Решение № 111 от 13.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Добрич, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. П. при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело № 20243230100195 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК *** *** против П. Ж. И. ЕГН ********** и С. П. И. ЕГН **********, двамата с адрес *** кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2506/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1226 от 24.10.2023г., а именно: 1620,01 лв., неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 100439545* от 18.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.09.2023г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането; 1254,99 лв. - договорно възнаграждение за периода 10.02.2009г. – 10.12.2010г; 124,44 лв. - лихва за забава за периода 11.01.2009г.10.12.2010г.;1763,88 лв. - лихва за забава за периода 10.12.2010г. - 28.09.2023г.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: На 18.11.2008 г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 100439545*, между "ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор от една страна и П.

Ж. И. и С. П. И., като солидарно задължени лица. Договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V. на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“.

Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са, както следва: Общо задължение по договора: 3000.00 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 1620 лева.; Срок на заема: 24 месеца; Размер на вноска:

1

125 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 85.87 %;

Договорът е подписан при Общи условия. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 20.11.2008 г. парична сума в общ размер на 1620.00 лв. по посочената от длъжника П. Ж. И. банкова сметка. От своя страна длъжниците поемат задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 24 равни месечни вноски в размер на 125.00 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на месеца. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците по делото е в размер 1254.99 лева , начислено от датата на първата неизплатена вноска- 10,02,2009 г. до датата на последната погасителна вноска-10,12,2010 г. Длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили само една пълна погасителна вноска.

Падежът на последната по ред погасителна вноска е била на дата 10.12.2010 г.

За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №2506/2024 г. по описа на ДРС. В едномесечния срок по чл. 414, ал.2 от ГПК от връчване на заповедта всеки от длъжниците е депозирал възражение срещу дължимостта на процесните суми, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.

Редовно уведомени, в срока по чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват основателността на предявените искове и молят за тяхното отхвърляне в цялост. Оспорва се ответниците да са получили погасителен план, както и се твърди нарушаване на процедурата по сключване на договора, уредена в приложимите ОУ. Договорът не съответства на изискванията на чл. 7 ЗПК /отм./ В договора е посочено само "1620", но не и конкретна валута. Само цифрово са посочени и останалите параметри. Налице е неяснота относно размера на плащанията. Липсва яснота и относно срока, доколкото в договора е посочено само "24" , без да е уточнено дали се касае за месеци, дни и т.н.

Уговореният ГПР от 85,87 % противоречи на добрите нрави. Твърди се наличие на неравноправни клаузи.

Прави се и възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на процесния договор. Предявени са 2 като установителни в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на предвидено в закона основание за спиране и/или прекъсване течението на давностния срок.

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 18.11.2008г. между ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД , като заемодател, и П. Ж. И., като заемополучател, и С. П. И. , като солидарен длъжник , е сключен сключен договор за паричен заем по силата на който на П. Ж. И. е предоствена в заем сума в размер на 1620 лева, при договорна лихва 1380 лева . Заемателят е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 25,00 лева, с дата на първо плащане 10.01.2009г. и дата на последно такова на 10.12.2010 г.

По възражението на ответниците за погасяване по давност на исковата претенция: Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3 / 2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съгласно което при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

При горното и доколкото действието по прекъсване на давността, предприето от ищеца чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение е на 29.09.2023 г., то погасена по давност е претенцията му за главницата изцяло предвид датите на падежите за всяка вноска по процесния договор за кредит съгласно погасителния план към договора, приложен към исковата молба.

Петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл на 10.12.2015 г.

Ищецът не установи настъпването на предвидено в закона основание за 3 спиране и/или прекъсване течението на давностния срок. Установи се по делото, че от страна на ищеца е подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 2452/2018г. на ДРС и по което е издадена заповед № 1441/08.06.2018г. по с.д. за вземанията му по процесния договор за кредит. С влязло в сила на 01.03.2019г.

Определение № 341 от 04.02.2019г. по гр. дело № 3499/2018г. на ДРС посочената заповед по чл. 410 от ГПК е обезсилена. От една страна заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 2452/2018г. на ДРС е подадено след изричане на петгодишният давностен срок, а от друга - с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която е обезсилена впоследствие, не се прекъсва давността, на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД, доколкото липсва постановен стабилен съдебен акт, с който претенцията на ищцовото дружество да е уважена.

С оглед гореизложеното и изрично наведеното от ответника възражение за изтекла давност, за погасени по давност следва да се приемат вземанията на кредитора за главница и лихви.

Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски, поради което такива не им се следват.

Така мотивиран, ДРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК *** *** против П. Ж. И. ЕГН ********** и С. П. И. ЕГН **********, двамата с адрес *** кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2506/2023г. на ДРС заповед по чл.

410 от ГПК №1226 от 24.10.2023г., а именно: 1620,01 лв., неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 100439545* от 18.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.09.2023г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането;

1254,99 лв. - договорно възнаграждение за периода 10.02.2009г. – 10.12.2010г;

124,44 лв. - лихва за забава за периода 11.01.2009г.- 10.12.2010г.;1763,88 лв. лихва за забава за периода 10.12.2010г. - 28.09.2023г.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4