Решение № 160 от 06.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр. Добрич, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500203 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№20982/30.11.2022г. от З. З. И. с ЕГН *** от гр.Д., заместила по реда на чл.227 от ГПК починалата на ***г. ищца Г. И. З., чрез адв.С. Г., срещу решение 658/01.07.2022г. по гр.д.№2728/2021г.на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. З. с ЕГН ********** срещу „София комерс кредит груп“ АД гр. София с ЕИК 175302519, установителен иск на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да се признае за установено в отношенията между Г. И. З. и „София комерс кредит груп“ АД, че Г. И. З. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот -151 кв.м. в идеални части от ½ идеална част от поземлен имот с административен адрес град Д. , целия с площ от 325 кв.м. по нотариален акт за собственост и 328 кв.м. по скица , представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Добрич, с номер по предходен план 1690, квартал 25 , парцел VI, ведно с ½ идеална част от къща и пристройка с обща площ от 41 кв.м. по нотариален акт , а по скица с площ от 52 кв.м., имот с идентификатор ***, по давностно владение на основание чл.79 , ал.2 от ЗС , упражнявано в периода ***г.- 01.09.2008 г. и в условията на евентуалност на 1 основание чл. 79, ал.1 от ЗС, упражнявано в периода ***- 01.09.2013 г.

Въззивникът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано поради игнориране на събраните по делото гласни доказателства и едностранно обсъждане на доводите на ответната страна, явна пристрастност на постановения съдебен акт. Налице били и новонастъпили факти и писмени доказателства за тях.

Заличена на 02.09.2022г. била договорната ипотека, от което счита да е видно, че ответника загубил интерес към имота, по отношение на който никога не бил упражнявал владение. Районния съд преждевременно конституирал З. И. на място на починалата на ***г. първоначална ищца, като в мотивите на съдебния акт приел, че З. получила право на собственост от прекратена СИО.

Никъде в мотивите районния съд не обсъдил гласните доказателства, от които ставало ясно кой непрекъснато владял имота. Не било обсъдено, че ищцата претендира право на собственост на основание добросъвестно владение в периода ***г-01.09.2008г, евентуално недобросъвестно владение в периода ***г-01.09.2013г., че едва през лятото на 2021г.за първи път бил направен опит за оспорване на собствеността и. Възбрана върху имота била вписана след като го придобила по давност. Постановлението за възлагане влязло в сила на 03.04.2018г., съдебно решение по гр.д.5130/2013г. на ДРС за прогласяване нищожността на дарението на имота влязло в сила на 24.04.2018г.Нямало искане за въвод в имота. Неправилно районния съд приел, че съдебното решение за прогласяване на нищожност на договора за дарение важи само между страните. Отчужден бил чрез публична продан чужд имот. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на иска.

В писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна- „София комерс кредит груп“ АД, чрез адв.Н. Петкова, изразява становище за нейната неоснователност и иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Аргументира се с липсата на осъществено давностно владение с достатъчна продължителност,липсата на новонастъпили факти, относими към спора. Правилно районния съд коментирал твърденията в исковата молба за давностно владение през призмата на проведено принудително изпълнение върху ипотекирания имот.

2

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д. №2728/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.

№6993/25.08.2021г., уточнена с молба вх.№7279/01.09.2021г. и молба вх.

№7447/07.09.2021г. на Г. И. З. с ЕГН ********** от гр. Б., срещу „София комерс кредит груп“ АД, гр.София, р-н „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, ул.“Васил Калчев“бл.58, офис 6, с ЕИК 175302519, за установяване правото на собственост, придобито от ищеца въз основа на давностно владение върху недвижим имот - 151кв.м. в идеални части от ½ идеална част от поземлен имот с административен адрес град Добрич , ЖК „ Север 1“, ул.“Плиска“ № 3“А“ , целия с площ от 325 кв.м. по нотариален акт за собственост и 328 кв.м. по скица , представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, с номер по предходен план 1690, квартал 25 , парцел VI, ,ведно с ½ идеална част от къща и пристройка с обща площ от 41 кв.м. по нотариален акт , а по скица с площ от 52 кв.м. , с идентификатор ***.

Първоначално искът е насочен и срещу Г. М. Т., В.Г.Д., Д.Г.Д., З. З. И. и П.М.И., в последствие с молба вх.№7447/07.09.2021г. оттеглен по отношение на всички тях.

В исковата молба и уточнителните молби са изложени твърдения, че целият имот е бил собственост на Д.З.Д. и З.Г.Д., а след тяхната смърт по силата на наследственото правоприемство станал съсобствен при равни права между наследниците им по закон- съпругът на ищцата З.Д.З. и неговия брат Г.Д.З., двамата вече покойници. След смъртта на съпруга и на ***г. придобитата от него 1/2ид.част станала съсобствена между нея и дъщеря и З.

З. И.. Останалата 1/2ид.част била съсобствена между наследниците на брата на съпруга и –преживяла съпруга Г. М. Т. и двама сина В.Г.Д. и Д.Г.Д..

Ползването на съсобствения имот било разпределено с договор от 19.07.1991г. между съпруга и наследниците на починалия му през ***г.брат, по силата на който на съпруга и било разпределено ползването на 151кв.м.от поземления имот, една стая и кухня от къщата, а на наследниците на брат му174кв.м. и една стая. По силата на строително разрешение от 01.10.1991г.

3 съпругът и изградил пристройка към жилището от 16кв.м.

От датата на смъртта на съпруга си и до ден днешен ищцата владеела разпределените му 151кв.м. от поземления имот и къща с пристройка с обща площ от 41кв.м. по нотариален акт, а по скица 52кв.м. Предоставила на дъщеря си и зет си единствено ползването. На 17.12.1997г. сключили с дъщеря си фиктивен договор за дарение за 1/2ид.част от поземления имот с идентификатор *** и от къщата с ***, обективиран в нот.акт №155, т. XXXVII, д.№10536/1997г., който в последствие бил прогласен за нищожен с решение №29/03.04.2014г. по гр.д.№5130/2013г. на РС-Добрич. До сега никой не бил оспорвал владението и. Въпреки придобитото от нея право на собственост, с Постановление за възлагане на недвижим имот , вписано като АКт №36, т.10, на 23.05.2018г. ЧСИ Л.Т. възложила на ответника „София комерс кредит груп“ АД собствените и 1/2ид.част от поземления имот ведно с 1/2ид.част от къща с идентификатор ***. Въпреки Постановлението ответникът-купувач не бил влязъл във владение, производството по изпълнителното дело №1916/2013г. на ЧСИ Л.Т. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с Постановление на ЧСИ от 05.07.2019г. Със съобщение изх.

№27899/08.07.2021г. по същото изпълнително дело ищцата била уведомена за пристъпване към въвод във владение на ответника, насрочен за на 26.08.2021г.. За въвода била уведомена и дъщеря и З. З. И., длъжник по изпълнителното дело. До образуване на изпълнителното дело се пристъпило поради неизпълнение на задължение по учредена на 11.06.2012г. с акт №14, т.ІІ, д.№2382/2012г. договорна ипотека- З. З. И. била заемополучател и ипотекарен длъжник, П.М.И. –заемополучател , а „София комерс кредит груп“ АД бил заемодател. На основание заповед за изпълнение №329 по ч.гр.д.№2931/2013г. на ДРС бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№1916/2013г.на ЧСИ Л.Т.. Незачитайки факта на нищожност на договора за дарение, собственият и имот бил възложен на взискателякупувач, който до ден днешен не е владял имота.

