Решение № 1689 от 15.05.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 586

Гр. Перник, 15.05.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01224/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д.Д.Р. срещу „Фьоле Груп“ ООД, с ЕИК:

*********, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 123, вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 3 517,09 лв., представляваща неизплатен остатък от разпределена печалба – дивидент, дължим съгласно протоколно решение на Общото събрание на „Фьоле Груп“ ООД от 04.09.2017 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 48,85 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2017 г. до 11.12.2017 г. /след допуснато изменение на първоначално предявените искове чрез намаляване размера на вземанията от 5 597 лв. на 3 517,09 лв. – по иска за главница и от 63,87 лв. на 48,85 лв. – по иска за лихва, под формата на отказ от исковите претенции и прекратяване на производството по делото в тази част, с влязло в сила протоколно определение от 21.03.2019 г./, за които суми по ч. гр. дело № 08837/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е издадена Заповед № 7269 от 22.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът Д.Р. твърди, че към 04 септември 2017 г. бил един от тримата съдружници в ответното дружество „Фьоле Груп“ ООД, като притежавал 35 % дял от капитала му. Посочва, че неразпределената печалба на юридическото лице за 2016 г. възлизала на сумата от 118 848,39 лв.

Поддържа, че на заседание на Общото събрание на дружеството от 04.09.2017 г. единодушно от всички съдружници било взето решение тази печалба да бъде разпределена между тях съобразно притежаваните дялове, като сумите бъдат изплатени до 31.10.2017 г. Изяснява се, че той трябвало да получи сума в размер от 41 597 лв.

Твърди се, че на 30.10.2017 г. „Фьоле Груп“ ООД му превело част от последната в размер на сумата от 36 000 лв., като продължавало да му дължи разликата от 5 597 лв. Неплащането в срок на вземането прави дължима и законната лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2017 г. до 11.12.2017 г. На 08.11.2017 г. по партидата на ответника в Търговския регистър била вписана промяна, изразяваща се в освобождаването на ищеца като съдружник и управител на дружеството. Последният твърди, че въпреки многократно отправените покани ответникът не му изплатил процесните суми. С тези съображения обосновава основателността на исковете си. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фьоле Груп“ ООД оспорва предявените искове с твърдението, че в полза на ищеца не съществуват претендираните вземания. Не оспорва, че до 01.11.2017 г. Д.Р. е бил съдружник и управител на дружеството, като на 30.10.2017 г. същият продал на останалите съдружници притежаваните от него 35 дружествени дяла. Признава, че на 04.09.2017 г. Общото събрание на съдружниците взело решение чистата печалба на дружеството за 2016 г. в размер на сумата от 118 848,39 лв. да бъде разпределена между тях. Твърди, че на ищеца, съобразно участието му в капитала на дружеството, се следвал дивидент в размер от 41 596,93 лв. Изложени са подробни съображения, че върху тази брутна сума на основание разпоредбите на ЗДДФЛ е дължим данък в размер на 5 %, който се удържа и внася от платеца на дохода – ответника в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределението на дивидента, независимо дали последният е изплатен. Посочва се, че на основание тези законови разпоредби от следващата на ищеца сума в общ размер от 41 596,93 лв. ответното дружество удържало и внесло като данък сума в размер от 2 979,84 лв., поради което на ищеца се следва сума в размер от 38 617,09 лв. На 30.10.2017 г. „Фьоле Груп“ ООД превело на Р. сумата от 36 000 лв. Така формално дължимият остатък възлиза на сумата от 2 617,09 лв. Счита същата за недължима, въвеждайки довод, че тя следва да бъде прихваната с изтеглената на 04.10.2017 г. от банковата сметка на ответника и неоснователно невърната от ищеца сума в размер от 2 500 лв. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с дружествен договор от 29.01.2016 г. ищецът Д.Д.Р. и третите за процеса лица Е.И.П.и А.Н.С.взели решение за учредяване на търговско дружество с ограничена отговорност, което да осъществява дейността си с търговското наименование /фирма/ „Фьоле Груп“ ООД с основен предмет на дейност, подробно описан в клаузата на чл. 3 от договора. В клаузите на чл. 4 – чл. 6, раздел II „Собственост и капитал“ от последния е предвидено капиталът на дружеството да бъде в размер от 5000 лв., разпределен в 100 дяла по 50 лв. всеки, които са внесени изцяло, както и, че съдружниците Д.Р. и Е.П.притежават по 35 дяла, а съдружникът А.С.– 30 дяла, като всеки съдружник има дял от имуществото на дружеството съобразно дяловото си участие в капитала. Определени са органи на управление на дружеството – Общо събрание и управител – чл. 7 от договора. Като правомощие на Общото събрание в клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 3 е предвидено приемането на годишния отчет и баланса, разпределяне на печалбата на дружеството и вземане на решения за нейното изплащане. Отразено е, че съдружниците ще управляват и представляват дружеството заедно и поотделно, както и основните правомощия на управителя, в частност да води делата по текущото управление на дружеството, да сключва договори, организира дейността за изпълнение на целите и задачите му – чл. 10 от договора. Едно от основните имуществени права на съдружниците, установено в клаузата на чл. 18, б. „а“, т.

1, е правото на дивидент, ако друго не следва от договора, а основно неимуществено такова – правото на участие в управлението на дружеството – арг. чл. 18, б. „б“, т. 2.

Не е спорно, а и се установява, че с протоколно решение от 23.05.2017 г. Общото събрание на съдружниците на „Фьоле Груп“ ООД е приело годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г., а на заседание от 04.09.2017 г. е взело решение за разпределяне между тримата съдружници, пропорционално на притежаваните от тях дялове, на сумата от 118 848,39 лв., представляваща неразпределена печалба на дружеството за 2016 г., под формата на дивиденти, които да бъдат изплатени в срок до 31.10.2017 г.

Между страните не се спори, че ищецът Д.Д.Р. бил съдружник във „Фьоле Груп“ ООД до 30.10.2017 г., когато продал на останалите съдружници притежаваните от него 35 дружествени дяла. Промяната била вписана в Търговския регистър на 08.11.2017 г.

От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че печалбата на „Фьоле Груп“ ООД по оборотна ведомост /без закръгления/ към 31.12.2016 г. възлиза на сумата от 155 848,39 лв., а по отчета за приходите и разходите и по счетоводен баланс /в които информацията се посочва в хиляди лева/ на 156 000 лв. Изяснява се, че част от нея – в общ размер от 37 000 лв. по решение на съдружниците от 28.08.2017 г. била разпределена между тях съобразно притежавания от всеки дружествен дял. В съответствие с дела му за ищеца Д.Р. се следвала чиста сума за получаване от 12 302,50 лв. /формирана като разлика между 35 % от печалбата и дължимия данък/, която му била изплатена изцяло на 15.09.2017 г. В заключението е отразено, че останалата част от печалбата за 2016 г. в размер от 118 848,39 лв. следвало да бъде разпределена между съдружниците, според дяловете им в капитала, по решение от 04.09.2017 г. В съответствие с притежаваните от него права на ищеца Р. се следвала чиста сума за получаване в размер от 39 517,09 лв., формирана като разлика между сумата от 41 596,94 лв. /35 % от печалбата/ и сумата от 2 079,85 лв., представляваща дължим и начислен данък в размер от 5 %. Експертизата достига до извод, че от тези 39 517,09 лв. на 30.10.2017 г. на Д.Р. била изплатена сумата от 36 000 лв. Оставащата неплатена част от дивидента възлизала на сумата от 3 517,09 лв. Изяснено е, че начисленият данък върху общо дължимата на ищеца сума съгласно решението от 04.09.2017 г., се внася и декларира от платеца на дохода с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Отразено е, че ответното дружество е декларирало изплатените за 2016 г. на съдружниците през 2017 г. дивиденти със справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, приета в НАП на 08.03.2018 г. с общ размер на удържания данък за ищеца в размер от 2 727,35 лв., от които 2 079,85 лв., начислени върху дивидента, следващ се съгласно решението от 04.09.2017 г. От изводите на вещото лице следва, че за периода от 02.10.2017 г. до 31.10.2017 г. ищецът Д.Р. е изтеглил с нареждане – разписка от банковата сметка на „Фьоле Груп“ ООД, открита при „Обединена българска банка“ АД, сума в общ размер от 36 050 лв., от които на 04.10.2017 г. сумата от 2 500 лв. Отразено е, че на 25.10.2017 г. ищецът е внесъл сумата от 10 000 лв. – „за захранване на сметкат“. За изтеглената сума на 04.10.2017 г. не е посочен изричен текст относно основанието за това. Сумата от 36 050 лв., изтеглена от ищеца за релевантния период от сметката на дружеството, съгласно извлечението от банковата сметка, била осчетоводена по сметка 498 „Други дебитори“. При изслушването си пред съда вещото лице уточни, че в случая тази сметка е разчетна и активна. По информация от счетоводството на ответното дружество изтеглените от ищеца суми са осчетоводени по тази сметка, тъй като не са налични в касата на „Фьоле Груп“ ООД. Чрез счетоводното ѝ включване в сметка 498 „Други дебитори“ сумата представлява вземане на дружеството от ищеца. Експертизата достига до извод, че законната лихва за забава върху сумата от 3 517,09 лв., останала неплатена на ищеца част от разпределената печалба, за периода от 01.11.2017 г. до 11.12.2018 г. възлиза на сумата от 48,85 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка в счетоводството на ответното дружество, като е останало и неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 123, вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 08837/2017 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 123, вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ:

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане, представляващо неплатена част от дивидент, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на: 1). качеството си на съдружник в ответното търговско дружество през релеватния период, притежаващ съответните дружествени дялове; 2). валидно взето решение от Общото събрание на последното за разпределение между съдружниците на печалбата на дружеството от 2016 г., нейният размер, както и 3). размера на следващия се на ищеца дивидент.