Решение № 260056 от 06.04.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260056 гр. Варна, 06.04.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ : АНЕТА БРАТАНОВА

ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА при секретаря Ели Т., като разгледа докладваното от съдия

А.Братанова в.т.д.№ 627 по описа за 2020 г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против Решение № 260049/14.07.2020 год. , постановено по т.д. № 1971/2019 год., с което ВОС е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 16 905.76 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., както и сума в размер 4 991.94 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 109 771.22 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г., както и сумата от 33 413.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване, на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е извършен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последните е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.

Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност.

Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства. По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София е депозирало писмен отговор, в който моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивната жалба е редовна, допустима и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) „ВГ 16“ с обща инсталирана мощност от 2 000 kW, която е въведена в експлоатация; 2/ Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване от 2006 г. 3/ Страните са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 83/ 11.05.2009 год. 4/ Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена електроенергия за месеците октомври и ноември 2016 г. 5/ Не се спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП за процесния период е платена от ответното дружество по цена за излишък на балансирания пазар.

Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер. Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в редакция към процесния период – 2016 год. В чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение по договора. Цената на изкупуване на произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.

Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ вр. чл.16, §3, ал.1 ПЗР на ЗВАЕИБ/отм./, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ).

Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл.

35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Цените са определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в два варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа /т.8/ и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно /т.9/ според пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва, че соченото решение е било прилагано при съобразяване на уговорките в чл. 18, ал.4 от Договора – при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година, цената се определя по чл.1, ал.3 на 172 лева/МВтч., т.е. приложимата законова и договорна уредба е позволявала последователно преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на работа на централата.

С изменението на

ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.

С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.

Въз основа на посочените законови норми е прието Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно решение № Ц-10/30.03.2011г., както следва: т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи, работещи над 2250 часа. С решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г. на АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1. 7, с която е определено НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188. 29 лв. /MWh без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа.

Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019 г., С Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. С решение № 1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил решението на Адм.С - София и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Постановеният административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/. С коментираното решение на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000kWh,въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение No Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение No Ц-013 от 28.06.2006 г.

Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b25162e9-5521-4d92-8237-71d696de5f64