Решение № 20 от 12.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000696 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК *********, чрез пълномощника на дружеството адв. З.К., със съдебен адрес: **** против решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. сума над 100 000 лева до уважения размер от 140 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019г. до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдено ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на М. К. М. ЕГН ********** сумата 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с 1 ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019г. до окончателното и изплащане. Жалбоподателят претендира и присъждане на пълтния размер на разноските сторени пред първоинстанционния съд.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. По отношение на М.М. твърди, че не са доказани претърпени от същия болки и страдания, както и че същият не попада в кръга от лица, легитимирани да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък. Счита, че размера на присъденото обезщетение е прекомерен и не отговаря на критерия за справедливост. Твърди, че неправилно е определен и коефициента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия вследствие ПТП, тъй като детето е предприело пресичане пред приближаващия автомобил, бягайки. Счита, че е налице съпричиняване в размер на 50 %.

Счита за несправедливо завишен и размера на обезщетението за неимуществени вреди на С.Б., което не отговаря на съществуващите в страната икономически условия. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли предявения иск на С.Б. - над посочения размер от 100 000 лева, който намира за прекалено завишен, а уважаващото го решение – несъобразено с критериите за справедливост, както и да отхвърли изцяло претенцията на М.М. като счита, че по отношение на него не е налице изключението претърпените вреди да са сравними по интензитет с тези на лицата от най-близкия кръг.

Въззиваемата страна СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К., представлявана от адв. Р. М. с писмен отговор от 01.09.2021г. изразява становище за неоснователност на жалбата .

Въззиваемата страна М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К., представляван от адв. Р. М. с писмен отговор от 01.09.2021г. изразява становище за неоснователност на жалбата .

Постъпила е въззивна жалба и от СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. и М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К. – чрез пълномощника им адв. Р. М., със съдебен адрес: **** против решение №21097 от 22.06.2021г., постановено по т.д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд – К. в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката СМ. СТ. Б. против ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за 2 неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 140 000 лева до пълния претендиран размери от 200 000 лева, ведно със законна лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. К. М. против ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от н е г о болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – гр. С. разноски в размер на 3 649.20 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.

По съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат уважени в пълния им предявен размер като се твърди, че единствено обезщетение в подобен размери би обезщетило справедливо търпените вреди.

Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* - чрез пълномощника на дружеството адв. З.К. изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищците СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. и М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К. твърдят, че на 28.08.2019г., в ***** е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Е.Н.Х. като водач на лек автомобил „П.*“ с рег. №* **** **, в резултат на което на 07.09.2019г. е починал сина на С.Б., което М.М. е отглеждал като свое дете. Твърдят, че 3

ПТП е причинено от водача Е.Х., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на сина и – съответно – отглеждано, но неосиновено дете - са понесли неимуществени вреди – силна тъга, мъка, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С..

Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба вх.

№ОК – ****** от 16.10.2019г., но той не е определил и заплатил застрахователно обезщетение.

Молят съда да осъди ответника ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на СМ. СТ. Б. ЕГН ********** от ****, обл. К. сумата 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019г. до окончателното и изплащане, да заплати на М. К. М. ЕГН ********** от ****, обл. К. сумата 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г. вследствие на ПТП от 28.08.2019г., причинено от Е.Н.Х., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗД „Б.и.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Оспорва активната процесуална легитимация на М.М.. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на лекия автомобил „П.*“.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице няколко дни по-късно. Оспорва наличието на твърдените вреди – болки и страдания от смъртта на починалото дете. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с оглед неправилното пресичане на платното за движение. Оспорва претенцията на М.М., за който твърди, че 4 няма нито родствена, нито друга връзка с починалия в резултат на ПТП Х.Б..

Счита иска за неоснователен, тъй като няма данни за наличие на особена близост и значима връзка между двамата. Претенцията на С.Б. намира за прекалено завишена по размер.

Видно от представената молба вх. №ОК-******/16.10.2019г. ищците са заявили своите претенции пред застрахователя. Не се оспорва както получаването на молбата така и обстоятелството, че не е определена и изплатена сума за обезщетение на нито един от двамата ищци. От това може да се направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до „ЗД „Б.и.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Не се спори, че такива не са изплатени на ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от приложеното наказателно дело №217/2020г. на ОС – К. и представената Присъда №20012/09.12.2020г. по НОХД 217/2020г. на ОС – К. водачът Е.Н.Х. е призната за виновна в това, че на 28.08.2019г. при управление на лек автомобил марка „П.*“, с ДКН * **** ** е нарушила правилата за движение по пътищата – /чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП като не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявала и при избора на скоростта не се е съобразила с релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние на спре при всяко предвидимо препятствие и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението/ и по непредпазливост е причинила смъртта на Х.С.Б., настъпила на 07.09.2019г., за което деяние и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца като изпълниението е отложено за срок от три години и е лишена от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Както причината и механизма на ПТП, така и противоправното поведение водача на лекия автомобил са предмет на цитираната влязла в сила присъда. От представената такава се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка „П.*“, с ДКН * **** ** – Е.Н.Х.. С действията си тя е нарушила конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП. Същото се 5 отнася и за извършеното съставомерно деяние – причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС при нарушаване на правилата за движение. Предмет на влязлата в сила присъда е именно това деяние като е приета причинна връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилата смърт на Х.Б.. Прието е, че се касае за цялостна съчетана травма на главата, шията, гръдния кош и крайниците като черепно-мозъчната травма с тежки контузии на мозъка, са довели до потискане на жизнено важни мозъчни центрове, съчетана с развила се двустранна аспирационна пневмония.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на Х.С.Б. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на 28.08.2019г., при което е пострадал, както и че ПТП се дължи на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „П.*“ , с ДКН * **** ** – Е.Н.Х..

Обстоятелството, че ищцата С.Б. е майка на починалия в резултат на ПТП Х.Б., се установява от представеното удостоверение №1/14.11.2019г., издадено от Община М..