Решение № 652 от 26.10.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 981/2021
- Вид
- Решение № 652
- Подписан
- 26.10.2021
- В сила
- 14.02.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 652 гр. Пазарджик, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200981 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. СТ. ВР., ЕГН ********** от гр.Хисаря против Електронен фиш серия К, № 4861164 на ОД на МВР Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска. Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по съществото на спора.
За ответникът по жалбата – териториалната структура ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази 1 становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС марка „АУДИ С6 4.2 В 8 АВАНТ КУАТРО“ с рег. № ***, към инкриминираната дата. Това МПС на 15.072020 година, в 09:23 часа, на АМ „Тракия“, километър 69, в посока за гр.Пловдив, се движело с превишена скорост от 183 км/ч, при максимално разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743 bb, което отчело движение със скорост от 183 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 43 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5.49 км/ч, закръглено на 6 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 37 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 01.06.2021г., а жалбата против ЕФ била подадена на 10.06.2021г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП от страна на жалбоподателя В.. Това е така, защото преди да се издаде ЕФ срещу него, такъв е бил издадена против собственика на процесното МПС – дружеството „Мого българия“ ЕООД-клон Пловдив.
Представляващият това дружеството обаче- А. И. В. на 11.05.2021г. се възползвал от правото си по чл.189 ал.5 от ЗДвП, като представил пред ОДМВР-Пазарджик писмена декларация с данни за лицето, извършило 2 нарушението, а именно жалбоподателя В., както и копие на свидетелството му за управление на МПС. Въз основа на тази декларация издаденият ЕФ против горепосоченото дружество бил анулиран, след което бил издаден такъв на водача В.. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл се явяват неоснователни. Несъстоятелно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, т.к. в ЕФ не било посочен дали В. е санкциониран като собственик или като ползвател на процесното МПС. Да, това е вярно, но по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, доколкото и той самият е бил наясно, че към инкриминираната дата не е бил собственик на автомобила, а само негов ползвател-водач.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно 3 средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
Според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно от това и в самия ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на нарушението – АМ „Тракия“, км 69, както и посоката на движение – в посока на движение към гр.Пловдив. В този смисъл възражението в жалбата за допуснато СПН, т.к. в ЕФ не било описано мястото на нарушението е несъстоятелно. Както мястото на нарушението, така и мястото, на което е било позиционирано процесното АТСС са посочени 4 недвусмислено – всичко е станало на 69-я километър на магистралата и то н посока на движение към гр.Пловдив.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 13 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 02855729 /лист 13 от делото/, направен от ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил – 183 км/ч. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се зад него, още повече че такъв на фотоса не е заснет.
5
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е било 140 км/ч. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Установява се по делото, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно - направена снимка /л.8 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС , а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от първоначална и последваща проверка за техническа изправност на лист 17-19 от делото/.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b254d465-9c83-44f8-9f4b-853e1188df3a