Решение № 832 от 18.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Враца, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420101355 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „С.“ ЕООД, ЕИК:

175286470, със седалище и адрес на управление: сл. л., ул. „Г.“ № 14 срещу И. В. Д., ЕГН:

**********, с адрес: *******.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е сключило Трудов договор на 07.06.2024 г. с ответника И. В. Д., с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ за неопределено време и срок за изпитване в полза на работодателя. Основното трудово възнаграждение било определено в размера на минималната работа заплата. В точка 4, б. „б“ от Трудовия договор страните уговорили размер на предизвестие от три месеца. За място на работа било определено: гараж/база на „С.“ ЕООД, с. к., *****, Столична община, ул.

„*******“ ***.

Посочва се, че със Заповед № ДО-5/01.07.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта била връчена на 18.07.2024 г. с писмо с обратна разписка. Пратката била отказана да бъде получена от страна на ответника, поради което същата се считала за връчена.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Твърди се, че в конкретния случай в трудовия договор между страните било уговорено тримесечно предизвестие, при което работникът следвало да заплати на работодателя във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение брутното си трудово възнаграждение за срок от три месеца. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение основната работна заплата на ответника била в размер на 933,00 лв., което определяло дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ от работника към работодателя в размер на 2 799,00 лв.

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 1

10.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен по основание и размер. Оспорват се всички твърдения на ищеца в депозираната искова молба относно прекратяването на трудовото правоотношение между „С.“ ЕООД и И. В. Д.. Оспорва се изцяло издадената Заповед № ДО5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ на ответника. Твърди се, че ответникът не е извършил визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа се, че работодателят не е спазил изискването на чл. 193 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Сочи се, че по делото е представена покана от работодателя за даване на писмени обяснения за неявяване на работа повече от два дни, считано от 18.06.2024 г., като такива обяснения са били дадени от ответника чрез телефонен разговор с управителя, както и лично по време на проведена среща с последния на адреса на дружеството в с. л., ул. „Г.“ № 14, като косвено доказателство за това е представената от ищеца молба с вх. № 8 от 03.07.2024 г., изпратена от И. Д. на 26.06.2024 г. до „С.” ЕООД по куриерска фирма „****“. Твърди се, че дадените обяснения от ответника не са обсъдени в процесната Заповед № ДО-5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, като същевременно не са обсъдени и причините за невъзможността да бъдат получени такива.

Поддържа се, че според уговорката с работодателя ответникът е започнал да изпълнява възложената му работа, тоест да извършва международни превози, като е извършил такъв в периода от 09.06.2024 г. до 14.06.2024 г. до Германия и обратно до Република България. Впоследствие на 17.06.2024 г. е предоставил камиона на свой колега в гр. Монтана за следващия курс, тъй като според уговореното с работодателя в периода от 17.06.2024 г. до 24.06.2024 г. е следвало да почива. За извършения курс „С.“ ЕООД е заплатил на ответника командировъчни пари в размер на 652.34 евро, без да заплаща дължимото за месец юни трудово възнаграждение в размер на 933,00 лв. съгласно сключения трудов договор. Междувременно на 21.06.2024 г. ответникът постигнал споразумение с управителя на ищеца за прекратяване на сключения трудов договор между него и „С.“ ЕООД по взаимно съгласие, поради което и изпратил представената от ищеца молба с вх. № 8 от 03.07.2024 г., като това се потвърждавало и от представената по делото проведена кореспонденция чрез приложението „Вайбър“ от телефонния номер на ответника:

************** до телефонният номер на управителя на дружеството: **********.

Излагат се съображения, че Заповед № ДО- 5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ не е била надлежно връчена на ответника преди входиране на исковата молба. Сочи се, че в конкретния случай е представена разпечатка за движението на пратка до ответника, чийто подател е ищецът, като не става ясно какво точно е съдържанието на изпратените документи, както и не е ясно дали е отговор на депозираната от ответника молба с вх. № 8 от 03.07.2024 г. или е процесната заповед за уволнение или други документи. Изтъква се, че както ищецът изрично посочва в исковата молба и което е видно от представената разпечатка, изпратените от ищеца на 12.07.2024 г. документи не са получени от ответника. Посочва се, че дори да се приеме, че работодателят е избрал да връчи заповедта чрез пощенски оператор, то не е спазена процедурата по чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Поддържа се,че в съдебната практика /Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., Ш г. о., ГК, докладчик съдията И. П. и др./ е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез 2 нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 4 ЗПУ условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, като съгласно Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията), издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ, бр. 45 от 15 Юни 2010 г., изп. и доп. ДВ, бр. 19 от 02.03.2018 г., препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1/; препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката /чл. 5, ал. 2/; когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне.

Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по малък от две /чл. 5, ал. 2/. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установява колко опита за връчването на пратката от 12.07.2024 г. са правени; не се установява дали в пощенската кутия на ответника е оставено писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в офис на куриера, нито какъв срок е предоставен на адресата да се яви в офиса на куриера, за да получи пратката. Поддържа се, че не се установява да е изпълнено и правилото, съгласно което при неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в офиса за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие. Посочва се, че в случая куриерската пратка е върната и доставена на подателя на 19.07.2024 г., т. е. много преди изтичането на 20 дни, който срок е предвиден в горецитираните ОУ, като срок, в който адресатът може да се яви в офиса на куриера, за да получи пратката.

Навеждат се и доводи, че ищецът в нарушение на чл. 127 КТ не е осигурил нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил с ответника, като е искал от него да нарушава чл. 7, §1 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, според който след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка, както и чл. 8, §2 от Регламент № 561/2006 г., която разпоредба изисква за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът да е ползвал следващата дневна почивка. Поддържа се, че след като ответникът е отказал да извършва нарушения, свързани с неспазване на регламентираната почивка в период на управление и подмяна на тахографски карти в предоставеният му камион, „С.“ ЕООД е отказал да му възлага повече международни курсове, като са постигнали договорка за прекратяване на сключения трудов договор по взаимно съгласие. За изненада на ответника, същият е бил уведомен с получаването на исковата молба за издадената Заповед № ДО-5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, поради което се твърди, че същата е изцяло незаконосъобразна и неправилна.

Изтъква се, че съдържащата се в чл. 4, б. „б“ уговорка за срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от страна на работника в срока на изпитване да е 3 /три/ месеца, е порочна, доколкото същата е в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ и е уговорена само за работника, без да е уговорен еднакъв такъв срок за работодателя. Посочва се, че тази уговорка се явява в противоречие със закона и добрите нрави и е достатъчно основание за 3 обявяване клаузата на чл. 4, б. „б“ от сключения трудов договор за нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, доколкото на основание чл. 71, ал. 1 КТ работодателят има право да прекрати сключения трудов договор без предизвестие.

Направено е възражение за прихващане с насрещни вземания на ответника от ищеца, представляващи дължимото от ищеца трудово възнаграждение в размер на 933,00 лв. за месец юни 2024 г.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 е предявен и насрещен иск за признаване за незаконно на уволнението на ответника. Изложени са съображения, че извършеното със Заповед № ДО-5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ уволнение е незаконосъобразно. Твърди се, че ответникът не е извършил визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, като работодателят не е спазил изискването на чл. 193 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като дадените обяснения от доверителят ми не са обсъдени в процесната Заповед № ДО5/01.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, а същевременно не са обсъдени и причините за невъзможността да бъдат получени такива.