Решение № 58 от 07.04.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Радомир, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В..М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100981 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, с насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.

Предявен е иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.., общ. К.., обл. П.., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П.., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.., бул.П.. ш.. №. ет.., ап.. срещу ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„А. М.“ № ., вх. ., ет. . Офис ., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Николова, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор №. за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., сключен с "Ф.Б." ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Предявен е евентуален иск от ищцата срещу ответника, с който моли съда да прогласи за нищожен договор за гаранция/ поръчителство, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Предявен е насрещен иск от „Ф. Б.“ ЕООД срещу ищцата Д. Б. Г. за сумата в общ размер на 2 310 лв., от които впоследствие неизпълнение от страна на първоначалната ищца.

Същите са станали предсрочно изискуеми на осн. чл.13 от Общите условия приложими към Договор за потребителски кредит на ищеца „Ф. Б.“ ЕООД.

Моли да бъде присъдена законната лихва върху неизплатената главница от датата на предявяване на насрещния иск- 10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

Ищецата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор № ../20.07.2021 г., съгласно който ищц ата следва да заплати сумата от 3870 лв., при сума на получаване 3 000 лв. при лихва от 870 лв., при ГПР: 49.60 %, ГЛП: 29%, при срок на кредита от 15 на брой вноски.

Твърди се, че съгласно чл.5 от Договор № ./20.07.2021 г., ищцата следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № .. за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., по който ищцата следвало да заплатаи сумата от 2 880 лв.

В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф.. Б.“ ЕООД е оспорил исковата молба.

Предявен е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да бъде осъдена ищцата- ответница по насрещния иск да заплати общата дължима сума от 2 310 лв., представляваща просрочено задължение по Договор № ..../20.07.2021 г.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявения от ищцата Д. Б. Г. иск, по повод на непогасеното й задължение по процесния договор за кредит - предмет на настоящото производство.

Моли да бъдат присъдени на „Ф.. Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предоставен Договор № ./20.07.2021 г., според който ищцата Д. Б. Г. е получила кредит в размер на 3 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 15 вноски, като ищцата е поела задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 29,00% на годишна база, при ГПР в размер на 49.60%. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в размер на 3 870 лв.

Ищцата сочи, че съгласно чл. 5 от Договор № .../20.07.2021 г., следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № .....за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., по който ищцата следвало да заплатаи сумата от 2 880 лв.

По повод чл.5 от Договор №.../20.07.2021 г., ответното дружество сочи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително и ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител избран от него.

Въпросната сума е била наредена по каса на Easy pay по искане на ищцата.

До 17.04.2022 г., са постъпвали суми, като след посочената дата кредитополучателят е спрял да обслужва кредита си, като към настоящият момент ответното дружество сочи, че задълженията на ищцата възлизат на обща сума от 2 310 лв., която сума включва лихва в размер на 650.71 лв. и главница в размер на 1 659.29 лв.

Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от......... в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на 2 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 3870 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000.00 лева; б)

Лихва, в размер на 870.00 лева, при Лихвен процент 29,00 %

Също така в чл.4 от Договора за кредит е упоменато, че общият разход по Кредита е 870.00 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.

Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.60, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл.7 от Договора за кредит, кредитополучателят дава изричното си съгласие по смисъла на чл.13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Кодът за потвърждение, предоставен му от Дружеството, който е електронен подпис съгласно чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията ми с Дружеството да има силата на саморъчен подпис.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Сключеният между страните договор № ...от 20.07.2022 г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалните закон - ЗПК и ЗПФУР, както и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се 3 прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.), а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Договор за кредит №.... от 03.08.2018 г. е подписан от ищцата с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва - три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Съгласно чл.13, ал.4 о т ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на чл.7 от договора, съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис. По делото е установено, че ищцата е потвърдил получаването на документите и се е съгласила със сключването на договора. Последното налага да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора за потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата недействителност съгласно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК.

Видно от предоставените по делото материали Договор за кредит № ...../20.07.2021 г. е сключен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Спазено е изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа погасителен план, тъй като към същия е приложен погасителен план за дължимите от кредитополучателя погасителни вноски по падежни дати и размер на всяка вноска.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента 4 на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.60 %). Не е ясно също така как посоченият лихвен процент от 29 % участва в ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно правоотношение поради противоречие със закона.