Заповед за изпълнение № 1359 от 30.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 30.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1712 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Х. А. Л. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора БЕСТ Кепитъл България ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

241.33 евро (двеста четиридесет и едно евро и 33 цента) - главница, ведно със законната лихва за период от 27.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

- за главница - над уважения размет от 241.33 евро (двеста четиридесет и едно евро и 33 цента) - главница до претендираните 337,58 EUR (триста тридесет и седем евро и 58 цента), представляваща главница,

-52,52 EUR (петдесет и два евро и 52 цента), представляваща договорна лихва, както и за определяне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от 40,90 евро (четиридесет евро и 90 цента) до претендираните в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,03 EUR (деветдесет и два евро и 03 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 16.02.2022г.:

На 16.02.2022 г. между Х. А. Л., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „**********“ ООД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който кредиторът „**********“ ООД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 409,03 €/800 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 10 бр. анюитетни месечен вноски, всяка от които в размер 83,85 €/164лв, като съгласно изготвения погасителен план датата на първото плащане е 18.03.2022г., а последната вноска е била предвидена за дата 16.12.2022г. Последното направено плащане по кредита е от дата 01.04.2022. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава. В заявлението се сочи, че договорната лихва се начислява върху отпуснатата главница и включва лихва върху редовна главница и 1 просрочена лихва,като се начислява за периода от дата на сключване на договора за кредит 16.02.2022г. до дата на сключване на договора за цесия – 12.01.2024г. Сочи се още, че длъжникът е направил плащания в общ размер на 167,70 €/328лв. На 12.01.2024г. между „**********“ ООД и „**********“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „**********“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „**********“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „**********“ ООД прехвърля на цесионера „**********“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между и „**********“ ООД и Х. А. Л.. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор /цедентът/ „**********“ ООД е упълномощил „**********" ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК **********, да уведоми от името на „**********“ ООД всички длъжници по вземания на „**********“ ООД, които „**********“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „**********“ ООД, чрез пълномощника си „**********“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника чрез препоръчана поща с обратна разписка.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Видно от клаузите на договор № ********** от 16.02.2022г. в същия е уредена неустойка, която цели обезпечаване на кредита и е в размер на 686,29лева, като сумата е включена в погасителния план неразделна част от процесия договор като е присъединена към погасителните вноски по кредита в общ размер на 164 лева или 68.63 лева е вноската за неустойка за месец, т.е. е изначално включена в погасителния план, а не е начислена при сбъдване на предвидените в договора условия. Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Отпусната в заем сума е в размер на 800лв. Видно от клаузите на договора в предвидено месечната вноска (за главница и лихва) да е в размер на 95.37лв. ГПР е посочено, че е в размер на 48.380 %.

Видно от погасителния план месечната вноска (вкл. и неустойка) е в размер на 164 лв. или общо сумата за връщане от заемополучателя е в размер на 1640 лв. Видно от данните, поместени в официалния и общодостъпен сайт на БНБ годишният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на процесния договор е бил 0 %. От тук следва, че ГПР не може да бъде повече от 50 %. И без специални знания е видно, че в случая ГПР надвишава законустановения максимум, предвиден в чл. 19 ЗПК, като в посочения в договора не е включена сумата за неустойка, която е в размер – почти колкото този на отпуснатата в заем сума. Освен това в процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл.

11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

Предвид горното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата (чистата стойност на кредита съобразно предявената претенция за главница и заплатената от заемополучателя сума по договора), на осн. чл.

411,ал. 2, т.2, пр.1 ГПК - а именно, защото искането е в противоречие със закона, и по чл.

411,ал.2, т.3 - защото се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществуваобоснована вероятност да е неравноправна. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е създадена с цел предотвратяване на неоснователно обогатяване .Чистата стойност по кредита е в размер на 800 лв. (409,03 евро). Длъжникът е платил до този момент (видно от посоченото в заявлението) сумата от 167.70 евро, с която следва да бъде приспадната и чистата стойност - 409.03 евро, като остава главница в размер на 241.33 евро.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение, т.к. не е обвързан от претендираното от заявителя възнаграждение.

Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед претендираното вземане и характера на производството съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро 3 цента/, равняващо се на 80 лева. Юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва, защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

Допълнителни изявления и допълнителна информация - Референтен номер на плащане на държавна такса: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.