Решение № 58 от 06.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330114190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. И. А., ЕГН ********** против „Юробанк България“ АД, ЕИК 00694749, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1502, 27 лева /размерът на иска увеличен в с.з. от *****г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № **** от ****г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, чийто правоприемник е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че сключила Договор за потребителски кредит № ***** от **** г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по силата на който получила в заем сума в размер на 20 000 лева, която следвало да бъде върната за срок от 96 месеца. По договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 6, 41 %, както и годишен процент на разходите от 7,64 %. Съгласно параметрите и условията на процесния договор ищцата дължала застрахователна премия в размер на 7430, 40 лева, както и такса ангажимент в размер на 700 лева. Така общо дължимата по договора за кредит сума възлизала на 33 074,88 лева. Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора, застрахователната премия се заплащала директно в полза на 1 застрахователя. Премията била разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по останалите разходи по кредита.

Освен това била включена и таксата ангажимент, която се заплащала при усвояването на кредита и се дължала във връзка с ангажимента на кредитора да сключва договора при фиксиран лихвен процент съгласно §1, т. 5 ЗПК.

Същевременно между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, бил сключен и договор за застрахователно посредничество, съгласно който потребителят възлага на посредника да му посредничи при сключване на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България. Твърди се, че със споразумение за частично предсрочно погасяване по договор № **** условията по кредита били предоговорени, съобразно което ищцата следвало да заплати останалата част от кредита на 90 равни вноски от по 285,79 лева. Поддържа се, че към момента на сключване на споразумението платената от ищцата сума по договора за кредит била в размер на 955,82 лева за главница, както и в размер на 464,40 лева за застраховка по договора. Твърди се, че в тази графа към споразумението не била включена платената сума за възнаградителна лихва по договора, както и платената сума за такса ангажимент.

Ищцата поддържа, че след като платила само една вноска по посоченото споразумение е изплатила предсрочно кредита към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България. На **** г. било сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредит с № ****, съгласно което ищцата внесла сума в размер на 14 907,29 лева за предсрочното погасяване на кредита по договора. Твърди, че по договора за кредит е заплатена сумата от 5284,44 лева за главница, както и сумата от 541,79 лева за застраховка по кредита.

Изтъква се, че никъде в споразумението не е включена изплатена сума за възнаградителна лихва по кредита. Поддържа се, че общата сума, която ищцата е платила по Договор за потребителски кредит № ***** г. е в размер на 20 733,52 лева. Сочи се, че на *** г. било издадено удостоверение от „Юробанк България“ АД, че задължението на ищцата по процесния кредит е изплатено изцяло.

Твърди се, че сумата от 733,52 лева се явява недължимо платена от ищцата, доколкото е платена над главницата по процесния договор за кредит, като се излагат подробни съображения в насока недействителност на същия.

Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния лихвен процент, като липсвало яснота как е формиран сборът от 7,64 %, както и общо дължимата сума по него. Сочи се, че застрахователната премия в общ размер на 7430,40 лева, както и таксата ангажимент в размер на 700 лева, представлявали допълнителен доход за кредитора, тъй като тези допълнителни услуги не били включени в годишния процент на разходите, а това представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа се, че чрез включването на застраховка и допълнителна такса ангажимент се стигало до заобикаляне на нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, респ. до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в ГПР не бил включен разходът за застраховка. Твърди се, че този 2 разход бил включен към погасителния план като част от главницата, а при изчисляването на годишния процент на разходите не бил взет предвид. Освен това ГПР се посочвал единствено в цифрово изражение, без да е извършена разбивка на отделните разходи по кредита. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при недействителен договор за кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Според ищцата, кредиторът по процесното правоотношение се е обогатил неоснователно и с възнаградителната лихва по кредита, което я поставяло в неблагоприятно положение при сключване на договора и противоречало на чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО.

На следващо място се твърди, че клаузата за застраховка е част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и има изцяло декларативен характер. В тази връзка се изтъква, че договорът за кредит и договорът за застраховка са сключени в един ден, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключването на застраховката. Ищцовата страна счита, че сключването на договор за застраховка било задължително условие за сключване на договора за кредит между страните. Именно поради това счита, че размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Ищцата поддържа, че била въведена в заблуждение по отношение на съществени параметри на договора, касаещи годишния лихвен процент и в частност разходите по кредита. Предвид изложените съображения счита, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което дължи само чистата стойност на заема.

Доколкото към датата на подаване на исковата молба ищцата твърди, че е платила сума в размер на 733,52 лева над главницата по договора, то счита, че кредиторът се е обогатил неоснователно с посочената сума. Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Юробанк България“ АД, с който е взето становище за неоснователност на предявената претенция. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото ищцата не е посочила изрично какво представлява претендираната сума в размер на 733,52 лева. Не се оспорва обстоятелството, че на **** г. между В.

И. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е бил сключен договор за потребителски кредит. Ответникът сочи, че на *** г. бил сключен Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****. По желание на клиента и въз основа на изрично изразено от него съгласие бил сключен и договор за застрахователно посредничество с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, в качеството му на лицензиран застрахователен посредник и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. На *** г. между същите страни било сключено споразумение за частично предсрочно погасяване на заема, отпуснат по Договор № **** от ***г.

От „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ била получена сумата от 4 200 лева, която била отнесена за намаляване на дължима 3 към датата на споразумението главница в размер на 19 044,18 лева. В резултат от частичното погасяване, остатъчната дължима главница възлизала на сумата от 14 844,18 лева, а разходите по кредита били съответно намалени от кредитора за останалата част от срока на договора. Предвид по-малкия размер на дължима сума била намалена и стойността на вноските, като не били предвидени промени в срока на кредита или приложимия фиксиран лихвен процент. Посочва се, че до датата на предсрочното погасяване са получавани плащания по вноските съобразно погасителния план по договора, включващи главница и възнаградителна лихва, както и съответните застрахователни премии, които са превеждани на застрахователните дружества. В този смисъл ответникът счита за изцяло неоснователно твърдението на ищеца, че в споразумението не е включена информация за платена лихва. По отношение на таксата ангажимент се сочи, че е удържана еднократно от стойността на кредита при усвояването му. След сключване на споразумението от кредитора била получена една вноска по новия погасителен план, след което на **** г. било сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване, съдържащо всички необходими параметри по заема.

Оспорва се исковата претенция по основание и размер. Оспорва се твърдението, че В. И. А. е извършила плащания по Договор № *** от *** г.

Ответната страна оспорва да са налице сочените от ищеца основания за недействителност на договора за кредит. От своя страна ответникът твърди, че в договора от *** г. ясно са разписани ГПР, общо дължима от потребителя сума, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Изтъква, че в настоящия случай е приложим фиксиран лихвен процент, възлизащ на 6,41% за целия срок на кредита от 96 месеца. В този смисъл счита за неоснователни твърденията в исковата молба, че са нарушени разпоредби на ЗПК, доколкото в случая лихвеният процент не е променлив. Поддържа, че в Договор № **** от *** г. са включени подробни данни относно конкретните разходи, формиращи годишното оскъпяване по кредита, както и взетите предвид допускания.

Сочи, че такса ангажимент в размер на 700 лева е дължима за предоставената допълнително услуга по фиксиране на лихвения процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, която таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Твърди, че сумата за такса ангажимент е включена в ГПР по процесния договор. Освен таксата ангажимент в ГПР по договора била включена и възнаградителната лихва. Оспорва сключването на застраховка да е било задължително условие за отпускане на процесния кредит.

Твърди че, че застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и същата не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при договорените параметри. Поради това ответникът счита, че не е налице основание за включване на застрахователната премия в ГПР по Договор №**** от *** г. Изтъква се, че на ищеца бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и кредитополучателят бил предварително запознат, че застраховката е 4 допълнително предлагана незадължителна услуга. Оспорват се твърденията на ищцата, че в предварително изготвеното от кредитора съдържание на процесния договор е включена клауза относно застраховка, върху която не може да повлияе.

Посочва се, че при положение, че не е отпускан кредит за финансиране на застраховката, същата не би могла да бъде част от главницата по заема, а месечно дължимите премии на застрахователите не са част от главницата по процесния кредит. Плащането на премията се извършвало едновременно с вноската по кредита, но получената сума по застраховката впоследствие своевременно се нареждала към застрахователите. За да бъде потребителят максимално улеснен при преценката относно финансовата тежест от двете правоотношения и предвид механизма на плащането (едновременно с вноските по заема), на първа страница от договора за кредит бил посочен и общият размер на застрахователната премия и същият бил включен в общата стойност на плащанията. Поддържа се, че потребителят бил запознат изначално с тежестта и реда за заплащане на разходите, както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение и имал възможност да прецени дали да получи единствено кредит при предложените му параметри или допълнително да сключи и застраховка без същата да има отношение към условията по заема. Обстоятелството, че договорът за кредит и този за застраховка са сключени в един и същи ден с посредничеството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ не обосновавало задължителен характер на застраховката. Твърди се, че кредиторът е изпълнил задължението си съобразно изискванията на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, доколкото е предоставил на потребителя пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР и отчетливи и разбираеми данни какви разходи се включват в него.