Решение № 320 от 13.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Кюстендил, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7024/01.09.2022г. от *** ЕООД, с ЕИК ***, чрез пълномощника адв.П. В., със съдебен адрес: ******, насочена срещу решение №383/12.08.2022г. по гр.д.№818/2022г. по описа на РС-Дупница.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено, по иска с правно основание чл.124 ал.1, вр. с чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от Е. Г. Т. и Ю.н Т.

И. срещу *** ЕООД, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 5000.00 лева, частично предявена претенция от сумите по изпълнително дело №20217440400785 по описа на ЧСИ Д., а именно: 31 959.48 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането; 4 550.79 лева- неолихвяема сума; 18 457.93 лева - лихва и 4 418.17 лева - разноски, по изпълнителен лист, издаден на 16.01.2012г. по ч.гр.д.№4238/2011г. на РС -Дупница, на основание заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №117/13.01.2012г., поради погасяването на вземанията по давност, като е осъдил ответното дружество да плати на ищците сумата от 780.00 лева, представляваща общия размер на сторените от ищците разноски по делото за държавна такса (200.00 лева) и адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат (в размер на 580.00 лева).

Въззивникът намира решението за неясно, неоснователно, незаконосъобразно. Сочи, че ДнРС е допускал фактическа грешка в мотивите на акта в изписване на номера и годината на изпълнителното дело. Приема за неправилни изводите на съда, че последното валидно изпълнително действие по изп.д.№141/2012г. по описа на ЧСИ Д. е извършено на 08.11.2016г., респ. давността е изтекла на 08.11.2021г. и образуваното на 17.12.2021г. ново изпълнително дело №785/2021г. по описа на ЧСИ Д. и извършените по него изпълнителни 1 действия, прекъсващи давността, са предприети след погасяване задължението по давност.

Твърди, че ответникът като взискател по изпълнителното дело, е поискал налагане на запор на сметки на 01.02.2019г., с което погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова. Позовава се на Постановление на Пленума на ВС №3 от 18.11.1980 г. и заявява, че ТР 2/2015г. се прилага след 26.06.2015г. занапред. Твърди, че със заявеното искане за налагане на запор на банкови сметка погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова, изтичаща на 01.02.2024г., респ. новообразуваното изпълнително дело и поискани по него изпълнителни действия са извършени в срок и прекъсващи погасителната давност. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В законоустановения с р о к по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. Г. Т. и Ю.н Т. И., чрез адв.Ю. Д., в който се сочи, че въззивната жалба е бланкетна, преповтаря изложеното в отговора на исковата молба, и не сочи допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззиваемите считат, че решението е правилно и законосъобразно. Изложено е, че правилно ДнРС е приел, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, прекъсващо давността, е от 08.11.2016г., респ. давността е изтекла на 08.11.20 21г., а изпълнително дело №785/2021г. е образувано след този момент. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

С определение №524/01.12.2022г., постановено по в.гр.д.№618/2022г. производството по делото е било прекратено и върнато на РС – Дупница за провеждане на производство по чл.247 ГПК, след уточняване от въззивника след дадени от съда указания, че обжалването на акта е свързано и с поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на районния съд.

С определение №41/12.01.2023г., постановено по гр.д.№818/2022г. по описа на ДнРС по реда на чл.247 ал.1 от ГПК съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането на *** ЕООД, обективирано във въззивна жалба вх.№7024/01.09.2022г. за допускане на поправка на ОФГ в мотивите на първоинстанционното решение.

В срока за обжалване на определението частни жалби срещу него не са депозирани.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

От събраните пред ДнРС доказателства е установено, че на 16.01.2012г. в полза на „****** (**)“ АД е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4238/2011г. по описа на РСДупница, въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №117/13.01.2012г., против Е. Г. Т. с ЕГН ********** и Ю. Т. И., с ЕГН **********, двамата от гр.****** за осъждането им солидарно да заплатят на дружеството суми, дължими по договор за банков кредит, както и разноски, сторени в заповедното производство.

Кредиторът по така издадения изпълнителен лист е депозирал молба с вх.

№02891/20.04.2012г. пред ЧСИ М. Д. с рег.№744 по Регистъра към Камарата на ЧСИ, с район на действие – ОС-Кюстендил и е било образувано изп.дело №20127440400141.

По така образуваното изпълнително дело са били извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя: налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху банкови сметки на длъжниците. На 14.03.2013г. е бил извършен опис на недвижими имоти на длъжниците – ПИ с идентификатор *** и сгради, находящи се в гр.Д. и по молба на взискателя е била насрочена публична продан. Последвало е насрочване на 11 на брой публични продани, всяка от които е била обявена за нестанала. Последната насрочена 2 публична продан е била обявена за нестанала с протокол от 08.11.2016г.

На 14.06.2017г. *** ЕООД е депозирало по изпълнителното дело молба с вх.

№05718/14.06.2017г. с искане да бъде конституирано като взискател в производството, в качеството му на цесионер на вземането от първоначалния взискател „****** (**)“ АД.

С молба с вх.№00177/01.02.2019г. взискателят ***" ЕООД, е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника Е. Г. Т. в „****** (**)“ АД. Поисканото изпълнително действие не е било предприето от ЧСИ.

С молба вх.№12057/20.10.2021г. взискателят *** ЕООД, е поискал от ЧСИ да му върне изпълнителния лист, както и е приложил молба за образуване на ново изпълнително дело срещу същите длъжници, с посочване на изпълнителните действия, които да бъдат предприети.

С разпореждане от 22.10.2021г. ЧСИ е прекратил изп.дело № 20127440400141, на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК - по искане на взискателя.

На 23.12.2021г. е било образувано ново изп.дело №20217440400785 по описа на ЧСИ М. Д. по молба с вх.№01181/17.12.2021г. на взискателя *** ЕООД, в качеството му на цесионер на вземането от „****** (**)“ АД. В молбата са били поискани изпълнителни действия, които да бъдат предприети.

При тези данни районният съд е намерил исковата претенция за основателна с водещ довод, че предвид факта, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 08.11.2016г., когато публичната продан е била обявена за несъстояла се, от който момент е започнал да тече нов давностен срок, то към датата на образуване на новото изпълнително дело давностният срок е бил изтекъл - на 08.11.2021г.

Настоящият съд намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценено по същество, решението на ДнРС е отчасти неправилно и като такова следва да се отмени в частта, в която предявеният от Е. Г. Т. иск е бил уважен, като същият следва да се отхвърли като неоснователен. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, в която исковата претенция на Ю.н Т. И. е била уважена.

Ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за защита срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу тях. Същите притежават активна процесуална легитимация да предявят разглежданата искова претенция, доколкото притежават качеството на длъжници по изпълнително дело; ответник е взискателят по изпълнението.

Съгласно чл.439 ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищците погасителна давност след възникване на вземането на ответника спрямо тях.

Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона случаи, като в настоящия случай е меродавна разпоредбата на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая се касае за отричане съществуването на различни по вид вземания, част от които се погасяват с общата петгодишна давност – вземането за главница, а друга част – с кратката тригодишна давност по чл.111 б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД – вземанията за 3 възнаградителна лихва и вземанията за наказателна лихва и законна лихва върху главницата.

Вземанията произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение в производство по чл.417 от ГПК. Независимо от разнородния характер на същите, приложима спрямо новата давност е разпоредбата на чл.117 ал.2 от ГПК, а именно – новата погасителна давност е петгодишна, тъй като вземанията се основават на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, чиито последиците следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл.410 и чл.417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде понеблагоприятно при инициирането на заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането на противното би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението на погасителната давност (в този смисъл определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други).

Установено е по делото, че спрямо всеки от двамата длъжници са били предприети валидни изпълнителни действия по образуваното изп.д.№141/2012г. по описа на ЧСИ М. Д., като последното действие е по обявяване за нестанала на насрочена публична продан на недвижими имоти, което е било сторено с протокол от 08.11.2016г. Последвало е прекратяване на делото по молба на взискателя в хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, а последващото изпълнително дело с №785/2021г. е било образувано на 23.12.2021г. въз основа на молба, в която е било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия.

Според чл.269 изр.2 от ГПК, по въпроса относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна жалба, противно на твърденията в отговора, няма бланкетен характер, а съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на решението. Така, основният спорен по делото момент, обуславящ изхода на същото, е свързан с даване отговор на въпроса дали подаването на молба от страна на взискателя по изп.д.№141/2012г. на датата 01.02.2019г., съдържаща искане за налагане на запор на банкова сметка на длъжника Е. Т., е довело до прекъсване течението на давността.