Решение № 18524 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18524 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110174942 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от ................... срещу А. П. Д., за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 15 000 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит ...................... ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20008/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 21.06.2017 г. в качеството си на цесионер е придобил вземанията на ................... по Договор за банков кредит ............ сключен между ..................... (сега ...................) и .....................“ като кредитополучател, въз основа на който банката е предоставила на последния кредит в размер на 15 000 лв. Прехвърленото вземане фигурирало под номер 926645, съгласно приложена извадка-копие от Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Излага, че при извършена проверка в Търговския регистър било установено, че .....................“ е служебно заличено, с оглед на което единствен длъжник по договора останал ответникът. Твърди, че последният е уведомен за прехвърлянето на вземането след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 22.01.2019 г. чрез ............... Поддържа, че прилага към исковата молба уведомлението по чл. 99 ЗЗД, като с връчването на препис от исковата молба на ответника, същият следва да се счита надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа, че предоставеният кредит е тип овърдрафт – кредитополучателят имал право да погасява изцяло или частично задълженията си и да ползва отново средства 1 по кредита до максималния размер, в рамките на срока – 120 месеца от подписването на договора. Излага, че средствата по кредита са усвоени еднократно на 16.07.2008 г., като ответникът не бил изпълнил своите задължения и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга. Излага, че крайният падеж на договора е 15.07.2018 г., като кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. П. Д., с който оспорва иска. Счита производството за недопустимо, тъй като не е налице идентичност на претенциите по издадената заповед за изпълнение и предявения иск. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Счита, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и се е отнесъл в просрочие. В проведеното по делото съдебно заседание излага съображения, че в договора за банков кредит е предвидено право на банката при неизплащане на определен брой вноски да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, но за да настъпи тази предсрочна изискуемост, банката следвало да уведоми за това длъжника, което не било сторено. Счита, че към датата на цесията, вземането не е било изискуемо, поради което не е било прехвърлено. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит ............... г. с твърдяното съдържание, получаване на паричната сума от кредитополучателя, настъпване на падежа на задължението, както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявеното вземане.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ..................... (сега ...................) и .....................“, представлявано от А. П. Д., е сключен процесния Договор за банков кредит ............... г.

От приетия по делото Договор за банков кредит ............... г., сключен между ..................... (сега ...................) и ................. представлявано от А. П. Д., се установява, че кредиторът е предоставил на .... на ответника сумата от 15 000 лв. кредитна линия (овърдрафт) за срок от 120 месеца, считано от откриване на заеманата сметка по кредита, като видно от приложението към договора, заемната сметка по договора е открита на 16.07.2008 г. С Договор за 2 цесия от 21.06.2017 г. ................... е придобило вземането по договора за кредит. Цедентът е упълномощил ищеца да уведоми кредитополучателя за направената цесия. Кредитополучателят е уведомен за направената цесия със съобщение от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК, а също така и с получаване на исковата молба и доказателствата към нея, съдържащи договора за цесия и пълномощното, с което кредитополучателят е уведомен за прехвърляне на вземането. От приетото заключение на ССЕ, се установява, че непогасената главница по кредита е в размер на 15 000 лв., представляваща размера на отпуснатия кредит, усвоен изцяло на 16.07.2008 г., чрез отпускане на кредитен лимит по банкова сметка на ЕТ на ответника, посочена в процесния договор за кредит, като не са отчетени погасявания по кредита.

Съдът, с оглед константната практика по този въпрос, намира че ответникът е уведомен за прехвърленото вземане с лично получаване на адресираното до него уведомление като приложение към исковата молба по настоящото дело по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението, цесията е породила действие в отношенията между страните, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу ответника, произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът – цесионер. В своята практика (напр. решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., Т. К., ІІ т. о., решение № 2352/2013 г., по т. д. 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и мн. др.) върховната съдебна инстанция се е произнесла по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед на изложеното, в настоящия случай, уведомлението и пълномощното, приложени към исковата молба и достигнали до длъжника с нея, съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление, следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.

Процесният Договор за банков кредит продукт ............... г. е търговска сделка, като кредитната линия е пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на определен времеви период. При този вид договор кредитополучателят може многократно да изтегля средства и да ги изплаща в рамките на периода, в който договорът между него и финансовата институция е действащ. Като кредит, овърдрафтът е договор, по 3 силата но който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С услугата овърдрафт клиентът получава назаем пари до определено уговорено равнище по всяко време, но не съществува изградена програма за плащане (погасителен план). Тази услуга е създадена, за да се ползва, когато е необходимо да се покрива краткосрочен недостиг на пари в брой. Обикновено на месечна база на датата на падежа за периода на плащане се дължи лихвата, а главницата се погасява е всяко постъпление по сметката, надвишаващо размера на лихвата по усвоената главница, какъвто е и настоящият случай, видно от уговорките в процесния договор. При изцяло усвоена главница, минималните месечни вноски следва да са в размер на уговорения процент за лихва върху усвоената главница, или за изцяло усвоена главница се дължи месечна лихва, но усвоената главница следва да се погаси на падежа, в случая – 16.07.2018 г. , което в конкретния случай не е сторено от ответника.

При установената основателност на иска следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, като чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Относно началният момент, от който започва да тече давностния срок, то следва да се съобрази чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок и от този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД. В случая, както беше посочено по-горе, не е уговорено погасяване на задължението за главница на отделни погасителни вноски, поради което и давностният срок започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на главницата. В конкретния казус, изискуемостта на вземанията за главница по договора за кредит е настъпила на 16.07.2018 г., падеж на кредита и от този момент започва да тече общата петгодишна давност. Не е спорно между страните, а и по делото няма данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. За вземането за главница е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В процесния случай възражението е неоснователно, доколкото главницата е станала изискуема на 16.07.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение, прекъсващо давността, е подадено на 08.04.2019 г., т.е. преди изтичането на петгодишния срок и след настъпване на изискуемостта на вземането. Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като към датата на сключване на договора за цесия вземането не е било изискуемо, то не е било надлежно прехвърлено на ищеца. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно вземането да е съществувало, независимо дали е било изискуемо, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 4 вземането е било изискуемо.

Предвид доказаността на претенцията по основание и размер, предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 600 лв. за исковото производство, от които 300 лв. платена държавна такса, 200 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и в размер 335,90 лв. за производството по ч. гр. д. № 20008/2019 г. на СРС, 119 състав, от които 300 лв. платена държавна такса, 35,90 лв. юрисконсултско възнаграждение. С влязло в сила определение № 20137770 от 14.03.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 20008/2019 г. по описа на СРС, 119 състав е частично обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение от 26.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 20008/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, вкл. в частта за разноските, съобразно обезсилената част на заповедта за изпълнение, в размер на 117,75 лв. държавна такса и 14,10 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради което последните не подлежат на присъждане.