Считам, че ищцата следва да плати дължимата държавна такса върху предявения иск, но това не е сторено и не са налице предпоставките за това уважаване.
3
По отношение на искането за допускане на формулирания в молбата въпрос към експерта, не се протИ.поставям да бъде зададен.
СЪДЪТ намира следното: по молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса и разноски, като към настоящия момент не са определени дължими разноски единствено възнаграждение по назначената съдебномедицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Я. З..
По делото многократно от ищцата са подавани молби за освобождаване от разноски и държавна такса, като в този смисъл са налице произнасЯ.я на съдебния състав.
По искането за изменение на размера на предявения иск, именно от 26 000 лева на 140 000 лева, частичен от 150 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесните увреждания при процесното ПТП, настъпило на 07.10.2021 г., ведно със законната лихва.
Съдът намира, че искането е своевременно заявено. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск. В случая искът е предявен като частичен, искането за изменението му е направено преди приключване на съдебното дирене в първата инстанция, поради което следва да бъде допуснато поисканото изменение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск от 26 000 лева на 140 000 лева, частичен иск от 150 000 , представляващи обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Р. Р. Б., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесните увреждания при процесното ПТП, настъпило на 07.10.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
С оглед допуснатото изменение на размера на предявения иск е дължима държавна такса в размер на 4560 лв., както към настоящия момент е дължимо възнаграждение на вещото лице д-р Я. З..
4
В предходното съдебно заседание съдът остави без уважение молбата на ищцата за освобождаване от разноски в размер на 648,60 лв.- окончателно възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза.
Предвид представените доказателства от ищцата за здравословното състоЯ.е към момента и получаваните доходи, както и имуществено състоЯ.е, съдът намира, че размерът на държавната такса 4560 лв. и представената справка-декларация от вещото лице за окончателното възнаграждение в размер на 1231 лв., съпоставени с материалното състоЯ.е на ищцата, а именно месечен доход на семейството й, а именно на ищцата и нейния съпруг в размер на 1542,89 лв., внасянето на държавна такса и разноски е непосилно за ищцата, поради което молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 4560 лв. и окончателно възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза следва да бъде уважена, доколкото, както се посочи месечният доход на семейството на ищеца е в размер на 1542,89 лв. Същата е задължена до довнесе сумата от 648,60 лв. за окончателно възнаграждение на вещото лице по приетата съдебнопсихологическа експертиза и предвид получаваните доходи (1542,89 лв.) и притежаваното имущество от ищцата, линията на бедност (191,40 лв.), ищцата не разполага със средства за заплащането й, за което съдът О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА ищцата Р. Р. Б. от заплащане на държавна такса в размер на 4560 лв. по делото и разноски по делото за окончателно възнаграждение на вещото лице д-р Я. З. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
АДВ. Ц.: Предвид освобождаването на ищцата не се протИ.поставям да бъде допуснато увеличение на предявения иск.
С оглед освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса върху увеличения размер на иска съдът намира, че следва да продължи 5 разглеждането на делото, доколкото предявената искова молба се явява редовна.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице.
Д-Р Я. М. З. - *.
Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл.291 от НК, като същото обеща да даде вярно заключение.
В.Л. З.: Поддържам депозираното от мен заключение, нямам поправки и допълнения. Запознат съм с цялото дело, като в описателната част съм посочил медицинската документация, имаща отношение към експертизата.
Поставен е един въпрос, но този въпрос е доста общ и трябва да се запозная с всичко, като нещата, които касаят извода са цитирани, включително извършен преглед, описан в описателната част. Посочено е за какво става въпрос, значи най-тежкото увреждане след ПТП-то, което е жИ.тозастрашаващо към тогавашния момент. Сега не е постоянно жИ.тозастращаващо, но си е проблем инфаркта на миокардите се задействат от него.
Основната причина е хипотиреоидизмът (повишена функция на щитовидната жлеза). Щитовидната жлеза и щитовидния хормон, който го отделя като основен катализатор на обменните процеси в организма, казано на друг неточен език „газта на организма“ и една завишена или занижена функция довежда до редица странични проблеми и основни, включително инфаркт на миокарда, както съм цитирал данни от здравния картон на ищцата, такива симптоми не само за щитовидната жлеза, но пак свързани, включително и гинекологично установени могат да се посочат да се дължат на нея.
Този инфаркт на миокарда, настъпил почти една година след ПТП-то, не може да отречем, че напълно няма връзка с този инцидент и последиците от него. Независимо, че има болестно увреден терен, сериозна причина да се получи сам по себе си, без това ПТП.
Тук и в психологичната експертиза се получава един такъв злокачествен 6 психо-патологичен кръг, самото увреждане на щитовидната жлеза довежда до едни депресии, една тревожност и т.н. само по себе си.
След това ПТП състоЯ.ето, болките и страданията й и тя е с по-голяма диспозиция към тях. Основният фактор за хипофункцията на щитовидната жлеза и Хашимото – то се води автоимунно заболяване, но пак депресията, тревожността, т.е. се получава един порочен кръг.
Това ПТП отключва още по-силно задълбаване на тези неща, още посилно влиЯ.е на хипофункцията, повишаване на холестерола т.н. дислипидемия и на цялото това състоЯ.е един инфаркт на миокарда.
Настъпил е момент, в който този инфаркт би могъл да настъпил и без ПТП-то, но независимо, че има време от една година между ПТП-то и инфаркта, имаме един с известни прекъсвания болестен процес основно травматичен, психологичен, който е предпоставка за получаване на инфаркт.
На въпроси от адв. Ц.: