Решение № 124 от 04.03.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Хасково, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640100760 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от „Би Ей Пи Еф" ЕООД, ЕИК 201621332, със седалище и адрес на управление община Харманли, село Славяново, ул. „Димитър Гинеджиков“ № 21, представлявано от управителя Кирил Димитров Попов, съдебен адрес: *************, адв.

В.К. – АК Хасково, против М. И. Т., ЕГН **********, с адрес ********** и И. Р. Т., ЕГН **********, с адрес **********, двете със съдебен адрес: **************, адв. А. Г. – АК Хасково, с искане за обявяване за недействителна на ½ идеална част спрямо тях прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1439, дело № 69 от 02.03.2018г. на нотариус В. С. с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ с вх. № 1366, акт № 80, том 4, дело № 515/2018г.

Ищецът твърди, че е сключил договор за наем на земеделска земя с ответника М.Т..

Поради неизпълнение от ответницата Т. на паричните й задължения по посочения договор била издадена заповед за изпълнение № 171 от 29.02.2016г., постановена по ч.гр.д. № 378 по описа за 2016г. на РС-Хасково, а на 02.03.2016г. бил издаден и изпълнителен лист. Съгласно издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист ответницата Т. следвало да заплати на ищеца сума в размер на 22 597,86 лева главница по договор за наем на земеделска земя с рег. № 450 от 04.03.2015г. и сума в размер на 1581,86 лева неустойка за периода от 1.02.2016г. до 24.02.2016г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20167710400023 по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 771. Преди изпращане на поканата за доброволно изпълнение по искова молба на ответницата Т. било образувано гр.д. № 246 по описа за 2016г на РС-Харманли. С решение № 68 от 01.04.2019г. предявеният отрицателен установителен иск бил отхвърлен. С решение № 294 от 29.07.2019г., постановено по в.гр.д.

1

№ 385 по описа за 2019г. на РС-Хасково първоинстанционното решение било отменено в частта за неустойката, а в останалата потвърдено, като ответницата Т. била осъдена да заплати и направените по делото разноски от ищеца в размер на 3 457,94 лева. С решение № 256 от 07.01.2020г., постановено по гр.д. № 4293 по описа за 2019г. на ВКС въззивното решение било потвърдено изцяло.

След извършена справка на 10.03.2021г. ищецът установил, че ответницата М.Т. заедно със съпруга си Т. П. Т. на 02.03.2018г. били продали на втория ответник по настоящото дело И.Т. притежавания от тях недвижим имот, находящ се в община Хасково, село Криво поле, представляващ селскостопански обект - огнеупорна сушилня с разгъната застроена площ от 72 кв.м., построена в държавен УПИ II, целия с площ 1609 кв.м., находящ се в квартал 69 по плана на село Криво поле, община Хасково, одобрен със заповед № 743 от 1968г., заповед № 114 от 1972г. и заповед № 663 от 1994г., при съседи на имота: от две страни улици и УПИ - I за сумата от 500,00 лева, която сделка била обективирана в нотариален акт № 72, том 1, рег. № 1439, дело № 69 по описа за 2018г. на нотариус с рег. № 79 от НК, вписан в СВ с вх. рег. № 1366, дв.вх. № 1367 от 02.03.2018г. акт № 80, том 4, дело № 515 по описа 2018г.

Ищецът твърди, че извършената разпоредителна сделка представлява увреждащо кредитора действие, тъй като уговорената продажна цена по атакуваната сделка била много по-ниска от реалната продажна цена на имота. Ищецът счита, че с посочената разпоредителна сделка първият ответник съзнателно е намалил имуществото си като по този начин е увредил интересите му и ограничил възможността му да удовлетвори вземането си.

В исковата молба се излага твърдение, че вторият ответник също е знаел за увреждащия характер на извършената разпоредителна сделка ищеца, тъй като двамата ответници били роднини по права линия, а именно И.Т. била майка на М.Т.. Вторият ответник И.Т. била представлявана от своя внук при извършването на разпоредителна сделка, който пък е син на първия ответник М.Т.. Предвид роднинската връзка на ответниците, ищецът счита, че е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД досежно знанието на прехвърлителя и приобретателя за увреждащия характер на сделката спрямо кредитора на прехвърлителя.

Доколкото с оспорената разпоредителна сделка се прехвърляло правото на собственост върху имот, притежаван в режим на СИО, ищецът претендира обявяването й за относително недействителна само по отношение на ½ идеална част, притежавана от длъжника му - М.Т..

С тези мотиви се претендира да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1439, дело № 69 от 2018г. на нотариус с рег. № 079 по регистъра на НК, вписан в СВ с вх. № 1366, акт № 80, том 4 дело № 515 от 2018г., с която М. И. Т. е продала на ИВ. Р. Т. ½ идеална част от горепосочения недвижим имот.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от двамата ответници. Не се оспорва допустимостта на предявения иск, а се правят възражения единствено досежно неговата основателност.

На първо място се твърди, че липсват увреждащи действия по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Посочва се, че с продажбата на процесния недвижим имот правата на ищеца, в качеството му на кредитор на М.Т., не биха могли да се увредят, тъй като процесният недвижим имот бил лична собственост на съпруга й Т. Т.. Поради тази причина дори да не била извършена процесната сделка, ищецът не би могъл да насочи действия по изпълнението на вземането си спрямо този имот. С договор за покупко - продажба от 10.02.2012г. Т. П. Т. бил придобил процесния недвижим имот лично и само на свое име в качеството му на земеделски производител. В частта, в която се посочвала индивидуализацията на страните по сделката, изрично бил посочен идентификационния код 2 по БУЛСТАТ на регистрирания земеделски производител Т. Т.. В диспозитивната част на нотариалния акт също било записано качеството на купувача - земеделски производител.

Набляга се на обстоятелството, че паричните средства, с които бил закупен процесния имот били лични средства на Т. Т., придобити от дейността му като земеделски производител.

Същевременно процесният недвижим имот бил селскостопански обект със земеделско предназначение и именно поради това бил закупен от Т. Т.. На основание чл. 23, ал. 1 от СК се твърди трансформация на лично имущество, която следвало да се установи в настоящото съдебно производство. Участието на първия ответник М.Т. в оспорената разпоредителна сделка не променяло обстоятелството, че процесният недвижим имот бил лична собственост на съпруга й, а било извършено единствено поради изискванията на нотариуса заради евентуалното оспорване на сделката. Процесният недвижим имот следвало да се счита за лична собственост на Т. Т. и на още едно основание - чл. 22, ал. 3 от СК. Макар да не бил вписан като търговец, същият представлявал такъв на основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ.

Оспорва се твърдението, че страните по атакуваната сделка са знаели за увреждащия й характер спрямо ищеца. Посочва се, че М.Т. е извършила процесната сделка със съзнанието, че имотът е лична собственост на съпруга й, което изключвало възможността с нея да се увредят кредиторите й. Същевременно нито към датата на извършване на сделката 02.03.2018г., нито към подаването на отговора на исковата молба М.Т. не признавала качеството на кредитор на ищеца. Било невъзможно да съзнава, че уврежда кредитор, чийто вземания тя не признава да съществуват. Ответницата М.Т. счита, че ищецът няма никакви парични вземания спрямо нея независимо от постановените съдебни актове. Уточнява, че дори решението на последната инстанция е неправилно, тъй като не били обсъдени всички изложени в касационната жалба основания, поради което възнамерявала да защити правата си пред Европейски съд по правата на човека.

Доколкото не било налице знание за увреждане в съзнанието на прехвърлителя, нямало как такова да има в представите на приобретателя. Не можела да се приложи и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не бил налице един от презумпционните факти, а именно: прехвърлителят да знае за увреждането. Законът изисквал знанието и на двете страни по атакуваната сделка.

Не на последно място се посочва, че приобретателят по сделката имал за цел да завещае всичко притежавано от него на внучката си Т. Ц. Т., което желание било и осъществено със саморъчно завещание оставено за съхранение при нотариус. Другата причина за извършената сделка било влошеното здравословно състояние на Т. Т. и желанието му приживе да уреди имуществените си въпроси.

С тези мотиви ответниците твърдят липсата на материалните предпоставки от фактическия състав на Павловия иск, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират сторените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. В.К. от АК – гр.Хасково, който поддържа предявения иск. Развива подробни съображения относно основателността му като в писмени бележки посочва и доводи във връзка с ответните оспорвания и възражения. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от процесуален представител в лицето на адв. А. Г. от АК – Хасково, който оспорва иска като го намира за неоснователен. В писмени бележки допълва съображенията си против основателността на претенцията. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл.

80 ГПК. Възразява срещу размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:

3

С решение № 68/01.04.2019 г. по гр. дело № 246/2016 г. на Районен съд – Харманли, частично отменено с решение № 294/29.07.2019 г. по в.гр.дело № 385/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, потвърдено с решение № 256/07.01.2021 г. по гр. дело № 4293/2019 г. на ВКС – IV-то ГО, е прието за установено по отношение на ищеца в настоящото производство, че първата ответница М. И. Т. не му дължи сумата в размер 1 581,86 лв., представляваща неустойка за периода 11.02.2016 г. - 24.02.2016 г., дължима по договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите peг. № 459/ 04.03.2015 г. на нотариус с peг. № 078, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски от 3 457,94 лв. При инстанционния контрол е било потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.Т. против дружеството отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 22 597,86 лв., представляваща дължима годишна наемна цена по същия договор за наем.

Касационната жалба е била подадена от ответницата М.Т. с вх. № 8126/ 29.08.2019 г. по описа на ОС Хасково, а исковата й молба, стартирала това съдебно производство е с вх. рег.

№ 4735/26.02.2016 г. по описа на Районен съд – Хасково. Цитираната сума от 22 597,86 лв. е била присъдена в полза на ищеца по негово заявление от 25.02.2016 г., платима му от ответницата М.Т. по силата на заповед № 171/29.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело № 378/2016 г. на РС Хасково, приложено по настоящото дело. За нея е бил издаден изпълнителен лист от 02.03.2016 г. За събирането на сумата, по молба на ищеца е било образувано изп.дело № 23/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 771, по което на 25.03.2016 г. на ответницата М.Т. е била връчена покана за доброволно изпълнение. По това изпълнително дело е издадено представеното в настоящото производство Удостоверение с изх.№ 545/24.03.2021г. по изп.дело № 20167710400023 по описа на Частен съдебен изпълнител К. А. с рег.№ 771, район на действие Районен съд – Хасково. Видно от него, в хода на производството по изп. дело дружеството взискател е представил и друг изпълнителен лист против длъжника, а именно с молба от 09.03.2021 г. – изпълнителен лист по горецитираното гр.дело на РСХарманли за присъдените му деловодни разноски в размер на 3 457,94 лв., при което общото му вземане е станало в размер на 26 055,80 лв. /22 597,86 лв. + 3 457,94 лв./.