Протокол № 506 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 506 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Мая М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20253100900582 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:04 часа се явиха:

ВЪЗРАЗИЛИЯТ Д Л Ъ Ж Н И К „КФК“ АД, редовно призовано, представлява се от адвокат М. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди, адвокат И. И. от Адвокатска колегия - София и адвокат А. К. от Адвокатска колегия – София, редовно упълномощени и приети от съда от днес.

КРЕДИТОРЪТ

С

ОСПОРЕНО

ВЗЕМАНЕ

„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ“ ООД, редовно призовано, представлява се от адвокат З. И. от Адвокатска колегия - София, редовно упълномощени прието от съда от днес.

ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК Т. Д. И., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО

По възражение вх. № 22307/08.07.2026 г. на длъжника „КФК АД, ЕИК 103005701, гр. Варна, срещу изготвен списък № 1 на приети вземания по чл.

685, ал. 1 ТЗ, в частта досежно сумата от 3 236 477, 61 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2026г. до окончателното погасяване на вземането, произтичащо от споразумение за заместване на страна по договор за паричен заем от 20.05.2001г. и запис на заповед от 20.05.2001г., държавна такса за производството по несъстоятелност в размер на 127, 82 евро и депозит за изготвяне на експертиза по т.д. № 582/2025г. на ВОС, на основание чл. 690 ТЗ и го докладва.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 26555/17.08.2026 г. становище, подадено от кредитора с оспорено вземане „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ“ ООД, в което е изложено, че са налице всички законоустановени предпоставки за приемане на предявеното вземане, с подробно изложени мотиви.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 26581/17.08.2026 г. становище, депозирано от временния синдик Т. И., в което е посочено, че съставеният списък е при съблюдаване на приложените от кредитора документи.

Въведените от длъжника възражения за валидното възникване на вземането и останалите оспорвания не са от компетентността на синдика, а от компетентността на съда.

АДВ. Ц.: Поддържам депозираното възражение. Запозната съм с определението за насрочване.

АДВ. К.: Присъединявам се към казаното от колегата Ц.. Имаме искания по доказателствата.

АДВ. И.: Поддържам становището и твърдя, че така депозираното възражение е изцяло неоснователно. Твърдя и, че възражението е и просрочено.

На въпроса на съда как е формираното задължението от 6 330 000 лева, обяснявам следното: съобразно правоотношението, там е посочен погасителен план, по силата, на който този дълг трябва да бъде погасен. Фактически, ние претендираме последната погасителна вноска № 18, която съдържа в себе си главницата и последната лихва за последния период от действието на 2 договора. И отделно от това, претендираме дължимата неустойка в максимален размер от 6 000 000 лева, която е дължима на друго основание. Не е пред мен погасителния план, в който е записан срокът на договора. Това е 18-та погасителна вноска от 300 000 лева по обективирания в споразумението погасителен план + 30 000 лева лихва за годината и двете заедно падежират на 07.12.2020 г. След този падеж и неплащането на тази 18-та погасителна вноска, съгласно чл. 2, ал. 2 от споразумението между страните, започва и начисляването на неустойка за забава, която има максимален размер от 6 000 000 лева за периода от падежа на тази вноска 07.12.2020 г., вкл. до настоящия момент доверителят ми не е получил никакво плащане. И предвид това, че натрупаната лихва ще бъде много повече от 6 000 000 лева, но ние имаме горен размер, съгласно споразумението от 6 000 000 лева, ние претендираме максималния размер от 6 000 000 лева. Като вече търсим обективно равностойността в евро и синдикът правилно е изчислил.

ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК И.: Поддържам депозираното от мен становище, като длъжника възражения за валидното възникване на вземането и останалите оспорвания не са от компетентността на синдика, а същите са били разгледани в производството по откриване на производство по несъстоятелност. Реално възражения на длъжника преповтарят направените такива в хода на откриване на производството.

АДВ. Ц.: По отношение на изготвения доклад по депозираното от нас възражение, като на първо място имам искане за изменение на доклада по отношение на разпределената доказателствена тежест. Моля, да измените Вашето определение № 1143/08.07.2026 г., с което указвате в тежест на „КФК“ да установи съответните изброени обстоятелства, като възраженията ми са конкретни, касаещи указанията, че представляваното от мен дружество следва да докаже възражението за антидатиране на споразумение от 20 май 2001 г.

Моля, да вземете предвид, че съгласно, ще цитирам едно, а те са повече от едно, решения на ВКС, решение № 32/18.06.2019 г., постановено по търговско дело № 1109/2018 г. на ВКС, първо търговско отделение, докладчик съдия В.

Н.а, се приема следното разрешение: страна в процеса, която не е участвалата в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл.

181, ал. 1 от ГПК, каквото качество в случая има „КФК“ АД, може да оспорва датата на съставянето на документа, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Изрично ВКС приема, че в този 3 случай доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от оспорения частен документ. В случая, единственото лице в процеса, което претендира изгодни за себе си правни последици е „Интерстройпроект“ ООД и в този смисъл, моля, да укажете на дружеството, че носи доказателствена тежест за установяване достоверната дата на оспорения документ, независимо от факта, че от външна и от външни белези на документа, „КФК“АД не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК.

Налице е още съдебна практика в тази връзка освен цитираното решение на ВКС, което недвусмислено приема споделеното по-горе разрешение.

