Решение № 189 от 17.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. С.

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000759 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 262 от 04.08.2021г. по търг.дело № 1212/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. В. АС. сумата от 13 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, емоционален стрес и негативни изживявания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 17.12.2018г., по вина на С.

Н. Б. при управление на лек автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В 7468 ВК, ведно със законната лихва считано от 12.11.2019г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, както и сумата от 36лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи такса за медицинско удостоверение по фискален бон от 21.12.2018г., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл. 429 от КЗ и по насрещна въззивна жалба на В. В. АС. срещу същото решение, но в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП за разликата над 13 500лв. до претендираните 28 000лв., както и за 1 обезщетение за имуществени вреди за разликата над 36лв. до претендираните 440лв.

В жалбата на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон.

Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно обезщетение като твърди, че същото е прекомерно и противоречи на принципа на справедливостта и установената съдебна практика по аналогични случаи за процесния период. Твърди че същото е изключително завишено и не съответства на реално претърпените от А. болки и страдания.

Позовава се на съдебна практика при подобно травми, в които е присъден понисък размер на обезщетение.

Оспорва приетата от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 10 %, което води до завишен размер на присъденото обезщетение. Твърди че по делото от приетото заключение на автотехническата експертиза се установява, че А. е навлязъл внезапно на платното за движение, като не се е огледал, преди да предприема пресичане на нерегламентирано за целта място и не се е съобразил със скоростта на движение и разстоянието от управляваното от А. МПС. Оспорва извода на съда, че от страна на А. не е налице нарушение на чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Твърди че е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на пострадалия А..

Твърди че съдът неправилно е приел, че с оглед решението по АНД №2754/2020г. по описа на РС – Варна, не е необходимо гражданският съд отново да изследва причините за настъпване на ПТП, доколкото същите се отнасят до вината.

Излага доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва, като твърди че застрахователят дължи законна лихва на основание чл.497 от КЗ в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или от изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ. Счита, че съдът дори не е обсъдил възраженията на застрахователното дружество във връзка с началната дата, от която би следвало да се дължи законна лихва.

2

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените срещу застрахователя искове да бъдат отхвърлени изцяло, в отношение на евентуалност да бъде намален размера на застрахователните обезщетения. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. В. АС., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.

В подадената насрещна въззивна жалба от В. В. АС., се твърди че решението, в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва приетия от съда размер на обезщетение, като твърди че същият не отговаря на принципа на справедливост и действително претърпените вреди. Твърди че съдът не е съобразил действително претърпените от него вреди – множество медицински интервенции, загуба на дъвкателна способност, негативни психични изживявания и емоционален стрес. Твърди че към момента му предстои поставяне на имплант на мястото на липсващия зъб, като продължителността на тази процедура не може да се предвиди.

Твърди се, че уважената част от исковите претенции не е съобразена и с лимита предвиден по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от застрахователното дружество, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба от А.. Моли съда решението в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено.

Въззивникът В. В. АС., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да уважи предявените от него искове в пълен размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя. Претендира направените по делото разноски, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД в съдебно заседание, 3 чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и моли съда да потвърди решението в обжалваните от него части. Поддържа своята жалба и моли съда да я уважи.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. В. АС. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 440лв., в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.12.2018г., причинено виновно от С.Н. Б. при управление на лек автомобил „Ситроен С3“ с рег.№ В 7468 ВК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Б. вреди при управлението на лекия автомобил.

С влязло в сила решение по реда на чл.78а от НК по НАД № 275420г. по описа на ВРС, 28-ми състав, С.Н. Б. – А. е призната за виновна в това, че на 17.12.2018г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В 7468 ВК при завиване не е пропуснала пешеходец, не била внимателна и предпазлива към пешеходците, нарушила правилата за движение по чл.119 ал.4 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на В. В. АС., изразяваща се в многофрагментно счупване на короната на първи горен ляв зъб, обусловило трайно затрудняване на дъвченето и говора.

С оглед влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а от НК е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 17.12.2018г., вината на водача С.Н. Б. – А., причинената на А. средна телесна повреда.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на 4 пострадалия.

По размера на обезщетението:

Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие. От приетото от първата инстанция заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният съд приема че А. като пешеходец в резултат на ПТП е получил: разкъсноконтузна рана по лигавицата на горната устна, счупване на короната на първи горен ляв зъб до основата, с разместване, състояние след отстраняване на корена и короната на първи горен ляв зъб, контузия на лява раменна става – лека. Посочено е от експерта, че отсъствието на първи горен ляв зъб нарушава функцията на дъвченето във фазата на захапването, като продължителността на възстановителния период зависи от подхода на лекуващия специалист дентална медицина. Към момента на прегледа /17.05.2021г./ А. е с поставена временна коронка и поставен коренов имплант на първи горен ляв зъб, като лечението продължава.

От приетата като доказателство по делото от първата експертно заключение на съдебно-психиатричната експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема, че във връзка с получената травма на зъба А. е развил симптомите на Разстройство в адаптацията – тревожно хиподепресивен синдром, което състояние е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Посочено е от експерта, че психичното състояние на А. постепенно се е подобрило в рамките на няколко месеца, като към момента е с остатъчни симптоми на специфична фобия при пресичане на улици, която успява да преодолява.

Липсват документи за консултации с психиатър и психотерапевт.

От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Х. М. – А.а, съпруга на ищеца, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че причинената травма - контузна рана по лигавицата на горната устна, счупване на короната на първи горен ляв зъб до основата, последвалото хирургично отстраняване на корена и короната на първи горен ляв зъб на следващия ден след инцидента са причинила на А. силни болки, 5 дискомфорт и затруднения. Продължително време е бил с рана, не е можел да преглъща, не е можел да се храни нормално, а само със сламка. Освен физическите болки, неудобства и затруднения от липсата на преден зъб и рана, А. изцяло е ограничил социалните си контакти – страдал е от това, че външният му вид е изплашил детето му, отдръпнал се е от всички - от приятели и роднини, спрял е да разговаря, за да не се вижда дупката в устата.

Последвалото лечение по слагане на имплант допълнително е причинило болки и неудобства поради извършените дентални процедури. За този период от около седмица – десет дни е бил с рани и шевове и отново не е могъл да се храни и е имал затруднение при говорене. Към момента на събиране на гласните доказателства е установено че е с временна коронка, която също му причинява неудобства.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 24 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от А. емоционални, физически и психически болки, неудобства и дискомфорт, които е преживял в резултат на претърпяното на 17.12.2018г. пътно-транспортно произшествие и продължава да търпи. Към момента на ПТП ищецът е бил на 31 години. За да определи този по-висок размер съдът изхожда от полученото увреждане – счупване на короната на първи горен ляв зъб до основата, последвало хирургично отстраняване на корена и короната. Загубата на зъб представлява средна телесна повреда и е завинаги и пълно възстановяване е невъзможно.