Решение № 3243 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3243 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20231100503984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД срещу постановление, обективирано уведомление от 13.01.2023 г. по изп. дело № 20228510403594, с което съдебният изпълнител отказва да намали такса по т. 31 ТТРЗЧСИ и т.

26 ТТРЗЧСИ. В мотивите в посочената част съдебният изпълнител приема, че таксите са пропорционални на вземането по изпълнителното дело. С уведомлението на длъжника е начислена допълнителна такса в размер на 12 лв. по т. 4 ТТР ЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че начисляването на такса по т. 31 ТТР ЗЧСИ предполага издаване на документ по закона за счетоводството. На длъжника не са представени документи, обосноваващи събирането на посочената сума, поради което начисляването на таксата е незаконосъобразно. Недължима е и таксата по т. 4 – за изплащане на обжалваното уведомление. Таксата е дължима при изпращане на книжа по поща, а уведомлението на длъжника е връчено по електронен път. Моли съда да отмени постановлението, начисляващо такси по т. 31 ТТР ЗЧСИ и по т. 4.

Взискателят заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдебният изпълнител е независим при изпълнение на своите функции и се 1 ръководи само от закона и в качеството си на такъв определя размера на таксите, което води до извода, че те са правилно начислени.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които препращането на книжата чрез електронна съобщителна услуга не е освободено от заплащане на държавна такса. Съдебният изпълнител дължи да съхранява архив за всички събрани в хода на изпълнителното производство книжа и разходите за копирни услуги следва да бъдат взети предвид. Таксите са единственият източник на доход за съдебния изпълнител.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20228510403594 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по молба вх. № 128689/08.12.2022 г. на „С.У.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД с искане за събиране на сумата от 307,71 лв. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 4042/2020 г. на СРС, 90 с-в, 5,91 лв. – държавна такса за изпълнителен лист и 0,91 лв. – такса за банков превод, 3 лв. – такса към ЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Титуляра на вземането „Б.Л.“ прехвърля с договор от 05.01.2022 г. на „С.У.“ ЕООД и на „Д.А.“ ЕООД поравно. За цесията длъжникът е уведомен чрез Телепоща на 06.01.2022 г. Със сезираща молба се иска налагане на запор на дружествени дялове на длъжника Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 200 лв.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.12.2022 г. по електронен път. В поканата са посочени като дължими наред със сумите по изпълнителния лист и суми в размер на 208,91 лв. – разноски по изпълнителното дело и 157,99 лв. – такси по ТТР ЗЧСИ, дължими към 23.12.2022 г. Към поканата е приложено постановление за разноски от 13.12.2022 г.

На 12.12.2022 г. взискателите са депозирали молба за замяна на изпълнителния способ и налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

Въз основа на Възражение от 29.12.2022 г. за начислените разноски по т. 32, такса за налагане на запор и такса по т. 26 съдебният изпълнител е 2 уважил частично молбата като е отказал да намали такси по т. 31 ТТР ЗЧСИ и е приел за събиране такса по т. 4 ТТР ЗЧСИ без индивидуализация на същата.

Становище е постъпило от взискателите на 09.01.2023 г., на 13.01.2023 г. съдебният изпълнител издава обжалваното постановление.

Не се спори, че в срока за доброволно изпълнение сумите са наредени от длъжника по сметка на взискателите.

Начислената по т. 31 ТТР ЗЧСИ е свързана с допълнителни разходи, сторени от съдебния изпълнител, които са изчерпателно посочени. Ал. 2 на цитираната разпоредба предпоставя дължимостта на таксите от страна на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. По делото не се твърди и не се установява такъв документ да е издаван от съдебния изпълнител. Наред с това липсва яснота за кои от изчерпателно посочените хипотези таксата се явява дължима.

По отношение на таксата по т. 4 - за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. съдът намира следното. Таксата е дължима при ползване на услуга срещу заплащане от страна на съдебния изпълнител – пощенска, чрез куриер и т.н. Препращането на книжа електронно не се установява да е било свързано с конкретно сторени разходи от страна на съдебния изпълнител, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба вх.№31487/03.04.2023 г. по описа на ЧСИ М.П., депозирана от „Софийска вода“АД, постановление на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение до длъжника от 13.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228510403594, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу начислени такси по т. 31 ТТР ЗЧСИ и на длъжника е начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС - поради тяхната недължимост.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.У.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД за присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4