Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 515 от 25.07.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1693/2022
Вид
Решение № 515
Подписан
25.07.2023
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.415,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Горна Оряховица, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П. при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело № 20224120101693 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.205 от ЗЗД и чл.342,ал.3 във вр. ал.1 от ТЗ.

Ищецът ”Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.„Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.

Г. от САК, твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. Т. И. е образувано ч.гр.д № 1209/2022г. по описа на ГОРС, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 181.55 лв., но във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Твърди, че длъжникът Н. Т. И. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Теленор България" ЕАД /сега ЙЕТТЕЛ/ със сключени договори, както следва: 1/ Договор за мобилни услуги от 20.01.2018г., за ползване на мобилен номер 359897443872, с подписано към него допълнително споразумение от 03.10.2019г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план Тотал+, като е уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца - до 03.10.2021г. Посочва, че абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно устройство марка ALCATEL 20.03 Blue на преференциална цена, заплатена на каса, в брой, като стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 69,90 лв., а общата цена с избраната от абоната програма Тотал+ е 10.99 лв.

1

Заявява, че отстъпката, която ответникът е получил, възлиза на сума в размер на 58.91 лв.; 2/ Договор за мобилни услуги от 25.04.2018г. за ползване на мобилен номер 359898756990 с избран абонаментен план Тотал 14,99 лв. и уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца - до 25.04.2020 г., като въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги и потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 006092556.

Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, а неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.06.2020г.

“Теленор” е издал, както следва: 1/ фактура № 7303134829/15.04.2020г. за отчетен период на потребление 15.03.2020г. - 14.04.2020г., с дължима стойност за плащане в размер на 42.32 лв. - за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; дължимата сума е платима в срок до 30.04.2020г.; към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 2/ фактура № 7305797135/15.06.2020г. за отчетен период на потребление 15.05.2020г. - 14.06.2020г., с дължима стойност за плащане в размер на 14.99 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; дължимата сума е платима в срок 30.05.2020г.; към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Заявява, че за посочените месечни отчетни периоди - м.03/2020г. и м.04/2020г., длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти, в общ размер на 57.31 лв. Сочи, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 57.31 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, “Теленор” е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н. И. за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № **********/15.07.2020г. Посочва, че в издадена фактура № 7294481892 от 25.09.2019г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 124.24 лв. и е включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на 57.31 лв. Пояснява, че след като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок, а когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84, изр. първо ЗЗД/.

Твърди, че така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, посочен по - горе, а неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.IV - 2 от 2 допълнителното споразумение, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната спогодба между “Теленор” и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 124.24 лв. е формирана от ищеца съобразно новите правила за изчисление, уговорен в в т.IV - 2 от допълнителното споразумение. Твърди, че неустойката в размер на 124.24 лв. се дължи по договорен абонамент от 03.10.2019г. за мобилен номер 359897443872 и се формира, както следва : - за абонаментен план Тотал+ се дължи неустойка в размер на 95.60 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, като стойността на месечния абонамент е взета без ДДС - 26.66 лв. х 3 = 79.97 лв., а разликата до пълния размер на претендираната неустойка от 95,60 лв. представлява част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Заявява, че към абонаментен план Тотал+ начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 28,64 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. Т. И. с ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 57.31 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактура № 7303134829/15.04.2020г., фактура № 7305797135/15.06.2020г., за периода от 15.03.2020г. до 14.06.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Н. Т. И., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 124,24 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.10.2019г. за мобилен номер 359897443872. Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските в исковото производство.

В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адв. В. Г. от САК, с която поддържа исковата молба.

Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Н. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: град ***, ул. „***” № ***, вх.„***“, ет.***, ап.***, призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Д. Ц. от 3

ВТАК, назначена за особен представител на ответницата на основание чл.47,ал.6 от ГПК.

Оспорва предявените от „Йеттел България" ЕАД гр. София искове. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Моли съда да отхвърли и искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски. Счита предявените искове за неоснователни.

Заявява, че доставчикът на услугата не е бил изправна страна по договора, като представените договори и общи условия установяват само наличието на облигационна връзка, но не и изпълнение на задълженията на страните по нея от страна на ищцовото дружество. Сочи, че според исковата молба, претенциите за неплатени услуги по фактура № 7303134829 са за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. в размер на 42,32 лева по единия договор, но във фактурата сумите са съвсем различни. Счита, че отделно от това стойността от 14,99 лв., която се претендира за отчетния период за потребление 15.05.2020г. 14.06.2020г. е също недължима. Заявява, че според твърденията на ищцовото дружество, а и от приложения договор от 25.04.2018г., е видно, че същият е с краен срок 25.04.2020г., т.е. за претендирания период не е съществувало договорно отношение между страните, а и е видно от фактура 7304410163, че ответницата не е ползвала никакви услуги в периода по този договор. Счита за неоснователна като погасена по давност претенцията на ищцовото дружество за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 124,24 лв., която според ищеца е начислена в крайна фактура № 7294481892 от 25.09.2019г.

Възразява, че няма данни, нито доказателства кога са прекратени договорите. Заявява, че не се дължи неустойка по претедираната фактура. Посочва, че представените по делото фактури не са подписани нито от ответника, нито от ищеца; те съдържат съвкупност от вземания с абсолютно неясен произход - посочено е, че съдържат задължения от предходни периоди, напр. 51,75 лв. и мобилни услуги, без да е ясно за кой мобилен номер са, по кой договор са, крайната сума по фактурата е 49,24 лв., а претендираната такава е 57,31 лв.

Оспорва представените фактури, тъй като те представляват частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което нямат доказателствена сила и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, вкл. искането за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ответницата Н. И. не се явява. Особеният представител - адв. Д. Ц. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни в настоящото производството са фактите, че „Теленор България” ЕАД е депозирало на 22.07.2022г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1209/2022г. по описа на ГОРС, издадена е Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 554 от 22.07.2022г., в полза на „Теленор България” ЕАД против длъжника Н. Т. И., с която същата е задължена да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно : сумата от 57,31 лв., представляваща главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 20.01.2018г., за ползване на мобилен номер 359897443872, с подписано към него Допълнително споразумение от дата 03.10.2019г., по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359898756990 от 25.04.2018г.; сумата от 124,24 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; законната лихва върху главницата от 57,31 лв., считано от 22.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 25.00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, и сумата 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение - 180 лв. Безспорни са и фактите, че заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.