Решение № 184 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500172 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 1697/ 6.11.2025 г. по гр.д.№ 20254430103865 по описа за 2025 г. на ПлРС е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е. К. Ц. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу *** гр.Плевен, извършено на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ - налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № ***/06.06.2025 г.Възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Е. К. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност „*** - ***“ в *** гр.Плевен.Осъден е на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 и ал.2 КТ *** гр.Плевен да заплати на Е. К. Ц. сумата от 3 983.45 лева, представляваща обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа поради уволнението в периода 06.06.2025 г. 01.09.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК *** гр.Плевен да заплати на Е. К. Ц. направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.Осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, *** гр.Плевен да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 269.34 лв., както и 200 лв. за вещо лице.

1

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от *** - Плевен, чрез пълномощник, против решение рег.№ 1697/06.11.2025 г. по гр.д.№ 20254430103865 по описа на ПлРС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени изцяло решение рег.№ 1697/06.11.2025 г. по гр.д.№ 20254430103865 по описа на ПлРС като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Прави се искане да се присъдят и направените разноски за двете съдебни инстанции.

За въззиваемата страна – Е. К. Ц. в хода на въззивното производство не е изразено становище.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 06.11.2025 г., което се обжалва изцяло.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с изключение на приетото от първоинстанционния съд във връзка с нарушението на трудовата дисциплина, обективирано в т.2 от заповед № ***/06.06.2025 г.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, не е изложил мотиви относно всички наведени възражения.Формално е възпроизвел част от показанията на разпитаните по делото свидетели, без да ги съпостави помежду им и във връзка с останалите събрани по делото доказателства.

От показанията на свидетеля З., на които се позовава въззивникът, се установява, че по опис са проверявали всичко дали е налично.Автомобилът е бил на паркинга на ***.Не е проверява техническата му изправност.

С оглед на Заповед № РД ***/07.05.2025г. е съставен приемо2 предавателен протокол от назначената комисия, с който от въззиваемия са приети два автомобила, между които е и лек автомобил ***.

За първи път след предаването му автомобилът е ползван на 15.05.2025 г., когато е трябвало служители при въззиваемия да посетят конференция в гр.***.

В приемо-предавателния протокол от 07.05.2025 г. е посочено, че показанието на километража е 116 210 км, а в пътен лист № ****** -116 210 км.

Със заповед от 13.05.2025 г. е разпоредено лекият автомобил *** да бъде управляван от свидетеля З. на 15 и 16 май 2025 г.

Според свидетеля З. на излизане от *** при опит да намали скоростта е започнала вибрация във волана.Продължил е, но е започнал да прекъсва и двигателят.Автомобилът е бил върнат в *** и е уведомен административният ръководител.Процесното МПС е било закарано в оторизиран сервиз на Д. и има съставен протокол какви са повредите.Дисковете са били изкривени и накладките са за смяна и свещите.

От сервизна поръчка № ******/19.05.2025 г. и фактура №**********/20.05.2025г. е видно какъв ремонт е извършен, като са сменени описаните части, между които са и запалителни свещи, предни спирачни дискове и накладки.

От показанията на свидетеля У., на които също се позовава въззивникът, е видно, че е участвал в комисия, когато са предадени двата служебни автомобила.Това е било извършено от комисия в състав и предаването на автомобилите са предадени документите на автомобила, описани преди това от счетоводителя.Не е пален автомобила.Няма практика в *** при предаване на автомобила да се извършва тест на същия.Ключовете с пътните листове са дадени в счетоводството.На 15.05. му се е обадил по телефона свидетелят З..Върнал се е в ***, возил се е с него.Усетил е неравномерна работа на двигателя и удължен спирачен път.Обадил се е на сервиза, където е обслужвана колата, 5 години гаранция има.Колата е отремонтирана и са го уведомили, че са сменили спирачните накладки, дисковете и нови свещи.

От докладните записки от К. З. от 20.05.2025 г. и от М. У. от 15.05.2025 г., на които също се позовава въззивникът е видно, че автомобилът е бил с 3 неизправна спирачна система и и има прекъсване в работата на двигателя.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че лекият автомобил е предаден на комисията на 07.05.2025 г. с показания на километража 116 210, а до 15.05.2025 г. не е бил управляван от никого, освен от въззиваемия Е. Ц. до първата дата - 07.05.2025 г.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал неоспорената по делото длъжностна характеристика на въззиваемия, като е приел, че от същата не се установява изложеното в оспорената заповед негово задължение.

