Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6696 от 30.09.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 17175/2018
Вид
Решение № 6696
Подписан
30.09.2019
В сила
30.09.2019
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 30.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 17175 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 500740 от 04.10.2018 г., постановено по гр. д. № 500740/04.10.2018 г., по описа на СРС, І ГО, 51 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Р.С. искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 778, 71 лв.

– стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., доставяна в ап. 23, находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб. № 332398, 182, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г., 38, 40 лв. – възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и 10, 55 лева – мораторна лихва върху сумата 38, 40 лева за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 49601/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 лв.– съдебни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 ДР на ЗЕ. Твърди, че е предприел постъпки за ангажиране на писмени доказателства по делото за установяване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот, но независимо от издаденото съдебно удостоверение, не се е снабдил с необходимите документи.

Счита, че СРС е следвало да заличи допуснатото им доказателства – съдебно удостоверение, което не е сторил. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата С.Р.С., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Решаващият съд е издал в полза на жалбоподателя съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно правото на собственост на процесния апартамент. Въпреки отправено искане от ищеца за предоставяне на допълнителна възможност за ангажиране на това доказателства, СРС е отложил делото, като е дал възможност на ищеца да представи доказателства относно правото на собственост на процесния апартамент. Макар ищецът да е разполагал с възможност по реда на чл.63 ГПК да поиска продължаване на срока за събиране на доказателства, същият не се е възползвал от нея. Счита, че е недопустимо ищецът да се възползва от собственото си бездействие. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. „******, като му дължи сумите от 778, 71 лв.

– стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., доставяна в ап. 23, находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб. № 332398, 182, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г., 38, 40 лв. – възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и 10, 55 лева – мораторна лихва върху сумата 38, 40 лева за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г. Във връзка с подадено на 21.07.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 49601/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че се е собственик на апартамент № 25, в същата жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „******, вход единствен, ет.9, за който редовно заплаща задълженията си за топлинна енергия и няма непогасени задължения към ищеца. Твърди, че никога не е притежавала правото на собственост върху процесния апартамент № 23. С оглед на това няма качеството клиент на топлинна енергия, поради което предявеният спрямо нея иск е неоснователен. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.

На 21.07.06.2017 г. „Т.С.“

ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Р.С. за сумата 778, 71 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., доставяна в ап. 23, находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб. № 332398, 182, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г., 38, 40 лв. – възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и 10, 55 лева – мораторна лихва върху сумата 38, 40 лева за периода от 15.09.2014 г. до 29.06.2017 г.

С разпореждане от 01.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 49601/2017 г. на СРС, ГО, 51състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя сторените по делото разноски в размер на 75 лв., от които: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което възразява срещу постановената заповед за изпълнение и поддържа, че не дължи изпълнение по нея.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. ******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Ответницата е подписала протокола в качеството си на собственик на апартамент № 23 и 25.

На 18.10.2001 е сключен договор № 689-А между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, ж. к. „******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У312/08.07.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Ответницата е ангажирала изпратени до нея фактури относно дължимата стойност на топлинна енергия за апартамент № 25 в ж. к. „******.

Третото лице – помагач на ищеца е представило по делото справка за използвана топлинна енергия относно процесния апартамент № 23, в гр. София, ж. к. ******, вх.В. в същата като титуляр на аб. № 332398 е посочена ответницата.

С молба от 22.05.2018 г. ищецът е отправил искане към съда за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред СО, Дирекция „Инвестиционно обслужване, за установяване собствеността на топлоснабдения имот.

Доказателственото искане е отправено във връзка с оспорване на пасивната легитимация от страна на ответницата.

В първото редовно открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2018 г., съдът е счел доказателственото искане на ищеца за основателно и е постановил издаване на поисканото съдебно удостоверение.

В следващото съдебно заседание, проведено на 06.07.2019 г., ищецът не е изпратил процесуален представител, не е представил доказателства, както и не е отправил искания към съд. СРС е констатирал, че по делото не са ангажирани писмените доказателства, за снабдяването с които на ищеца е издадено съдебно удостоверение, поради което е предоставил последна възможност на ищеца най - късно в следващото съдебно заседание да ангажира същите. Ищецът е предупреден, че ако същите не бъдат представени в рамките на определения сок, делото ще бъде разгледано и решено без тях.

С молба от 20.09.2018 г. ищецът е отправил искане към съда да даде ход на делото по същество.

В проведеното на 21.09.2018 г. открито съдебно заседание, с оглед липсата на доказателствени искания на страните, съдът е дал ход на делото по същество.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.