Решение № 817 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100902110 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове по чл. 92, вр. чл. 266 ЗЗД от А.Д.Д.

ООД, ЕИК: **** с искане за солидарно осъждане на ответниците П.С. ЕАД, ЕИК: **** и П.Е.Е.С. АД, ЕИК: **** за сумата от 43 893, 42 лева, представляваща дължима на основание чл. 44, вр. чл. 8 от Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 28.08.2020 година и Анекс № 1, неразделна част от същия от 29.01.2021 година неустойка за забава в плащането на задълженията на ответниците – възложители за дължимите възнаграждения в полза на ищеца за изпълнени и приети договорени строително-монтажни работи /СМР/.

Ищецът твърди, че е изпълнил възложените с договора и допълнително с Анекс № 1 СМР, за които в хода на работата за издавани и съответните Протоколи обр. 19 и работите са приемани без забележки. Твърди, че въпреки надлежното фактуриране на извършваните СМР в хода на строителството, същите са заплащани, но със забава - след срока по чл. 8, вр. чл. 5 от договора и след покана. Претендира неустойка за забава по една проформа фактура за начислен аванс по Протокол обр. 19 № 8 и по 7 броя фактури /окончателни плащания с приспаднат аванс/ по Протоколи обр. 19 № 3,5,7,8,9,10 и 11, издадени в периода 06.01.2021 година - 16.09.2021 година. Сочи, че е поканил и двамата ответника да заплатят начислената неустойка. Ищецът поддържа и че ответниците са солидарно задължени по договора, тъй като са страна – възложител по него и на основание чл. 121 ЗЗД солидарността произтича от уговореното в договора. Поддържа и че ответникът П.С. ЕООД е бил определен да приема и погасява възнагражденията по договора по уговореното между страните. Във връзка с наведените от ответниците възражения, сочи че възлаганията на конкретните СМР по договора са се осъществявали по електронен път, като от електронната кореспонденция е видно и кои документи са съставяни и относими към договореното в чл. 5 и с оглед извършване на окончателните заплащания. Настоява и че датата на съставяне на трите Протокола обр. 19, цитирани в отговорите на ИМ, също е видна от електронната кореспонденция, разменена между страните. Отделно, оспорва и че всички документи, описани в чл. 5 от договора са били приложими, тъй като така са установени отношенията между страните в процеса на работа и ответниците не са правили възражения в тази насока.

Намира, че няма правно значение обстоятелството, че е извършвал фактуриране само по 1 отношение на единия ответник и това не променя възникналата солидарна отговорност.

Ищецът не оспорва, че договореният краен срок за изпълнение на СМР е бил 26.10.2020 година, но сочи, че работата е продължила и след тази дата, поради неосигуряване нормален достъп до обекта от възложителите и съответно – обективна невъзможност за изпълнение в срок на СМР. Поддържа, че СМР са завършени и Окончателен протокол съставен на 09.11.2021 година, като намира, че в случая не е било необходимо издаването отделно и на сертификат за приемане.

Ответниците подават идентични отговори на исковата молба, като оспорват предявените искове. На първо място, оспорват възникването на солидарна отговорност по договора, тъй като няма изрична уговорка в този смисъл, както и че ответникът П.С. АД не носи отговорност за задълженията по договора, поради липса на издадена фактура на негово име. Сочат, че не е ясна датата на част от съставените в хода на строителството Протоколи обр. 19 /основание за издаване на част от фактурите/ и също така – липсват издадени проформи фактури, както и са издавани фактури само на един от ответниците, в нарушение на договореното, което намират относимо към установяване падежа на задълженията.

