Решение № 312 от 28.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пазарджик, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100623 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК и чл.127а ал.2 от СК.

Подадена е искова молба от ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Огняново, ул.“********, общ.Пазарджик, чрез пълномощника си адв.А.Г. – АК Пазарджик, с адрес на призоваване: гр.Пазарджик, ул.“******* против Н.

АТ. Б., с ЕГН **********, живущ в с.Ивайло, ул.„*******, като баща и законен представител на Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с ответника Н.Б. са бивши съпрузи. Двамата сключили граждански брак на 29.01.2011г. в гр.Пазарджик, който бил прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с влязло в сила решение №901 от 31.10.2017г., постановено по гр. д.

№640/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Твърди, че и двамата са родители на непълнолетното дете Р. Н. Б. и малолетните деца А. Н. Б. и Г. Н. Б.. Твърди, че съгласно сключена по делото спогодба, родителските права по отношение и на трите деца били 1 предоставени за упражняване на техния баща Н. АТ. Б., с местоживеенето на децата при бащата на адрес: с.Ивайло ул.„********, по-късно променено с решение на съда, на основание чл.59 ал.9 от СК на ул.„*******. Бил определен и режим на личните отношения между децата и майката, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 17.00 часа вечерта, както и веднъж годишно през лятото за един месец, когато бащата не е в платен годишен отпуск. С утвърдената от съда спогодба била осъдена да заплаща издръжка на трите децата в размер на по 115 лева за всяко.

Твърди, че с постигнатата спогодба се съгласила съда да даде разрешение заместващо съгласието й като майка за пътуване на децата в чужбина, както и за издаване на паспортите им. Сочи, че с Решение №842/07.05.2019г. по гр.д. №901/2018г. на ПРС е изменено Решение №901/31.10.2017г. в частта относно присъдената издръжка, като същата била увеличена, както следва: за Р. от 115 лв. на 180 лв., за А. от 115 лв. на 170 лв., за Г. от 115 лв. на 160 лв.

Твърди, че дъщеря им Р. е ученичка в 10 клас на ПГИМ, гр.Пазарджик, синът им А. е ученик в 7-ми клас на ********, гр.Пазарджик, а най-малката дъщеря Г. е ученичка в 3-ти клас на *********, гр.Пазарджик. Твърди, че нейните родителите винаги са им помагали при отглеждането и възпитанието на техните деца от самото им раждане.

Твърди, че след допускане на развода се опитвала по всякакъв начин да комуникира с децата и да се вижда с тях, но те категорично отказвали, били системно настройвани от бащата срещу нея и не желаели да се срещат, като по този начин нямало как да осъществява и правото си на режим на лични отношения с тях, определен от съда. Това обстоятелство много й тежало, като майка и смятала, че не заслужава такова отношение от тяхна страна. Тъй като бащата всяка година подавал иск за увеличаване на издръжката и с доходите, които получавала в България не можела да заплаща същата, за която била осъдена, а именно 480 лв. на месец, била принудена заедно с мъжа, с когото съжителства в момента да замине да работи в Испания, където се намира и сега.

Твърди, че за нейна радост, преди няколко месеца, голямата й дъщеря Р. и синът й А. започнали да търсят контакт с нея, чрез социалните мрежи и 2 телефона, без да знае баща им, за да не ги накаже. По този начин разбрала, че баща им е заминал да живее и работи с друга жена в Англия. Оставил ги на грижата на тяхната баба /по бащина линия/ и не се интересувал от тях. Те й споделили, че не получавали никакви пари от баща си, дори и тези, които изпращала, като издръжка. Това наложило да дава допълнителни пари на нейната майка, за да им купува нещата, от които имали необходимост.

Твърди, че преди няколко дни й звъннали от отдел „Закрила на детето” при ДСП, гр.Пазарджик и поискали да разговарят с нея, като майка на децата, тъй като имало подаден сигнал, че същите са поставени в риск, има психическо и физическо насилие от страна на бащата Н.Б., като същите са обиждани и заплашвани от баба им по бащина линия - Р. Б.. Също имало данни, че дъщеря им Р. е била жестоко пребита /където е получила травма на челюстта/ от юмруците на бащата Н.Б. на Великден през 2020г., преди същият да замине за Великобритания. След развода, децата били принуждавани от ответника да се държат грубо с нея, да я обиждат и да изричат лъжи. Заплахите спрямо децата и нейните родителите от него продължавали дори от чужбина. Това наложило дъщеря й Р. да посещава от три години психолог - Р. Н., с която споделяла всичките си страхове от бащата.

Сочи, че предвид обстоятелството, че и двамата родители са в чужбина, отдел Закрила на детето при ДСП, гр.Пазарджик взели решение, че към настоящия момент до изясняване на обстоятелствата, за децата най-добре е да бъдат настанени в дома на нейните родители М. и Г. Г. в с.Ивайло, за което имало издадена Заповед №ЗД/Д-РА-010 от 11.02.20201г. на Р. К. - директор ДСП - Пазарджик.

