Решение № 3057 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3057 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110211693 по описа за 2025 година

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, СЪДЪТ ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

НАСТОЯЩОТО

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНОТО

ПРОИЗВОДСТВО Е ОБРАЗУВАНО въз основа на Акт за констатиране на дребно хулиганство oт 12.08.2025г.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,

КАТО ОБСЪДИ обясненията на нарушителя Х. Й. З.; извършеното от нея частично самопризнание, че е изпила на инкриминираната дата значително количество алкохол - 200 грама джин (концентрат) и е употребила цигара марихуана, съдържаща високо рисково вещество коноп около 5 (пет) часа преди самото събитие по УБДХ, както и предвид събраните по делото писмени доказателства, с оглед приложението на материалния и процесуалния з а ко н , НАМИРА ЗА ДОКАЗАНО ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА, ЧЕ НАРУШИТЕЛЯТ Х. Й. З. (и със снета по делото самоличност), на 12.08.2025г., около 03:15 часа в гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.311, вх.В, ет.2, ап.*** пред входната врата на жилището и в самото жилище, във връзка със сигнал до Национален телефон 112, е извършила непристойна проява със съвкупност от активни действия, в присъствие на К.А. К., като се е държала грубо и агресивно към пристигналите полицейски служители от СДВР в лицето на Р. А. и Б. К. на длъжност полицейски инспектори в 08 РУ при СДВР, като им е казала в нетрезво състояние обидни думи и псувня с изразите „Боклуци! Престъпници с пагони! Тъпи куки! Не става нищо от Вас! Не вършите никаква работа, освен да продавате наркотици“, като въпреки 1 разпорежданията към нея, същата не преустановила действията си и продължила да пречи на полицейските органи по ЗМВР да изследват версиите по сигнала, като продължила да обижда с крясъци двамата полицейски служители А. и К. и им казала, че са „корумпирани“, че са „тъпи куки“, че те „нищо не могат да й направят“, че „не й пука“ и че пред тях „ако иска ще си извади цигара марихуана да си пуши“, като извършеното деяние е с по-ниска обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК – АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ „ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО“ по чл.1, ал.3 от УБДХ.

Изпълнен е по съставомерни признаци доказан състав на административно нарушение на „дребно хулиганство“ по чл.1, ал.3 от УБДХ.

Доказателствената съвкупност е единна, последователна, пълна, точна, непротиворечива и детайлна, независимо, че обвиненото лице З. не си „спомняла“ какво е била казала точно на полицаите, без да отрича действията си на дребно хулиганство насочено към надлежните органи на властта. Съдът се позова на наличния фактически и правен извод за извършеното деяние с неговите фактически действия на дееца, на приложените по делото писмени материали, които са еднопосочни, пълни, взаимодопълващи се, и частично - на обясненията на обвиненото лице, които съдът кредитира само в частта на заявеното от нарушителя З., че е нямала спомен за случилото се или за обективираното от нея конкретно съставомерно по УБДХ поведение към полицейските органи. Действията й са били целенасочени. Те са укорими и неморални. Жертва на домашно насилие не се държи по този агресивен начин.

Засегнала е полицейските служители от 08 РУ-СДВР с обиди, псувни и цинични квалификации в публично присъствие на хора на обществено място.

Не е имало акт на нападение спрямо нарушителя З., за да е оправдан (евентуално) подобен възможен акт на словесна проява като вид самозащита или израз на справедлив гняв, която ситуация да е била преднамерено създадена от представителите на полицейските власти. Съдът намира, че обясненията на нарушителя З., в частта на изложенията й, че не е имала точен спомен за случая, са израз на желание за самозащита и оправдаване. За нейния умисъл се съди не по словесните й твърдения, а по обективираните й прояви и действия, които са били еднопосочни, целеустремени и много активни.

Намесата на полицейските служители е довела до предотвратяването настъпването на по-тежък резултат. Изразените инкриминирани реплики на дееца З. според съда са израз на нейното противоправно желание са саморазправа с полицейски служители на обществено място, доколкото такова място според съда не възниква законово, за това, че полицейските органи са били в нейното жилище. Нарушителят З. не е спазвала реда и спокойствието в етажната кооперация на ж.к. „Дружба“, бл.311 в гр.София. Проявила е агресия - и словесна, и физическа (дори и към своя партньор от по-рано, което се квалифицира по УБДХ като скарване, а такава проява, при която е имало чупене на стъкла, е шумна и се е възприемала от останалите етажни собственици). Служителите на МВР е нормално в кръга на трудовите си задължения да се намесят в случая по закон, да проверят възможните версии за случилото се събитие, за да знаят как да опазят обществения ред по ЗМВР.

2

Налице са доказателства, че нарушителят З. е реализирала посегателства спрямо гражданин и полицейски служители. Били са отправяни от нея постоянни обиди и цинични изрази с думите - „Боклуци! Престъпници с пагони! Тъпи куки! Не става нищо от Вас! Не вършите никаква работа, освен да продавате наркотици“; че са „корумпирани“, че са „тъпи куки“, че те „нищо не могат да й направят“, че „не й пука“ и че пред тях „ако иска ще си извади цигара марихуана да си пуши“.

Съдът отчита, че възраженията на дееца З. от съдебно заседание са неоснователни. Същите имат изцяло защитен характер и са насочени (житейско оправдано) към избягване на административно-наказателната й отговорност при реализираното по УБДХ административно-наказателно преследване срещу нея.

