Определение № 362 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. Ямбол, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД гр.София, подадена от процесуалния представител М.Р., против Определение №607/04.04.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №20232330100373, с което е прекратено производството по делото в частта на предявения от частния жалбоподател, против ОУ“Петко Рачов Славейков“- гр.Ямбол иск за признаване за установено задължението на ответника да върне на ищеца получените без основание плодове през декември 2018г.ябълки, круши, банани и мандарини.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното определение на ЯРС, като твърдението му е, че не е налице липса на идентичност между вземането му в заповедното производство и това в исковото производство. Сочи, че в т.12 от подаденото заявление в заповедното производство е посочено, че длъжникът е получил плодове през м.11.2018г. по фактура на стойност 2022,18лв., които не е заплатил и длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството, поради което дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поради това частният жалбоподател счита, че неправилно районният съд е направил извод за различни правопораждащи факти на предявения иск, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. На следващо място изтъква, че в издадената заповед за изпълнение съдът следва да индивидуализира в достатъчна степен претендираното от заявителя вземане, по начин, по който да стане ясно на длъжника какво се претендира от него и в случая невключването в заповедта за изпълнение на изречението, сочещо че „длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването“ не е порок на заповедта, като в исковото производство съдът следва да съобрази съвпадането на основанието за вземането в заповедното производство и на предявения иск.

По тези съображения частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение на ЯРС.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт преграждащо хода на производството определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

1

Видно е от данните по делото, че в полза на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.11.2022г. по ч.гр.д. №2952/2022г. по описа на ЯРС срещу длъжника Основно училище “Петко Рачов Славейков“ Ямбол - за заплащане на кредитора на сумата 2022,18лева, представляваща главница за доставени, но неразплатени плодове по фактура №6300000010 за период от 01.11.2018г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г., както и разноски в размер на ДТ от 40,44лв.

Присъденото вземане е обосновано от заявителя с обстоятелствата, изложени в т.12 от заявлението, според които длъжникът е получил плодове през м.11.2018г. по посочената фактура на стойност 2022,18лв., които не е заплатил и по тази причина се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Тъй като длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, съобразно дадените му указания и в срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е предявил иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „че дължи на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, а именно: получени плодове за месец ноември 2018г. без основание“, които са посочени като количества.

Изложените от ищеца "Ню Проджектс Консулт" ЕООД твърдения в исковата молба са, че с ответното училище не са имали сключен формален или неформален договор за доставка на плодове, нито сделката за търговска продажба, поради което длъжникът се е обогатил без основание с получените плодове и стойността им в размер на 2022,18лв. се претендира на извъндоговорно основание. Ищецът е посочил още, че пред ДФ“Земеделие“ ответникът е заявил участие по схема „Училищен плод“ за три учебни години, а дружеството е одобрено за изпълнител по тази схема за доставка на плодове, но процесните извършени доставки на плодове не са били одобрени за плащане.

При тези твърдени от ищеца обстоятелства с исковата молба и заявения петитум за установяване на задължение за връщане на движими вещи, получените плодове, с разпореждане от 16.02.2023г. ЯРС е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да уточни каква е претенцията му – да бъде установено вземането му за връщане на дадените плодове или за заплащане на парична сума (тяхната равностойност).

В изпълнение, с молба от 27.03.2023г. ищецът "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е посочил, че претенцията му в заповедното и в исковото производство е за връщане на получените без основание плодове, а в случай на евентуалност предявява претенция за заплащане на тяхната равностойност по издадената фактура.

С оглед тези заявени от ищеца твърдения и направеното уточнение, ЯРС е постановил обжалваното Определение №607 от 04.04.2023г., с което е прекратил производството по делото в частта на предявения иск по чл.422 ГПК за установяване задължението на ответника да върне на ищеца получените без основание плодове през м.11.2018г. (с допусната техническа грешка в месеца) – ябълки, круши, банани и мандарини.

Изложените съображения са, че посоченото вземане не е било предмет на заповедното производство и за ищеца липсва правен интерес от установяването на това вземане, а с исковата молба ищецът е предприел недопустимо изменение на основанието на вземането, като наред с това се претендира изцяло ново вземане – не за заплащане на парична сума, а за връщане на получени движими вещи, с което се предявява нов установителен иск.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилни са изводите на съда, че предметът на делото по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо 2 кредиторът, ищецът да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение по гр. д. № 7541/2013 г., ІV г. о; Решение № 169/04.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 700/2011 г. на II т. о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г., според които в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск.

Или посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането му, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

В случая не е налице съвпадение на вземането на ищеца по заявлението по чл. 410 ГПК и по исковата молба, тъй като при предявяване на иска за установяване съществуването на това вземането е въведено различно основание за това вземане, в сравнение със заявеното от кредитора по реда на чл.410 ГПК, като е заявено и съвсем различно вземане. Заповедта за изпълнение е издадена за парично вземане, представляващо дължима цена на доставени плодове по издадена фактура, която цена не е била заплатена, като само е посочено от заявителя, че при липсата на извършено плащане длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството- кредитор. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че претенцията за сумата 2022,18лв. е за цена на доставени стоки по договор за продажба. В исковото производство е заявено за установяване съвсем различно вземане, което не е парично – за заплащане стойността на доставените плодове, а за връщане на получени движими вещи (плодове), за които движими вещи твърдението е, че са получени без основание.

Както се посочи, недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това и въззивният съд счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземане, което не е посочено в заявлението пред заповедния съд. Ищецът би могъл да претендира това свое вземане с осъдителен иск, за който дължи внасяне на съответната ДТ, но такъв иск в случая не е предявен.

Съдът е длъжен служебно да изследва въпроса налице ли е идентичност между заповедното и исковото производство от субективна и от обективна страна (предмета на заповедното и исковото производства). Недопустимо е след като е дадено началото на проверка за оспорване на едно вземане в заповедно производство, впоследствие да се допуска исково производство (което е продължение на заповедно производство) по чл. 422 ГПК между същите страни относно друго вземане. Следва да се отбележи, че вземането се характеризира с основанието, от което произтича и всеки иск по чл. 422 ГПК, който по основание (или размер или период) се различава от заявеното пред съда в заповедното производство, е недопустим поради липса на правен интерес.

Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че след като в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение той е посочил, че длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, е заявил извъндоговорно основание за вземането си, тъй като принципно всяко неизпълнение има за последица неоправдано имуществено разместване, водещо до неоснователно обогатяване. За основанието на вземането на ищеца, сега частен 3 жалбоподател, определящо е посоченото в заявлението, че паричното му вземане е за стойността на получени плодове по издадена фактура, поради което не може да се направи извод, че между страните по делото е настъпило имуществено разместване на блага и за това разместване няма договорно основание.

В случая в заявлението и в издадената заповед по чл. 410 от ГПК вземането и основанието на вземането се различават от заявеното в исковата молба по главния иск, при което този установителен иск по чл.422 ГПК за новото вземане е недопустим.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b250a6a1-9311-494d-9d1e-044d6d5d0287