Счита, че е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл.59 ал.9 от СК, при които са постановени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата им, постановени с Решение №901/31.10.2017г. на Районен съд Пазарджик.

Посочва, че според т.5 от Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. д.

№3/1974г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и при действащия СК, основание за иск за изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. Под „изменение на обстоятелствата“ следва да се 3 разбира, както нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при който то е отдадено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Съдът следва да прецени в интерес на детето ли са ефикасността на по-рано взетите мерки. Според практиката на ВКС, също най-добрият интерес на детето се определя в съответствие на легалната дефиниция по параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗД.

Счита, че поведението на бащата, изразено във физически и психически тормоз върху децата, страхът, който възбужда у тях, липсата на нормална комуникация и разбиране, е достатъчно важно изменение на обстоятелствата, които изцяло водят до влошаване на тяхното положение в дома при баща им, което води и до предприемане на действия, изискващи тяхната закрила, като деца в риск.

Ищцата твърди, че за момента тя живее и работи в Испания, гр.Елбурго Де Осма с приятеля си Й.. Преди да заминат за Испания живяли в къщата на неговите родители в с.Огняново, в която къща имало добри условия за живот, имало всякакви удобства. Въпреки новата си връзка, с друг мъж, винаги е била привързана към децата си, многократно, но винаги неуспешно била правила опити да осъществява личните си контакти с тях, лично или по телефона, по повод техни лични празници също. Твърди, че живее в жилище, както в България, така и в Испания, с добри битови условия. Работи и реализира доходи, като е подпомагана финансово и от мъжа до себе си.

Можела спокойно да задоволява нуждите на децата си и техните потребности, ако те живеят при нея. В отглеждането на децата можела да разчита изцяло и винаги на помощта и подкрепата и на нейните родители. Позовава се на Постановление №1 от 1974г. на Пленума на ВС и цитира същото.

Твърди, че съдебната практика дава негативна оценка на родителския капацитет и качествата на бащата, който със своето поведение създава пречки децата да общуват с майката. Тъй като общуването на децата и с двамата родители е необходимо за тяхното формиране като личност и съдейства за правилното им развитие и възпитание. Смята, че тя като тяхна майка има подобри възпитателски качества и морален облик, способност да полага поадекватни грижи за тях и да способства всячески за тяхното физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално развитие. Общуването и 4 с Н. не протичало гладко, като по този начин децата им ставали буфер на противоположни интереси от една страна, а от друга страна - ги обърквало.

Счита, че е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл.59 ал.9 от СК, при които са постановени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съгласно Решение №901 от 31.10.2017г. на Районен съд - Пазарджик.

Моли съда да постанови решение, с което да измени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата им, постановени с Решение №901 от 31.10.2017г., на Районен съд Пазарджик, както следва:

1.Да предостави родителските права по отношение на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** за упражняване на нея, тяхната майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********;

2. Да определи местоживеенето на Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** на адреса на майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** в с.Огняново, общ.Пазарджик, ул.”******;

3. Да определи режим на лични отношения на трите деца с бащата Н.

АТ. Б., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 17.00 часа вечерта, както и веднъж годишно през лятото за един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск;

4. На основание чл.143 от СК да осъди бащата Н. АТ. Б., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето Р. Н. Б., с ЕГН ********** в размер на 250 лв., за детето А. Н. Б., с ЕГН ********** - в размер на 200 лв. и за детето Г. Н. Б., с ЕГН ********** - в размер на 180 лв., чрез нея ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, като тяхна майка и законен представител, платими до 10 число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Сочи, че размерът на издръжката е съобразен с доходите, които бащата получава в Англия, възрастта и нуждите на децата към момента и минимално определеният размер за издръжка, установен за страната от 162,50 лв.

Моли на основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът да постанови 5 предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

Сочи, че съгласно чл.76 ал.1, т.9 от ЗБЛД напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, както и при разногласие между родителите, спорът се решава от съда по реда на чл.127а от СК.

Предвид обстоятелството, че към настоящия момент ищцата живее и работи в Испания, имало желание от страна на децата да напуснат страната и да отидат при нея, но нямали съгласието на техния баща, за това моли съда:

1. Да постанови разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. АТ.

Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да подаде заявление за издаване на международен паспорт на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********, както и други документи, необходими за пътуването на децата в чужбина /изходни и входни визи и др./, позволяващи пребиваването им на територията на Европа;

2. Да постанови разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. АТ.

Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да има право самостоятелно да извежда децата от страната, както и да пътува с тях в чужбина с продължителност на престоя зад граница под нейна преценка, като това съгласие е безсрочно.

Заявява, че майката е длъжна да уведомява бащата при всяка смяна на адреса на живеене и пребиваване на децата в едномесечен срок от настъпване на промяната. В случай, че адресът на децата бъде променен едностранно от майката и тя не уведоми бащата за промяната в предвидения срок, разрешението за пътуване на децата в чужбина се смята автоматично за оттеглено.

Разпечатката съдържа 38 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b255c1e3-9acc-49c1-8486-fa2dbf980523