Намират и че при издаване на процесните фактури са нарушени норми от данъчните закони и счетоводството на ищеца не е водено редовно, както и че ищецът не е предал на който и да е било от ответниците и проформа – фактура /съобразно уговореното/ и документите по чл. 5. Счита и че при някои от фактурите, ищецът съвсем произволно е определил падежа на задълженията. Ответниците оспорват бланкетно и без конкретни твърдения изпълнението на СМР в качествено отношение. Сочат и че преди 26.10.2020 година няма издаден окончателен протокол и сертификат за приемане, което също прави претенцията за неустойка необоснована. Считат за неизпълнение задълженията на ищеца обстоятелството, че същият не е съставял законовоизискуемите документи, което прави необосновано плащането по фактурите, а ищецът е следвало да изпълни всички изисквания по чл. 8 и чл. 5 от договора. Сочат и че всички твърдения на ищеца относно разменена електронна кореспонденция касаят друг договор между страните за СМР от 08.04.2021 година, който не е предмет на делото, както и намират представените в тази връзка документи за антидатирани.

При така изложените твърдения на страните, ищецът носи тежест да докаже 1.) наличието на облигационни отношения с ответника по договор за изпълнение на СМР и анекс към него, с предмет и съдържание по представения по делото, вкл. съдържащ и валидна неустоечна клауза и уговорка за солидарно поемане на задълженията по договора;

2.) изпълнение на възложена работа в претендирания обем и на стойност, съобразно уговореното и изискванията по договора; 3.) приемане на работата от ответника без забележки; 4.) размер на дължимото и договорено възнаграждение; 5.) падежите, на които ответниците са дължали плащане на извършените и приети СМР; 6.) размер на претендираната неустойка.

Ответниците носят тежест да докажат възраженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Наличието на облигационни отношения между страните по Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 28.08.2020 година и Анекс № 1 от 29.01.2021 година, с предмет и съдържание по представения по делото, вкл. съдържащ и валидна неустоечна клауза не е спор по делото факт.

От представения по делото и неоспорен като съдържание писмен договор от 28.08.2020г. и Анекс 1 от 29.01.2021 година за изпълнение на строително-монтажни работи, е видно, че ответниците като възложители са възложили на ищеца, като изпълнител, да извърши срещу заплащане „Архитектура – изпълнение на облицовки /асансьорни фоайета//“ 2 в Офис сграда с обществено обслужване, паркинги и помещение за трафопост в поземлен имот ***, а с анекс, неразделна част от договора, от 29.01.2021 година, са възложили изпълнението на облицовки нива В1- L13 и съобразно одобрената техническа документация за проекта. Неразделна част от договора и анекса са и Количествено – стойностни сметки /КСС, в които са посочени общо, приблизителните стойности на уговорените СМР – 361 211,59 лева с ДДС по договора и 200 253,13 лева с ДДС по анекса/.

Според установеното в чл. 5, отчитане на работата е следвало да се осъществява на месечна база - до 25-то число на съответния месец на изпълнение на съответните работи, чрез подписване на Протокол обр. 19, КС, протоколи, декларации и т.н. Според чл. 6, възложителят следва в срока по чл. 8 да прегледа документите и направи своите възражения, като плащането по Протоколите обр. 19 следва да се извършва, както следва:

Авансово 80 % след представяне на Протокол обр. 19 - до 10-то число на месеца, следващ този на представяне на Протокола обр. 19, след представяне на документите по чл. 5 и предадена проформа фактура;

Остатъкът от разликата между авансово платената и дължимата сума по Протоколи обр. 19 за приетите работи – в 7-дневен срок от издаване и предаване на фактура, след одобряване в срок до 20-то число на следващия представянето на месечния отчет и следващите се документи месец.

Според чл. 44, възложителят дължи неустойка за всяко забавено плащане в сроковете по чл. 8 от договора, в размер на 0.5% на ден от стойността на неплатените работи, но не повече от 10% от общата приблизителна стойност на договора.

От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, тъй като е мотивирано и пълно, в обхвата на знания на вещото лице се установява, че осчетоводяване на процесните фактури, които са издадени към Протоколи обр. 19 /и една авансова/, е съобразно правилата за осчетоводяване и при ищеца и при ответника, осчетоводил договора /П.Е.Е.С. АД, ЕИК ****/, макар и със закъснение спрямо установените срокове по ЗДДС за издаване на фактури спрямо възникване на данъчното събитие. Вещото лице сочи, че приложените към исковата молба 8 броя данъчни фактури с издател „А.Д.Д.“ ООД и получател "П.С.“ АД, ЕИК **** са осчетоводени при този ответник като задължение по сметка 401 — Доставчици към А.Д.Д. ООД и той е ползвал данъчен кредит. При ищеца фактурите са осчетоводени по сметка 411 - Клиенти, аналитично за „П.Е.Е.С.“ АД (с предходно наименование „П.С.“ АД) с датите им на издаване, отчетен е приход от продажба на услуги и е начислен дължимия данък ДДС.

Съгласно заключението, общата стойност на фактурите е в размер на 314 867,57 лева, от която сума е удържана гаранция в размер на 35 846,90 лева, тоест, сумата за плащане по приложените фактури е 279 020,67 лева, която е и платена, като надплатена по фактура № 8322/12.03.2021 г. е сума в размер на 68,02 лева.

От показанията на разпитания свидетел Т., които съдът кредитира, тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, съответстват на представените писмени доказателства и свидетелят има преки впечатления относно фактите, относими към предмета на спора, се установява следното. Същият е бил ръководител на техническия отдел в ищцовото дружество, пряко ангажиран с работите по изпълнение на поетите задължения по процесния договор и анекс. Според свидетеля, е имало забавяне с около 10-12 месеца спрямо договорените срокове, което е било първоначално по причина за неосигуряване „фронт“ или обективна възможност за започване на работите, поради тяхната технологичната последователност в изпълнение на видовете СМР на обекта и впоследствие - поради финансови затруднения и неплащане на дължимите суми по договора в срок, като работата е окончателно приключена и приета в края на 2021 г. Според Т., самият той до 25то число на всеки месец е подготвял актовете за изпълнените работи в месеца, като всички документи /вкл. приемо-предавателни протоколи, проформи фактури, фактури, сметки за 3 разплащане и др./ се подавали и разменяли между страните по електронна поща /като за възложителите определеното лице за контакт е бил техническият ръководител на обекта от тяхна страна - Г.В. и неговите технически сътрудници/, а част от документите при възможност са подписвани от страните. Свидетелят сочи, че е имало забавяне от страна на ответниците в изпълнение на задълженията им за преглед и потвърждаване на СМР по протоколите и изпълнената работа за месеца, както и включително за заплащане на дължимите суми. Сочи и че всички необходими съпътстващи документи са предавани своевременно на възложителя на „П.С.“ АД /напр. техническите спецификации, ръководство за експлоатация и др./ - в електронен и писмен вариант. Според Т., съгласие за окончателен приемо-предавателен протокол е постигнато, но същият е бил част от електронна кореспонденция между страните.

По делото са приети като писмени доказателства разменени между страните електронни писма, по отношение на които ответниците не оспорват да са разменени, но възразяват, че касаят друг сключен между същите страни за същия обект договор за СМР.

Последното обстоятелство не е спорно между страните, но възражението е неоснователно, тъй като видно от представените доказателства е налице пълно съвпадение между сумите по отделните Актове обр. 19, съставяни във връзка с процесния договор и анекс и посоченото в електронната кореспонденция. Следователно и предвид липсата на доказателства за противното, посочените и разменени между страните имейли, представени и приети по делото, касаят именно процесния договор и анекс. Същите, обаче, противно на заявеното от ищеца, не установяват конкретни дати на получаване на процесните фактури/проформа фактура от страна на някой от ответниците, в който смисъл няма събрани и други доказателства по делото. Тук е мястото да се добави и че именно върху ищеца е тежестта на доказване на изгодния за него факт, като проведе пълно и главно доказване относно конкретните дати, на които всяка от фактурите е предадена на възложителите, съгласно изискването на чл. 8 от договора и за определяне началото на 7-дневния срок за плащане.