Решение № 89 от 28.04.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Габрово, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500102 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 516 от 12.11.2024 г. постановено по гр.д. № 86/2024 г. по описа на Габровски районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че Н. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Габрово дължи на „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *****, ж.к. „*****“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6: сумата 132,50 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените и едностранно прекратени от ищеца Договор за мобилни услуги № 624861289 от 05.07.2021 г., Договор за мобилни услуги № 624861407 от 05.07.2021 г., Допълнително споразумение № 056090006 към договор за мобилни услуги от 05.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от 22.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 562/24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1269/2023 г. на РС Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за сумата за разликата над 132,50 лева до претендирания размер от 383,12 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Н. Л. Й. да заплати на „*****“ ЕАД сумата 261,23 лева – разноски по делото по воденето на исковото производство и сумата 174,73 лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „*****“ ЕАД, чрез адвокат З. Й.
1
Ц. от Софийска адвокатска колегия, в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че Н. Л. И. дължи на дружеството сумата в общ размер на 250,62 лв.- неустойки, обезщетяващи вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624861289 от 05.07.2021 г., изм. с Допълнително споразумение № 056090006 към договор за мобилни услуги от 05.08.2021 г. и Договор за мобилни услуги № 624861407 от 05.07.2021 г. за мобилни номера *** и ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1269/2023 г. на Районен съд – Габрово. Счита постановеното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Ответникът не е заплащал начислените задължения по фактура №
7327727698/15.11.2021 г. и фактура № 7392031511/15.12.2021 г., с оглед на което е издадена покана за доброволно плащане от 16.01.2022 г., като е даден 10 дневен срок за изпълнение.
Не е постъпило плащане и на основание чл. 19б, б.“в“ от ОУ на „*****“ ЕАД и дружеството е прекратило сключените с ответника договори и е издало фактура № 7331816098/15.02.2022 г., включващо задължение за заплащане на неустойка в общ размер на 250,67 лв., поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на които са използвани мобилни номера *** и ***. Размерът и основанието за дължимостта на неустойките са уредени в р.3, т. 2 от Допълнително споразумение *** към Договор за мобилни услуги от 05.08.2021 г., т. 9 от Договор за мобилни услуги № 624861407/05.07.2021 г. Съгласно посочените клаузи определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС.
Сочи, че размерът на неустойката за номер *** е 125,50 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС, по 34,99 лв. всяка, а именно 104,97 лв., ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 20,53 лв.
Сочи, че размерът на неустойката за номер *** е 125,17 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС, по 34,99 лв. всяка, а именно 104,97 лв., ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 20,20 лв.
Излага съображения, че уговорената неустойка по договора е съобразена с вредите, които е претърпял ищецът и е определена съобразно договорната клауза. Месечните такси, от които ищецът се е лишил и щял да получи, са действителните вреди от неизпълнението и са съобразени с конкретния тарифен план. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал процесните клаузи за неустойки като неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
Не споделя изводите на съда, че процесните клаузи за неустойка не са били индивидуално уговорени и следователно неравноправни. Моли да се отмени решението в обжалваната част 2 и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. А. И. от ГАК, в качеството й на особен представител на Н. Л. Й.. Взема становище, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при пълно и задълбочено изследване на фактическите обстоятелства по делото и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение. Излага подробни съображения и сочи съдебна практика.
В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на ищеца, който е депозирал молба да се гледа делото в негово отсъствие и поддържат подадената от него въззивна жалба. Особения представител на ответника по въззивната жалба се явява и взема становище, че поддържа подадения отговор и моли да се потвърди решението.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
От приложеното по делото гр.д. № 86/2024 г. по описа на Габровски районен съд се установява, че „*****” ЕАД /с предишно наименование „*****” ЕАД/, с ЕИК *****, е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н. Л. Й., че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 383,12 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Към исковата молба са представени договорите за мобилни услуги, представени със заявлението по чл.
410 от ГПК и фактурите, с които са начислени вземанията на ищеца.
