Решение № 262 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221000502280 по описа за 2022 година

С решение № 128/21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 33/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, дванадесети състав, МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД е осъдена да заплати на Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н. сумата от по 50 000 лв. за всеки един от тях, които искове са предявени като частични от 70 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на съответно техния баща на първите двама и съпруг на третата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.01.2020 г.

Ответникът е осъден да заплати на адв. Д. Н. Д., сумата в общ размер на 6 090 лв., представляваща разноски за адвокат на ищците, съразмерно с уважената част от иска, както и да заплати по сметка на ОС – Благоевград, сумата от 6 000 лв. – държавна такса и 730 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза е установено по категоричен начин, че не е налице причинно – следствена връзка между оказаната медицинска помощ и смъртта на пациента.

Установено е, че диагностичният процес и медицинските грижи са целели предотвратяване на смъртен изход и усложнения от полученото нараняване. В техния обем и форма е възможно да не са били достатъчни, но те не са 1 причина за настъпване на смъртта, която е в причинно – следствена връзка от самото нараняване. Причина за смъртта на пациента е остра кръвозагуба, която е резултат от полученото прободно – порезно нараняване в пояснта област. Прието е, че не е възможно да се посочи еднозначно причината за смъртта, тъй като наличните данни не позволяват да се изведе причинно – следствена връзка между зашиването на кожната рана, извършено от хирург и настъпилата смърт. Най-вероятната причина за смъртта е масивно кръвозагуба, довела до срив хемодинамиката – хеморагичен шок. Установено е, че диагностичният процес и медицинските грижи не са причина за настъпване на смъртта, а тя е в пряка причинно – следствена връзка само с нараняването. Същевременно решаващият съд е приел, че причина за смъртта на пациента е лекарска грешка. Счита, че този извод е необоснован, тъй като няма данни по делото, които да дават основание да се приеме, че настъпилото усложняване на състоянието на пациента по време на лечението се дължи на виновно поведение на медицинския персонал, нито че се касае за допусната лекарска грешка или неизпълнение на професионални задължения. В експертното заключение е прието, че зашиването на кожната рана може да се приеме като правилно действие за превантиниране на продължаващото кървене. При наличие на данни за остра кръвозагуба, анемия с тежък остър анемичен синдром с хиповолемия, прилагането на кръвопреливане е било правилно и напълно адекватно. Счита, че в резултат на допуснати от съда процесуални нарушения, делото е останало непопълнено с относими за спора доказателства. Поддържа, че присъденото обезщетение на ищците не кореспондира с механизма на телесно увреждане и условията, станали причина за възникването на животозастрашаващото състояние – противоправно поведение на трето лице, довело до критична кръвозагуба и тежък хеморагичен шок. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н., с който я оспорват.

Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, изключително добре мотивирано и обосновано. В мотивите му подробно са обсъдени всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията и възраженията на страните.

Отговорността на ответника е ангажирана поради осъществено непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на задължения да се предостави адекватна, навременна и качествена медицинска услуга. Този извод следва от експертното заключение, както и от останалите събрани по делото доказателства. По делото е установено, че не е проведено изследване на среден и долен коремни етажи, въпреки че положението на прободната рана е предполагало изследване на точно тези области. При извършване на подобно изследване би се установило наличието на вътрешен кръвоизлив и порезни рани по вътрешните органи. Вместо да извършат задълбочено изследване и да установят действителните наранявания, служителите на ответника са зашили раната повърхностно. Вещото лице при изслушването му в съдебното заседание на 03.09.2021 г. е посочило, че раната е обработена и зашита, но това е кожната рана, а раневия канал, дъното на раната, не е ясно дали въобще е обработен. В експертното заключение е посочено, че самото зашиване на 2 раната е целяло да се спре външната кръвозагуба, но не може да овладее продължаващото вътрешно кървене. Считат, че с оглед размера, дълбочината и местоположението на прободната рана, влошаващото се състояние на пострадалия след приемането му, ниския хемоглобин, въпреки влетите кръвни банки, двете поредни силни изкървявания на раната, са били сигурен показател за нараняване на жизненоважни вътрешни органи и вътрешен кръвоизлив, който е налагал спешна оперативна интервенция. По този начин само е могло да се спре вътрешния кръвоизлив и да се спаси живота на пациента, въпреки високият оперативен риск. Съгласно представеното съобщение за смърт № 2, издадено след аутопсията на Л. Н., причина за смъртта му е остра кръвозагуба, прободно - прорезно нараняване на бъбрек и съдовете му. Лекарите при ответника са могли да назначат необходимите изследвания, но поради небрежност не са го сторили. Считат, че по делото са установени редица пропуски в изследването, диагностицирането и и лечението на пациента, довело до неговата смърт. По делото е установена причинната връзка между смъртта и поведението на служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да предоставят адекватна, навременна и качествена медицинска услуга.

