Решение № 239 от 25.10.2019, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

…………………град Ловеч,

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и деветнадесета година с ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при секретаря ...., като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ

В Гр.д.№ 597/2019 г., за да се произнесе,съобрази:

Производство по чл.. 435, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от И.П. Петрова, е ЕГН: **********,***,чрез адв. И.Х. от ВТАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков" № 1, к-с „Драката", вх. Б, ст. 1, ап.4 ПРОТИВ : ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗП.ДЕЛО № 259/2014r.. С ИЗХ. № 1048/12.09.2019г.

В жалбата сочи,че не са доволни от Постановление с изх. № 1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, с което е отказано да се прекрати образуваното срещу доверителката й изпълнително дело № 20148800400259 по описа на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, поради което и на основание чл. 435, ап. 2, т. 6, пред. второ от ГПК, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и в едноседмичен срок от получаването му го обжалват.

Считат процесното Постановление с изх. №

1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при липса на фактически мотиви и правни основания за неговото издаване. Посочват,че единствения изложен мотив в Постановлението, ако може да се приеме за такъв, е че погасителната давност не се прилага служебно. В този смисъл, считат същото за неправилно и незаконосъобразно, и приемат,че липсват мотиви и правни основания за издаването му.

Посочват,че с обжалваното постановление, ЧСИ Румен

Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч не е разгледал и обсъдил в цялост депозираните от тях две молби с вх. № 6686/13.05.2019г. и 13190/11.09.2019г. и направените с тях възражения и искания, а именно:

1. Направено е искане за прекратяване на изпълнителното дело относно задълженията установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /перемпция/.Поясняват,че в конкретния случай, първоначално „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е подало молба до ДСИ, СИС при Районен съд Ловеч за образуване на изпълнително дело против И.П.

Петрова по Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. на Районен съд – Ловеч.Считат,че последното валидно изпълнително действие при него е от 15.05.2012г. за извършване на опис в дома на длъжника. С молба изх. № 4866/28.06.2012г„ „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е поискало да се извърши опис на недвижимите имущества в жилищния адрес на длъжника, но съобщението за уведомяване на длъжника не е получено и опис не се е състоял. С молба изх. № РК -1977/24.02.2014г. „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* молят да се прехвърли делото на ЧСИ Румен Димитров /вх. № 823/25.02.2014г. при ДСИ/. Със съобщение изх. № 1897/05.03.2014г. ЧСИ Румен Димитров уведомява длъжника, че изпълнителното дело от ДСИ е прехвърлено при него. Със съобщение изх. № 12782/23.10.2015г. от ЧСИ Румен Димитров, длъжницата е уведомена за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело. Видно от последното изпълнително действие 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, г.10. когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочват,че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За периода от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността.

2. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност относно задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013 година, издаден по ч. гр. д. № 1518/2013г. по описа на Районен съд - Ловеч.

С молба изх. № РК9887/15.09.2017г. „ВиК" АД - гр.

Ловеч, ЕИК: ********* /вх. № 10986/20.09.2017г. при ЧСИ Румен Димитров/ е поискало Изпълнителен лист от 24.09.2013г. да се присъедини към вече образуваното изпълнително дело № 259 от 2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров.Считат,че изпълнителния лист е присъединен след изтичане на почти 4 години от издаването му и той не може да служи като годен изпълнителен титул за образуване на изпълнителното дело, при условие че е направено възражение за изтекла погасителна давност. Позовават се на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД,и приемат,че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай вземанията са установени със заповед за изпълнение № 838/21.08.2013г. и с издаден изпълнителен лист от 24.09.201 Зг. Ето защо считат,че към месец септември 2017г. тригодишната давност за събирането на тези вземания, установени със заповед за изпълнение е изтекла. Посочват също така,че са помолили ЧСИ да покани взискателя по изп.д. № 259/2014г. да подаде молба за прекратяване на образуваното срещу доверителката й изпълнително дело, в частта за задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013г., издаден по ч. гр. д. № 1518/201 Зг. по описа на Районен съд - Ловеч. В противен случай заявяват,че всяка събрана по това дело сума ще претендират за възстановяване по исков път по реда на чл. 55 и сл. от ЗЗД, както и ще претендират причинените на доверителката й от неправомерните изпълнителни действия вреди. Оспорвани са и претендираните задължения за лихви като погасени по давност.

На основание всичко гореизложено, сочат,че са поискали да се прекрати производството по изп.д. № 259/2014г. относно задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013г., издаден по ч. гр. д. № 1518/2013г. Районен съд - Ловеч и задълженията, установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011г. по описа на Ловешкия районен съд.

Приема,че обжалваното Постановление с изх. №

1048/12.09.209г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд Ловеч е постановено при липса на мотиви и при пълно изследване и съобразяване на направените от тях възражения, като само бланкетно и формално са цитирани входящите номера на молбите ни. Считат, че само по себе си изречението, че : „Погасителната давност не се прилага служебно" не е достатъчен мотив за отказ, още повече, че са направили възражение за перемпция относно задълженията установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Считат, че за периода от 15.05.2012г. до 23.10,2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността, поради което видно от последното изпълнително действие от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона още на 15.05.2014г. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона и реално такова е настъпило на 15.05.2014г. Нови искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо доверителката й не могат да произведат правен ефект, защото към момента на поискването им изпълнителното производство е било вече прекратено по право. Ето защо, налице са според тях предпоставките за издаване на постановление за прогласяване прекратяването на изпълнителното производство по отношение на доверителката ми като длъжник.

Считат, че не е съществувало валидно образувано изпълнително производство поради прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона на основание чл. 433. ал. 1.т.8 от ГПК при бездействие на взискателя две години, считано от 15.05.2012 г. до 15.05.2014 г., в който период не са искани и извършвани действия по принудително изпълнение. В случая, за периода от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността, поради което видно от последното изпълнително действие от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона още на 15.05.2014г.

На основание всичко гореизложено молят Окръжен съд-Ловеч да отмени Постановление с изх. № 1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, с което е отказано да се прекрати образуваното срещу доверителката й изпълнително дело № 20148800400259 по описа на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон - чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, постановено при липса на мотиви и правни основания, и да върне делото с указания по прилагането на закона, както и да им присъди направените в настоящото производство разноски.

Приложено е и постъпило становище от „В и К" АД - със седалище гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня" 1А, БИК *********, чрез адвокат В.Н.Н. от Ловешка АК, със съдебен адрес ***,по постъпила жалба от длъжника И. Петрова.

Посочват,че във връзка с постъпила жалба от длъжника И.

Петрова по изпълнителното дело, считат, че тя е частично недопустима и изцяло неоснователна, като доводите изложени в нея не се потвърждават от наличните доказателства по изпълнителното дело.

Приемат, че не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съответно не е изтекъл процесуален преклузивен срок, след който да следва прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона.Аргументират се с това,че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. В горния смисъл е и становището, обективирано в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2546bff-aa62-4be2-88f3-b8b6e66f4fab