Предявения установителен иск е във връзка с подадено пред Районен съд- Габрово заявление по чл. 410 ГПК от „*****” ЕАД против Н. Л. Й., с което се претендира заплащането на парично вземане в размер на 383,12 лв., от които: 383,12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Задължението произтича от неизпълнение на парични задължения, произтичащи от следните договори между него и „*****“ ЕАД /с предишни наименования „*****“ ЕАД и „*****“ ЕАД/: Договор за мобилни услуги № 624861289 от 05.07.2021 г., Договор за мобилни услуги № 624861407 от 05.07.2021 г., Допълнително споразумение № 056090006 към договор за мобилни услуги от 05.08.2021 г.
Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадените от него фактури: № 7327727698/15.11.2021 г. за сумата 55,48 лв. с настъпил падеж на 30.11.2021 г., № 7329031511/15.12.2021 г. за сумата 76,97 лв. с настъпил падеж на 30.12.2021 г. и № 7331816098/15.02.2022 г. за сумата 250,67 лв., включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите.
Към заявлението е приложен Договор за мобилни услуги сключен между „*****“ ЕАД и Н. Л. Й. със срок 24 месеца, заявка № 624861289; Договор за мобилни услуги сключен между „*****“ ЕАД и Н. Л. Й. със срок 24 месеца, заявка № 624861407; заявление за пренасяне на номера в мрежата на „*****“ Допълнително споразумение към договор за 3 мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359896501908 от 05.08.2021 г.; декларация- съгласие; заявление за активиране на услуга; декларация- съгласие; Общи условия на „*****“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги; пълномощно.
Издадена е Заповед № 562 от 24.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните по заявлението суми. Заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което е задължен заявителя да предяви установителен иск с определение № 1478 от 01.12.2023 г. В срок е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
С разпореждане № 934 от 24.04.2024 г. съдът е назначил адвокат А. И. от ГАК за особен представител на ответника, който е оспорил исковите претенции по подробни съображения изложени в отговора на исковата молба. Оспорва като неоснователни всички претенции на ищеца основаващи се на неустойка. Сочи, че неустойките в договорите и допълнителното споразумение, макар и да са ограничени до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти са нищожни, поради неравноправност на основание чл.
146, ал. 1 във вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Сочи, че ищцовото дружество е следвало да отправи до ответника надлежна покана за плащане на дължимите суми и да извести ответника за възможните последици от неплащане на задълженията му, включително за едностранно предсрочно прекратяване.
От Договор за мобилни услуги от 05.07.2021 г., с мобилен номер: 359896501908, сключен между страните се договаря месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 13,99 лв., а след изтичане на договора е 18,99 лв. на месец. Първоначалния срок на договора е определен на 24 месеца и влиза в сила на 05.07.2021 г. и изтича на 05.07.2023 г. Договорът е с положени подписи на страните по него. Приложена е подписана декларация –съгласие, че като потребител Н. Л. Й. е получил екземпляр от Общите условия на оператора. За мобилен номер 359876375802 месечния абонамент за срока на договора е 13,99 лв. за 24 месеца, а след изтичането му е 18,99 лв. Договорът е сключен на 05.07.2021 г.
С допълнителното споразумение от 05.08.2021 г., страните са се споразумели за абонаментен план „Тотал Макс“ за 36,99 лв., а след срока на договора 41,99 лв.
Споразумението е сключено за срок от 24 месеца, като влиза в сила на 05.08.2021 г. и изтича на 05.08.2023 г. В т.2, б. „а“ от договора е предвидена неустойка, която не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка е най-високият според условията на плана. Предвидено е, че потребителят дължи разликата между най-ниският и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.
От ищеца е издадена фактура № 73318116098 от 15.02.2022 г. за отчетен период 15.01.2022 г.-14.02.2022 г. за сумата 383,12 лв., в която са включени: неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 250,67 лв. и задължения от предходен период с ДДС в размер на 132,45 лв.
4
По исковете по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в решението си Габровски районен съд е приел, че едностранното прекратяване на договорите е предпоставка за начисляване на неустойки, уредени в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № 056090006 към договор за мобилни услуги от 05.08.2021 г. и т. 9 от Договор за мобилни услуги № 624861407 от 05.07.2021 г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение съгласно посочените разпоредби абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).