Поддържат, че в първоинстанционното производство по категоричен начин е установено, че ищците са претърпели вреди, които имат неимуществен характер и се изразяват в претърпени болки и страдания, шок и изживян сериозен стрес от нелепата и внезапна смърт на техния близък. Съпругата му е загубила спътника си в живота, който винаги бил нейна опора. Те били изключително близки, имали две деца, с които били в прекрасни отношения. След загубата на съпруга й ищцата М. Н. се затворила, настроението й било помрачено, плачела, обвинявала се, че можела да предприеме други действия, за да спаси съпруга си. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че тя е седяла до леглото на съпруга си, за да събира течащата му кръв. Поддържат, че това излиза извън всякакви правила за медицинска етика и стандарти за медицинска услуга. Децата на пострадалия – Г. Н. и И. К., са преживели загубата на своя баща изключително тежко. Имали изключително близки отношения с него. Баща им бил тяхна опора и пример. Претърпените от ищците неимуществени вреди считат, че се установяват от ангажираните свидетелски показания. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от третото лице – помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу горепосоченото съдебно решение, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не е изслушана комплексна експертиза, която да се изготви от вещи лица със специалност „Хирургия“, „Образна диагностика“ и „Анестезиология и реанимация“. Счита, че лекарският екип при ответника е предприел всички необходими и възможни действия при лечението на пациента, осъществено е своевременно и достатъчно диагностициране, предприети са действия за спиране на загубата на кръв, както и за провеждане на кръвопреливане.

Поддържа, че не е налице неправомерно поведение на медицинските специалисти, работещи при ответника, което да е в нарушение на 3 установените правила на медицинска практика. Позовава се на нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е посочил какво нарушение на действалата към момента на смъртта на пациента Наредба № 9/13.07.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика“. Не е посочено конкретно нарушение на нормативни изисквания в областта на медицинската професия при лечението на ищеца, което да е осъществено от лекарския екип при ответната болница. Съдът се е позовал единствено на чл.6, ал.1 ЗЗ и чл.80 ЗЗ, които са бланкетни и декларативни и не включват конкретно правило за поведение, което е било нарушено от лекарския екип при ответната болница.

Счита, че присъдените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди са силно завишени и не са съобразени с принципа на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, както и не кореспондира със съдебната практика по сходни случаи. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 |ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците, с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По делото е установено, че диагностичния процес и медицинските грижи не са били достатъчни в техния обем и форма – не са били проведени изследване на среден и долен коремни етажи въпреки разположението на раната. Вместо да извършат задълбочено изследване и да установят действителните наранявания служителите на ответното дружество са зашили раната повърхностно. Вещото лице в открито заседание е пояснило, че са налице сигурни показатели за нараняване на жизненоважни вътрешни органи и вътрешен кръвоизлив, които са налагали спешна оперативна интервенция. Вещото лице е достигнало до извод, че това е бил единственият шанс да се спре вътрешния кръвоизлив и животът на пациента да бъде спасен, въпреки високия оперативен риск. Този извод на вещото лице кореспондира с представеното по делото съобщение за смърт № 2. Считат, че от ангажираните по делото доказателства по категоричен начин е доказано, че смъртта на пострадалия е в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото от служителите на ответника непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на задължения да се предостави адекватна, навременна и качествена медицинска услуга.

Поддържат, че изводите на решаващия съд са обосновани, формирани въз основа на ангажираните по делото доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза. Поддържат доводите си за нарушаване на правни норми и правила за добра медицинска практика на лекарите в България. По делото са доказани претърпените от ищците неимуществени вреди, като размерът на обезщетението е справедлив. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ОС - Благоевград е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдият, че са наследници на Л. Г. Н., който е починал на ******** г. в лечебното заведение на ответника, находящо се в гр.