Решение № 246 от 12.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Перник, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20231700100720 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6631/03.11.2023 г., депозирана от М. М. Д., ЕГН **********, срещу С. М. И., ЕГН **********, с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ от ЗЗД с цена на иска 36 000,00 лева.

Ищцата М. М. Д. излага в исковата молба, че е платила по банков път на ответника С. М. И. сума в общ размер на 36 000 лева, която била преведена в периода от юли 2022 г. до ноември 2022 г. включително. Твърди се, че процесната сума е преведена от Д. срещу устно обещание на ответника да й продаде за продажна цена в размер на 35 000,00 лв. 1/2 идеална част от недвижими имоти, собственост на ответника, а именно: Урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в село ***, община ***, област ***, на ***/***/, представляващ, според утвърдения с Решение № 91/22.04.2008 г. на кмета на община Перник план за регулация и застрояване на селото, УПИ *** /***/, в кв. ***/***/, с площ от 1208 /хиляда двеста и осем/ квадратни метра, заедно с построената в описания УПИ панелна сграда върху мазе, със застроена площ на сградата 49 /четиридесет и девет/ квадратни метра, както и всички останали подобрения и приращения в същия УПИ. Допълва, че останалите 1000 лева са дадени на ответника срещу устно обещание на ответника да си поделят разноските по тази сделка - съответните нотариални такси, местен данък и такса вписване.

С исковата молба се твърди, че ответникът е отказал да сключи предварителен или окончателен договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част от горепосочените имоти, както се допълва, че същият е отказал и да й върне процесната сума в размер на 36 000 лв.

По изложените съображения М. М. Д. моли съда да постанови решение, с което ответникът С. И. да бъде осъден да плати на М. М. Д. на основание чл.

55, ал. 1 предл. второ от ЗЗД сума в размер на 36 000,00 лв., представляваща дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази 1 сума, считано от датата на завеждане от съда на настоящата искова молба до окончателното й плащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. М. И. е депозирал отговор на исковата молба, с който се твърди, че същата е неоснователна. Сочи се, че изложените в нея твърдения не отговарят на действителността и оспорва наличието на договорка между двамата за продажба на ½ идеална част от процесния имот. Ответникът сочи, че закупил тези недвижими имоти на 06.06.2022 г. за сумата от 70 000 лева, която получил от А.М.А., съгласно договор за заем от ***. Твърди, че всички платежни нареждания, представени от ищцата са с дати след покупката на имота, което от своя страна опровергава твърденията й, че процесната сума е дадена на И. за да закупи имота или същият да прехвърли 1/2 от него на Д.. Допълва, че процесната сума му е преведена по повод на това, че на *** ищцата, заедно с бащата на ответника сключили договор за потребителски кредит, като цялата сума по сключения договор била преведена по сметка на Д.. Сочи, че преведената сума в размер на 36 000 лева се формира от 25 000 лева, които ищцата е следвало да преведе на бащата на ответника и 11 000 лева, които е трябвало да даде на И. за съвместното им закупуване на недвижим имот, намиращ се на ул. „***“ № *** и последващо извършения ремонт там. На следващо място с отговора се излагат съображения, че не е налице неоснователно обогатяване.

С отговора на исковата молба се оспорва изцяло предявения за разглеждане с исковата молба иск, като се моли съда същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за връщане на процесната сума като получена въз основа на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване.

С иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Втората хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е отпаднало.

Видно от приложени към исковата молба платежни нареждания №№ *** от *** за сума в размер на 30 000,00 лв., № *** от *** за сума в размер на 2 000,00 лв., № *** от *** за сума в размер на 1 000,00 лв., № *** от *** за сума в размер на 3 000,00 лв. М. М. Д. е превела на С. М. И. по негова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Няма спор между страните, че сумата е преведена.

Приложен е по делото договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Юробанк България“ АД и М. М. Д. за сумата от 28 000,00 лв.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. ***, дело № 218 от 2022 г. на нотариус И. И. с район на действие ПРС на 06.06.2022 г. С. М. И. е закупил УПИ, заедно с построената в него панелна сграда за сума в размер на 70 000,00 лв.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. ***, дело № 528 от 2021 г. на нотариус В.М. с район на действие СРС М. М. Д. и С. М. И. са закупили заедно търговски обект на 23.07.2021 г. за сума в размер на 33 000,00 евро.

По делото е приложен и договор за заем, сключен между А.М.А., в качеството му на заемодател, и С. М. И., в качеството му на заемател, за сума в размер на 70 000, 00 лв., с която сума се твърди, че са закупени недвижимите имоти по нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № ***, 2 том ***, рег. ***, дело № 218 от 2022 г. на нотариус И. И. с район на действие ПРС.

По делото бяха представени писмени доказателства за осъществен ремонт в обитаваното от страните жилище в периода, в който двамата са съжителствали. Същите бяха оспорени от ищцата и за тях беше открито производство по оспорването им, което не беше проведено успешно от страна на ответника. Съдът счита, че същите освен това са неотносими към настоящия спор.

По делото са разпитани свидетели за доказване на обстоятелставта във връзка с предоставяне на парични суми от страна на М. М. Д. на С. М. И..

Според показанията на свидетелката Г. Д. – сестра на ищцата е съществувала договорка между М. М. Д. и С. М. И. за закупуване на недвижим имот заедно през 2022 г. Останалите свидетели заявяват, че не им е известно какви договорки са имали страните. Бащата на С. М. И. сочи, че кредитът, изтеглен съвместно с М. М. Д., е ползван и се погасява изцяло и само от нея.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Общото между трита вида фактически състава посочени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД е наличието на предаване, съответно получаване на нещо от ответната страна.

От събраните по делото писмени доказателства, а и не се спори от страните, се установява категорично, че М. М. Д. е предоставила на С. М. И. сума в общ размер на 36 000 ,00 лв. по банков път. Ответникът не представи никакви доказателства за наличие на основание въз основа на което е получил посочената сума. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Съдилищата прилагат твърде ограничително тази норма, като отдават значение предимно на обективната констатация, че едно лице е получило нещо от друго без основание, а не се отчита, че ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание.

Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание. В случая твърденията за наличие и изпълнение на нравствен дълг от страна на ищцата спрямо ответника не се доказаха по делото. Ответникът не доказа и друго правно основание, въз основа на което е получил процесната сума.

Съдът приема, че ищецът е доказал наличието и на двете предпоставки за уважаване на предявения иск в правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за сумата от 36 000,00 лв. Съдът следва да присъди и претендираната законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

3

При този изход на спора по делото право на разноски има единствено ищецът. Последният е представил списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл.

78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 975,00 лв., съобразно представен списък на разноските.

Във връзка с направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът следва да изложи, че съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13 —C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13, EU:C:2014:2147, т. 43)... член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ.