Определение № 1558 от 11.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Л.“ ООД срещу заповед № 1360/12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2086/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на сумата от 240 лева - разноски в заповедното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че по делото са представени доказателства, от които се установява несъмнено заплащането на процесното адвокатско възнаграждение, а именно: договор за правна защита и съдействие; фактура, издадена от адвокатското дружество; опис към фактурата, съдържащ имената на всички длъжници, за които е платен адвокатски хонорар, както и платежно нареждане. Ето защо изводът на районния съд за недоказаност на претенцията за разноски в тази й част се явява неправилен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени заповедта за изпълнение в обжалваната част, като му присъди сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

Окръжен съд – Стара Загора, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Производството по ч. гр. д. № 2086/2025 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по подадено от „Л.“ ООД заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Д. Г. за следните суми, представляващи вземания по договор за паричен заем от 24.09.2024 г.: 1/ 300 лева – главница; 2/ 9 лева – възнаградителна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 24.10.2024 г.

Със заявлението е направено и искане за присъждане на разноските в заповедното производство, представляващи 25 лева – държавна такса, както и 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Със заповед № 1360/12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК районният съд е уважил заявлението за претендираните парични вземания, с изключение на вземането за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева. Съдът е приел, че представеното от заявителя платежно нареждане не доказва плащането на процесното адвокатско възнаграждение, доколкото в него не се съдържат данни за заверяване на банковата сметка на пълномощника на заявителя, съобразно правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. По делото заявителят не е депозирал удостоверение, изходящо от банката на пълномощника, относно обстоятелството, че сметката на последния е заверена със сумата по платежното нареждане. С оглед изложеното, заповедният съд е приел, че за претендираното адвокатско възнаграждение не е следва да бъде издавана заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав счита, че заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 и сл. ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

Според задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая от представения със заявлението по чл. 410 ГПК договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025 г. се установява, че Адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано заедно и поотделно от адв. Т. Н., адв.

Д.У. и адв. Х. Г., е поело задължение за предоставяне на процесуална защита на заявителя „Л.“ ООД за изготвяне и администриране на заявления по чл. 410 2 и чл. 417 ГПК, искови молби и др., както и за осъществяване на процесуално представителство в съответните производства до тяхното приключване.

Съгласно договора, за предоставената правна защита се дължи адвокатско възнаграждение съобразно размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като плащането следва да се извършва по банков път след получаване на данъчна фактура и опис, съдържащ информация за вида на производството, имена на страна, номер на дело и размер на адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС.

По делото е представена фактура № **********/23.04.2025 г., съгласно която „Л.“ ООД следва да заплати на Адвокатско дружество „Н., У., М.“ сумата от 24000 лева с вкл. ДДС, представляваща „адвокатско възнаграждение за 100 бр. заповедни производства, съгласно списък“. А съгласно приложения опис към фактура № 910/23.04.2025 г., за длъжника Г. Д.

Г., ЕГН **********, кредит № 79041, се дължи адвокатски хонорар в размер на 240 лева.

Със заявлението е представено и платежно нареждане за кредитен превод от 29.04.2025 г. на „Юробанк България“ АД, съгласно което заявителят „Л.“ ООД е наредил плащането на сумата от 24000 лева по сметка на Адвокатско дружество „Н., У., М.“, на основание „ф. 910/23.04.2025 г.“.

Съгласно установеното в практиката на ВКС разрешение /в този смисъл - определение № 303/15.07.2022 г. по ч. т. д. № 1398/2022 г. на ВКС, II т.о.; определение № 94/10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1146/2022 г. на ВКС, II г.о.; определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на ВКС, I т.о.; определение № 70/30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, II г.о. и др./, което се споделя и от настоящия съдебен състав, банковият документ за задължаване сметката на страната - платец на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението, в случай че процесуалният представител не оспорва получаването на сумата. По отношение адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка, към която е приложим чл. 75, ал. 3 ЗЗД, са съответната страна упълномощител и процесуалният й представител - адвокат, а не противната по спора страна, респ. длъжникът в заповедното производство. С оглед предмета на производството по чл. 78 ГПК, процесуалният представител на страната, претендираща възмездяване на разноски, аналогично на потвърждаване факта на плащането в договора за правна помощ, когато последното не е уговорено по банков път, би могъл да заяви релевантно за процеса признание за заверяване сметката му със сумата, с която е задължена сметката на упълномощителя му, но според чл. 75, ал. 3 ЗЗД и простото му непротивопоставяне е достатъчно. Установено е още становището, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД е относима не към преценка за доказаност на плащането, а за определяне момента, към който се счита изпълнено задължението спрямо кредитора, с оглед обективно необходимото време за изпълнение на банковата операция. Във връзка с горното следва да се приеме, че платежното нареждане съставлява достатъчно доказателство за плащане на 3 задължението, когато кредиторът не го оспорва, какъвто именно е и настоящият случай.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че заявителят "Л." ООД има право на разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Ето защо, частната жалба се явява основателна и издадената от районния съд заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отменена в обжалваната част, като претенцията на дружеството за разноски следва да бъде уважена в пълния й размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 1360/12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2086/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на кредитора „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, срещу длъжника Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: с.

К., ***, за заплащане на сумата от още 240 лева - разноски в производството пред Районен съд – Стара Загора, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора, XII граждански състав, за издаване на заповед за изпълнение, съгласно диспозитива на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Л.“ ООД срещу заповед № 1360/12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2086/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на сумата от 240 лева - разноски в заповедното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че по делото са представени доказателства, от които се установява несъмнено заплащането на процесното адвокатско възнаграждение, а именно: договор за правна защита и съдействие; фактура, издадена от адвокатското дружество; опис към фактурата, съдържащ имената на всички длъжници, за които е платен адвокатски хонорар, както и платежно нареждане. Ето защо изводът на районния съд за недоказаност на претенцията за разноски в тази й част се явява неправилен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени заповедта за изпълнение в обжалваната част, като му присъди сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

Окръжен съд – Стара Загора, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Производството по ч. гр. д. № 2086/2025 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по подадено от „Л.“ ООД заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Д. Г. за следните суми, представляващи вземания по договор за паричен заем от 24.09.2024 г.: 1/ 300 лева – главница; 2/ 9 лева – възнаградителна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 24.10.2024 г.