АДВ. И.: Това, което казва колежката, то не е ново. Това вече стана една мантра и същото е изложено и в жалбата, която е депозирана срещу самото решение за откриване на производство по несъстоятелност и тези мотиви са изложени там. Същите мотиви и неоснователността се е произнесъл Варненският апелативен съд в конкретното производство, който казва, че тези мотиви са изцяло неоснователни и те не явяват трето лице по този договор и не могат да се ползват от нормата на чл. 181 от ГПК, тъй като тя е само за трето лице. Конкретните договори са подписани от техния законен представител, безспорно установено от графологическа експертиза, че именно той, в качеството си на управител е положил тези подписи. Те не са трето лице, а са страна по правоотношението и единствената страна, която черпи благоприятни за себе си последици са те, а не доверителят ми. Така, че те тотално обръщат логиката, поради което докладът Ви е абсолютно правилен и коректен и моля, да не го изменяте.

АДВ. Ц.: Настоящото производство не ревизира установените вече в мотивите на съдебното решение факти и обстоятелства, нито е предмет на инстационен контрол. И също така, не е обвързано с инстационния контрол по отношение на поставеното решение, който в момента е висящ пред Варненски апелативен съд. Моля, да вземете предвид, че абсолютно неправилно процесуалният представител на „Интерстройпроект“ интерпретира даденото от ВКС разрешение, което споменах по-горе, защото ВКС казва, че доказателствената тежест за установяване на достоверната дата на оспорения документ се носи от лицето, което претендира от документа правни последици, а не от неговото оспорване на достоверната му дата. Така, че, ако се прави интерпретация, то тя се прави абсолютно превратно и неправилно, 4 точно със становището

„Интерстройпроект“. на процесуалния представител на

На следващо място, моля, да вземете предвид, че въпреки дадените указания, процесуалният представител на „Интерстройпроект“ не установи какво точно претендира с така предявеното вземане. Това е така, защото видно от погасителния план към така съставеното през 2001 г. споразумение, чл. 1, ал. 4 от същото регламентира, че се дължи възнаградителна договорна лихва, в размер на 10 % годишно върху главница. Обаче е видно, че 17-та предпоследна вноска е с падеж 07.12.2018 г. 18-тата вече вноска, за която се твърди, че е последна, не е в падеж следващата година, а в падеж след 2 години. Въпреки това, пак е начислена 30 000 лева едногодишна уж, според споразумението възнаградителна лихва. Предмет на заявеното вземане не е вноска с нейния номер по споразумението, като зад претенцията и заявената претенция за възнаградителна лихва, договорна, следва да стои определен период, в който според правоимащото лице, същата е начислена и то има право да я получи. Към настоящия момент това не е уточнeно.

СЪДЪТ намира, че не следва да внася промени в разпределената доказателствена тежест, тъй като, в случая „КФК“ АД е страната, която се позовава на антидатирането на споразумението, което е подписала, с твърдения за последващо съставяне на документа на дата, различна от посочената в него, към момента, към който дружеството вече вписан друг изпълнителен директор, поради това, в тежест на оспорващата Страна КФК“ АД е доказателствената тежест за твърденията за антидатиране.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за оспорващия длъжник „КФК“ АД за изменение на обективирания доклад в определение № 1143/08.07.2026 г. и ОБЯВЯВА същия за окончателен.

АДВ. К.: След като току-що разпределихте в наша доказателствена тежест твърденията ни във връзка с установяване на период на съставяне на три частни документа: договор за заем, споразумение за замествена в дълг и запис на заповед, за които твърдим, че са изготвени и подписани от бившия управител на дружеството, след като в действителност вече е престанал да бъде такъв и да разполага със съответната представителна власт и 5 своевременно сме направили възражения за това и за изясняване на посочените обстоятелства са необходими специални знания в областта на криминалистиката, химията и физиката, поради което и на основание чл. 195 от ГПК, моля да допуснете извършването на комплексна съдебна експертиза (техническа експертиза на документи и съдебна физико-химическа/химическа експертиза), която да бъде възложена на вещо лице или екип от вещи лица с необходимата квалификация, разполагащи с апаратура и опит за химичен анализ на хартия и мастило, както и за организиране на радиовъглеродно датиране на всеки един от оригиналите на частните документи, върху които се уповава вземането.

АДВ. И.: Моля, вещите лица по комплексната експертиза за отговорят на следните въпроси:

1. Съответства ли по своя физико-химичен състав (влакнест състав, проклейка, наличие/отсъствие и вид на оптични избелващи вещества, водни знаци, партиден/производствен маркер) хартията, върху която е съставен документът, на хартия, произвеждана и намираща се в търговско обращение към 2001 г.? Налице ли са компоненти или технологични характеристики, които изключват производство на хартията към посочената дата?

2. Каква е приблизителната календарна възраст на хартията към момента на извършване на експертизата и съвместима ли е тя (в рамките на установената от метода грешка) с твърдението, че документът е съставен през 2001 г.?

3. Необходимо и възможно ли е извършването на радиовъглеродно датиране на хартията с оглед по-точно установяване на календарния период на произход на влакнестата суровина, и ако да - какво минимално количество материал е необходимо за пробовземане и от кои специализирани лаборатории може да бъде извършено изследването?

4. Съответства ли по своя химичен състав (багрила, свързващи вещества, добавки, разтворители) мастилото/печатащото вещество, с което е изготвен текстът и/или подписът в документа, на формула, произвеждана и предлагана на пазара към 2001 г., или съдържа компоненти, въведени в производство след тази дата?