Кредитираните от съда писмени доказателства и гласни доказателствени средства (обясненията на нарушителя З. - частично) еднопосочно, пълно и изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по между си установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително проявата на дребно хулиганство се изразява в действия, които смущават явно спокойствието на гражданите, установеният обществен ред, и нормите на обществото, изискващи проявяването на уважително отношение към мирните граждани, сред които са етажните собственици за времето от 22:00 часа до 06:00 часа и/или отделните полицейски служители. Дребните хулигански действия на нарушителя З. са израз на унижаване достойнството на човешката личност на служителите на МВР, които са били незаслужено обект на немотивирана и непредизвикана от нея лична агресия. Между нарушителя З. и полицейските органи не е имало личен мотив, познанство или някаква друга връзка. Действията на нарушителя З. от акта й на дребно хулиганство в цялостни им контекст са се насочвали най-вече - към служителите на МВР, и са в противовес с изискванията за показване на дължимото уважително отношение към тях, доколкото последните са овластени да закрилят общественият ред и сигурността на гражданите, и дори спазването на законите на Република България. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че наличните по делото доказателства установяват, че нарушителя З. се е държала продължително време агресивно и нападателно - около два часа в присъствието на служителите А. и К. Агресията й е градирала към служителите на МВР. Държала се е непристойно и заплашително. Показала е, че е опасна. Тя не е имала притеснения от агресията си, която е показвала, смущавайки спокойствието в Етажната собственост, по времето, когато етажните собственици се възползват от законното си право на почивка през нощта. Същата е употребила значително количество алкохол и е била във видимо нетрезво състояние, натоварено и от химическото въздействие от употребата на наркотични вещества, каквото се предизвиква от марихуаната.

Действията й са били при ясно съзнание и с оглед обясненията й пред съда, че ги е разбирала, имайки нетърпимо поведение. Възмущавала е гражданите. Не се е респектирала от служителите на МВР по никакъв начин. Не се е възпирала, а упорито е извършвала тези инкриминирани деяния и простъпки.

Не се е въздържала от проявите си и не е изпълнила разпорежданията на 3 органите на МВР да преустанови действията си и да не извършва вменените й в отговорност непристойни прояви на дребното си хулиганство.

Целеустремено и упорито е продължавала да обижда и вербално да напада служителите на МВР

Деецът З. е създала и предпоставки да застраши обществените отношения по сигурността и спокойствието на гражданите, но и на охранителната дейност по ЗМВР като цяло. Действията й са крайно възмутителни, цинични и вандалски в рамките на извършеното от нея дребно хулиганство и в тяхната обща инкриминирана цялост според доказателствата по делото. Действително с оглед обясненията на нарушителя З. в днешното съдебно заседание, които не се опровергават от доказателствата по делото, съдът приема, че употребата на алкохол, и наркотични вещества, както и немотивираното поведение на нарушителя не са извинителна причина за извършената противообществена проява на конкретния акт на дребно хулиганство. Нарушителят З. не следва да се оправдава с действията на своя партньор за незаслужената й агресия и обидно поведение от нейна страна към полицейските служители, които са извършвали добросъвестно надлежна проверка по ЗМВР за случай, при който не е имало по-независими свидетелиочевидци, а на практика са съществували твърдение срещу твърдение. За да приеме, че действително е извършила описаното административно нарушение по УБДХ, съдът се позовава на обясненията на нарушителя З. (частично) и на приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост. Деецът Димитрова е осъзнавала противоправността на действията си, но въпреки това целеустремено ги е извършила при наличие на годен интелектуален и волеви капацитет. С оглед изложените съображения съдът намира, че от обективна страна нарушителят З. е извършила непристойната проява на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ (което не е престъпление по чл.325, ал.1 от НК), довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие в обществото и изразяваща явно неуважение към неговите представители и служителите от МВР. Степента на обществена опасност конкретното административно нарушение е значително по-ниска от степента на обществена опасност на деянието по чл. 325 НК.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът З. е съзнавала, че нарушава обществения ред и че инкриминираните й действия ще доведат до възмущение у гражданите и полицейските органи, доколкото същите са осъзнати личности, но въпреки това тя субективно е искала да причини този желан от нея съставомерен административно-наказателен резултат.

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ДЕЙСТВИЯТА НА НАРУШИТЕЛЯ З. следва да бъдат санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ с АДМИНИСТРАТИВНО

НАКАЗАНИЕ

„ЗАДЪРЖАНЕ

ОТ

15

(ПЕТНАДЕСЕТ) ДЕНОНОЩИЯ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР“

Съдът отчита, че следва да наложи този вид административно наказание в посочения размер, тъй като нарушителят З. има лоши характеристични данни. Нарушителят З. е търсела и целяла да постигне саморазправа с граждани (визира се от съда спора й с нейният партньор), смущавайки 4 общественото спокойствие в цяла Етажна собственост, и най-вече е искала и е постигнала саморазправа със служители на СДВР, към които гражданите не могат да отправят разпореждания кого да задържат или не, на публично място, по начина, по който е спорела словесно и със своя партньор. Употребата на алкохол и наркотични вещества се счита за отегчаващо вината обстоятелство. Деецът З. е била в ясно съзнание, въпреки пияното си състояние и едновременно с това - създадено лично от нея нейно наркотично повлияване. Същата няма и не е имала респект от закона и представителите на МВР. Нарушителят З. има трайно изградени негативни навици, качества и мироглед, обусловени и улеснени от злоупотребата й с алкохол и наркотични вещества - марихуана. Не показва и не е показала на инкриминираните дата и място, че има изградено правосъзнание към зачитане на спокойствието на гражданите и дейността на правоохранителните органи на публичното място на Етажната кооперация, където се е намирала. Налице е противоправна упоритост и липса на морално-волеви задръжки. Административното наказание глоба е неефективно (същото ще е наложено на практика само на хартия), нецелесъобразно е, доколкото няма да изпълни целите на наказанието, ако такова се индивидуализира и наложи. За нарушителя З. липсват данни да притежава движимо и/или недвижимо имущество.