Неоснователно ес сочи от въззивника, че не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че по длъжностна характеристика въззиваемият е нямал задължение и грижата да следи за техническата изправност на процесния автомобил и да уведоми за това прекия си ръководител, тъй като на 15.05.2025 г. автомобилът е бил управляван от друго лице, поради което е приел за недоказано Е. Ц. да е извършил дисциплинарно нарушение в т.1 на оспорената заповед, а именно да поддържа в изправност поверения му автомобил.

Съобразно основните трудови задължения на въззиваемия, обективиани в т.1 на длъжностната характеристика на длъжността „***“ е видно, че той е следвало да подготвя и извършва преглед на повереното му МПС преди излизане на път -проверява гориво, масло, гуми, двигател, скоростна кутия, кормилно управление, спирачки, осветление, преден и заден мост, индикатори на арматурното табло, наличност и състояние на инструменти и принадлежности към автомобила, правилното закрепване на товара.

Не може да се сподели изложеното от въззивника, че се налага изводът, че въззиваемият е имал задължения като *** на автомобила да следи за неговата техническа изправност и това се съдържа именно в т.1 от длъжностната характеристика, като до дата 07.05.2025 г., но така също и към 15.05.2025 г., тъй като тези му задължения да подготви и завърши преглед на повереното му МПС преди излизане на път, в това число и спирачната система не са отпаднали.

Няма данни в периода от сключването на трудовия договор на 03.06.2024 г. до 07.05.2025 г. друг да е управлявал процесния автомобил освен Е. Ц..

4

Както се посочи по-горе, на 15.05.2025 г. той не е имал качеството „***“ на процесния лек автомобил, а в т.1 от длъжностната характеристика, както се посочи по-горе, проверката на двете системи - запалителната и спирачната се извършва преди излизане на път.

В длъжностната характеристика за длъжността „***“ не е посочено задължение на въззиваемия да извършва периодични проверки на спирачките/спирачната система на лекия автомобил Д. Дъсътр.Това не е заложено в длъжностната характеристика по този начин като негово задължение.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че след като въззиваемият не е извършвал преглед на поправеното му МПС по отношение на спирачките без основателна причина, то това означава виновно неизпълнение на основното за него трудово задължение - да извърши преглед на повереното му МПС.

От документите от оторизирания сервиз е видно, че е извършено и ГО на автомобила.

Както се посочи по-горе, в длъжностната характеристика работодателят е заложил техническата изправност на лекия автомобил да се преценява към момента на излизането му на път, което в процесния случай е осъществено на 15.05.2025 г., когато автомобилът не е бил управляван от Е. Ц..

Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че нарушението, извършено от въззиваемия, е достатъчно сериозно и тежко, за да обуслови налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Както се посочи, въззивният съд също счита, че от страна на въззиваемия не е извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 КТ и във връзка с т.1 от длъжностната характеристика.

В процесния случай са спазени разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, но от доказателствата по делото не се установява допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

Нарушението на трудовата дисциплина по този текст представлява обща разпоредба, която обхваща неизпълнението на други трудови задължения, които не са изрично посочени в предходните точки на същия член.

5

По своето съдържание това нарушение включва неизпълнение на задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, както правилно е прието от работодателя, но с оглед на основните задължения за длъжността „***“, обективирани в т.1 на длъжностната характеристика, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че е не извършено нарушение та трудовата дисциплина.

Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли по тежест наложеното наказание.

От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.

В тази насока, тъй като предмет на делото е законността на заповедта от 06.06.2025 г. като цяло, въззивният съд е длъжен да прецени всички основания, посочени в нея, които са били оспорени в исковата молба, а такова оспорване е налице по отношение на обективираното в т.2 от същата.

Не се споделя от въззивния съд, че по безспорен начин е установено извършването на дисциплинарното нарушение по т.2 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно заповедта от 13.05.2025 г. на Е. Ц. е наредено да участва в подготовката на местата за складиране на бали, почистване на площите с храсторез и други конкретно възложени задачи от ръководителя на НЕБ, като при неизпълнение на заповедта ще бъдат приложени разпоредбите на КТ.

Моторната коса - храсторез е посочена в Приложение № 1 към чл.7 от Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение.

Т.е. следва да се приеме, че храсторезът попада в правния режим на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, като съгласно чл.13, ал.1 от посочения нормативен акт с техника могат да работят 6 само лица, притежаващи съответната правоспособност.В процесния случай тази правоспособност е по чл.13, ал.4, т.5 от същия.