При тези твърдения ищцата иска установяване на правото и на собственост върху 151 кв.м. в идеални части от ½ идеална част от поземлен имот с административен адрес град Д. , целия с площ от 325 кв.м. по нотариален акт за собственост и 328 кв.м. по скица , представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Добрич, с 4 номер по предходен план 1690, квартал 25 , парцел VI, ведно с ½ идеална част от къща и пристройка с обща площ от 41 кв.м. по нотариален акт , а по скица с площ от 52 кв.м. , имот с идентификатор ***, придобито след 5 години непрекъснато добросъвестно владение, считано от ***г. ,с правно основание за установяването на фактическата власт нотариален акт №82 том VI, дело 2286/1991г. на нотариус при ДРС, с който съпругът и З.Д.З. бил признат за собственик, евентуално след 10години непрекъснато владение, считано от ***г..

В срока по чл.131 ГПК ответникът „София комерс кредит груп“ АД, в писмен отговор на исковата молба, оспорват основателността на претенцията на ищцата. Излага твърдения по фактите относно извършено с нот.акт №155, т.XXXVII, д.№10536/1997г. на нотариус при ДРС дарение на процесните идеални части от ищцата в полза на дъщеря и З. З. И.. Последната на 11.06.2012г. ипотекирала дарения и имот в полза на дружеството /нот. акт №79, т.V, рег.№6248, д.№828 на нотариус с рег.№160 на НК, вписан в СлВп – Добрич като Акт №14, т.ІІ, д.№2382 от 11.06.2012г./ за обезпечаване на договор за заем от същата дата. Тъй като заемателят не изпълнил задължението си по договора за връщане на заема дружеството се снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.д.

№1916/2013г.на ЧСИ Л.Т. с рег.№737 на КЧСИ. По същото дело на на 09.10.2013г. била вписана възбрана върху процесните идеални части от имота.

От образуването на изпълнителното дело ищцата правела всевъзможни опити да попречат на дружеството да упражни правата си по ипотеката. С искова молба вх.№35003/06.12.2013г. вписана н СлВп-Добрич на 09.12.2013г. ищцата предявила срещу дъщеря си иск за нищожност на договора за дарение. След проведен симулативен процес с решение №29/03.04.2014г. по гр.д.№5130/2013г. на РС-Добрич дарението било прогласено за нищожно.

След прогласяване на дарението за нищожно с искова молба вх.

№17517/20.10.2014г., вписана в СлВп-Добрич на 20.10.2014г. предявила срещу дружеството иск за нищожност на учредената договорна ипотека. С решение №5/27.05.2015г. по гр.д.№3073/2014г. на ДРС производството по иска за нищожност на договорната ипотека било прекратено като недопустимо по отношение на 1/4ид.части от процесните 1/2ид.части и отхвърлен като неоснователен за останалите3/4ид.части от процесните 1/2ид.части, което решение било потвърдено с решение №354/17.11.2015г. по 5 в.гр.д.№569/2015г.на на ДОС, не допуснато до касационно обжалване с определение №416/22.04.2016г. по гр.д.№985/2016г. на ІІІ г.о.на ВКС. С постановление за възлагане от 23.06.2017г., влязло в сила на 03.04.2018г. процесните идеални части били придобити от дружеството след проведена по реда на чл.483 и сл. от ГПК публична продан по изп.д.№1916/2013г.на ЧСИ Л.Т.. Счита фактическия състав на придобивната давност да не се е осъществил- ищцата не притежава качеството на добросъвестен владелец, началния момент от който можело да тече придобивна давност била датата 03.04.2018г., когато влязло в сила постановлението за възлагане. При сключване на договора за дарение ищцата се легитимира като собственик по силата на наследствено правоприемство от съпруга, а не на оригинерно правно основание. Прогласяването на нищожност на договора за дарение било непротивопоставимо на дружеството по причина на вписана преди вписването на исковата молба възбрана и учредена в полза на дружеството ипотека.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост върху идеална част от недвижим имот по силата на давностно владение, правният интерес от който се обосновава с предприети действия за извършване на въвод във владение на ответника след влязло в сила постановление за възлагане, които твърдения разкриват връзка с чл.498, ал. 2 ГПК, т.е. защита срещу въвод във владение с положителен установителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК предвижда, че всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост.