Протокол № 96 от 02.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 96 гр. Варна, 01.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Цв. А.

Съдебни

Албена Кр. Димова заседатели: Стефка П. Д.а при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева и прокурора А. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от М. Цв. А. Наказателно дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Х. К. С. – редовно призован, явява се лично и с адв. К. Г. и адв.

Г. Г., редовно упълномощени от преди.

ПОСТРАДАЛАТА Н. Х. Б. – редовно призована, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247в НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Пристъпва към снемане самоличността на подсъдимия.

ПОДС. Х. К. С., ***

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.

247в от НПК и констатира, че на 18.01.2023 г. е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането на подс.С. /съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/ Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи. Искания в тази 1 насока не постъпиха.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247в, ал.1 и 2 от НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на ОС – Варна. Не е налице основание за прекратяване, или спиране на наказателното производство. В хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не е налице основание делото да се гледа при закрити врати, липсва основание за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Тъй като подсъдимият има упълномощен защитник, не е налице основание за назначаване на служебен защитник. Към момента липсва основание за назначаване на преводач, вещо лице или тълковник, както за извършването на следствени действия по делегация. Липсва основание спрямо подсъдимия да бъде взета мярка за процесуална принуда. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Г.: Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на този съд, с оглед разпоредбите на НПК. Относно основанията за спиране или прекратяване на наказателното производство, мисля, че към момента за спиране няма, но има основание за прекратяване на наказателното производство. Те се коренят в чл. 24, ал.1, т. 8а от НПК.

В преходното разпоредително заседание Окръжният съд спря делото и даде възможност на прокуратурата да поиска възобновяване на административните дела № 4531 и № 4532 от 2018 г. на ВРС, както и на едно дело на Административния съд, което е по реда на АПК. Апелативният съд, въз основа на протест, потвърди това определение на съда, като заличи необходимостта от възобновяване на чисто административното дело. По наше искане добави към нуждата от възобновяване и АНД № 4530, тъй като към него имаше наказателно постановление, което, макар административно наказателното производство да беше прекратено, то съществуваше в правния мир. Съставът на ВРС пропусна да го отмени, когато прекратяваше производството.

За разлика от това, по другите две дела производството мина през същинската фаза, вкл. и пред Административния съд, където беше потвърдено отменяването на наказателното постановление.

В Административния съд, по искане на прокуратурата, беше преценено дали са налице основания за възобновяване на делото, заради което ОС спря производството и делата № 4531 и № 4532, които са в определението на Окръжния съд, за тях беше постановен отказ от възобновяване, което по силата на второто предложение на чл. 24, ал.1, т. 8а, вр. чл. 24ал. 4 от НПК, е абсолютно основание за прекратяване на производството. В този смисъл това е едно категорично основание за прекратяване на наказателното производство.

Налице е и още едно основание, което се извлича от основните принципи на правото, 2 че се е формирала сила на присъдено нещо. Тя няма как да бъде пререшавана в един нов спор. Погледнахме практиката с колегата Г., доста категорична е. Няма никакъв спор, че последиците са такива и те се изразяват именно в това прекратяване.

Така че, считам че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.

АДВ.Г.: Присъединявам се към становището на колегата Г..

ПОДС. С.: Поддържам казаното от адв. Г.. Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Репликата ми е насочена срещу твърдението, че налице основание за прекратяване на наказателното производство. Считам, че не е налице такова основание и аргументите ми за това са следните:

Съгласно чл. 24, ал.1, т.8а от НПК наказателното производство се прекратява, когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателното производство. Безспорно е, че във връзка с инцидента, във връзка с който инцидент по отношение на Х. С. е повдигнато обвинение, са налице няколко приключили административно-наказателни производства. Едно от тях е възобновено, а две от тези административнонаказателни производства Варненския административен съд е отказал да възобнови. Считам, че в случая важното е какви са мотивите на Адм. съд Варна, с които е отказал да възобнови две от административно-наказателните производства. И двата отказа за възобновяване са продиктувани от мотивите, че липсва тъждество между деянието, за което в административно-наказателните производства е ангажирана административнонаказателна отговорност на Х. С. и квалифициращите признаци на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за което С. е предаден на съд. И в двете решения на Адм. съд – Варна е коментирано, че административно-наказателните производства са водени във връзка с ангажиране на отговорност на Х. С. в качеството на работодател, докато по воденото НОХД наказателната отговорност на Х. С. е ангажирана в качеството му на технически ръководител. Посочени са и други аргументи във връзка с липса на тъждество между административно-наказателното производство и наказателното такова.

С оглед казаното считам, че не е налице основание за прекратяване на наказателното производство.

АДВ.Г.: /дуплика/ Първо, отговорността е точно като работодател, тъй като всички основания са изведени от КТ или от подзаконови нормативни актове, които са свързани, произтичат и доизясняват КТ. Така че става въпрос точно за работодателска отговорност и за предприятие. Поначало нормата е неприложима. Има изрична практика на ВКС. Тук найважното е какво казва 8а, казва – когато Окръжният съд, не Административния, не Районния, когато констатира, спира, дава срок, иска се възобновяването, ако се възобнови ще се отменят наказателните постановления. Говорим за две, третото е по наше искане, лично колегата го дописа и ходи да моли Апелативния съд да го възобнови.

Ние сега се опитваме какво да направим. Той реално е оправдан от наказателен съд, после потвърдено от административен, сега искаме да заобиколим закона по някакъв начин, 3 да го съдим отново за същото, по което два съда преди това са казали, че няма такива деяния, тук са причина и следствие. Тези деяния обуславят резултат заради, който ние сме тук. Два съда казват друго и това е влязло в сила. Отказано е възобновяването. Текста на закона според мен е кристален, казва - щом не се възобновява административното, се прекратява наказателното производство.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът намира, че по настоящото наказателно производство са налице основания за прекратяване на наказателното производство с оглед спазването на принципа „ne bis idem” в наказателното право – въпрос, по който съдът е отказал да се произнесе с разпореждането си по делото № 175 от 08.03.2022 г.

Както вече бе посочено в цитираното разпореждане, потвърдено и от АпС - Варна с Определение № 63 по ЧНД №79/22г от 25.03.2022 г. съдът въз основа на ТР № 3 от 22.12.2015 г и ТР №4 по т.д. №4/2017г. на ОСНК на ВКС на Р. България и практиката на СЕС е приел относно „критерия за приложение на принципа „ne bis in idem” , че тъждеството на деянието ("историческият акт"), се разбира като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. Пак там е посочено, че отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е "конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове" се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение".

В изпълнение на задълженията си ВОП направи предложение до Административен съд Варна за възобновяване на НАХД № 4530/18 г., № 4531/18г. и 4532/18г на ВРС, по време на което настоящото производство бе спряно на основание чл. 248,ал.5,т.3 и чл.25, ал.1,т.5 НПК. Без да навлиза в оценка на мотивите на Административен съд Варна, по КАНД № 1533 по описа за 2022 г. с Решение №1371 от 28.10.2022 г. и по КАНД №1083 по описа за 2022 г. с Решение № 22 от 11.01.2023 г., посоченият съд е оставил без уважение предложението на ВОП за възобновяване и отмяна на Решение по НАХД № 4531/2018 г. и Решение № 1459 от 17.07.2019 г. на РС - Варна по НАХД № 4532/2018 г. и на решение на Решение №1863 от 11.10.2019 г. по КАНД №2453 на Административен съд Варна.

При посоченото развитие, съдът е изправен пред хипотезата на чл.24, ал. 4 във вр. с ал.1 т.8а от НПК за прекратяване на наказателното производство тъй като, извършеното деяние по настоящото дело съставлява и административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство, за което не е уважено искането за неговото възобновяване. Посоченото не ангажира съдът да се произнася по въпросите на чл.248а,ал.1 т.3-8 НПК, в т.ч. и по мярката за неотклонение, тъй като такава не е налице.

Предвид горното и на основание чл.248,ал. 5,т.2 и чл. 250, ал.1, т. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

На основание чл.24, ал. 4 във вр. с ал.1 т. 8а НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 100 по описа на ВОС за 2022 г. срещу подс. Х. К. С. за това, че:

На 01.12.2017 г., в с. Звездица, обл. Варна, като технически ръководител на строеж /жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор ***, кв. 96 по плана на с.Звездица, обл.Варна/, причинил смъртта на А. Х. А., настъпила на 10.12.2017 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /строително-монтажна дейност/ - чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване; чл.З, чл.12,ал.1 чл.13,ал.1, чл.15,ал.1 от Наредба РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чл.24,ал.1 и чл.26,т.1 и т.4 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

Определението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок пред Апелативен съд Варна по реда на глава 21 НПК.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.30 ч.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5