Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18729 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46761/2025
Вид
Решение № 18729
Подписан
06.10.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 18729 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110146761 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от П. А. Х. с ЕГН **********, срещу "С в" АД с ЕИК *****, с която е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, отрицателен установителен иск, с който се иска съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 405,34 лв., представляваща 4-та част от общо 5 155,34 лв., начислена за периода от 03/03/2017 г. до 04/04/2017 г. за имот, находящ се в с. Ч*****, фактурирана във Фактура № 72776448 от 03/05/2017 г. Поддържа се, че процесното вземане не е възникнало, евентуално същото не е станало дължимо и/или изискуемо и е погасено по давност. Претендират се и разноските по производството.

По реда и в срока по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил отговор, с който признава предявения иск по основание и по размер и моли, съда да се произнесе с решение при признание на иска, като изрично аргументира становището си, че разноските по делото следва изцяло да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като счита, че не е дал повод за воденето му.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 237 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска спрямо ответника по настоящото производство, както и отсъствието на пречките за това, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, което не се мотивира по същество. По делото са представени и приети писмени доказателства, които съответстват изцяло на направеното от ответника признание, поради 1 което исковата претенция следва да бъде уважена.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищовата страна следва да бъдат присъдени разноски по настоящото производство. Съдът не приема за основателни доводите на ответника, че с поведението си същият не е станал причина за образуване на делото. Налице са представени по делото справка, както и писмо, изхождащо от ответника, изпратени до ищеца, преди подаване на исковата молба, по която е образувано делото, от които е видно, че за процесния период ответникът е начислил задължения в тежест на ищеца, като макар и погасени по давност, съобразно признанието му, същите не са били отписани, както и върху тях са били начислявани лихви. С оглед обстоятелството, че правните последици от настъпването на погасителната давност за тези вземания, могат да бъдат признати единствено в рамките на образувано съдебно производство, то съдът намира, че с извънпрпцесуалното си поведение, ответникът е дал повод за водене на делото, поради което макар и да признава предявения иск, разноски в полза на ищеца се следват.

По отношение на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че с оглед относително ниската фактическа и правна сложност на делото, както и обема на осъществената процесуална защита /обстоятелството, че делото е решено с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не се е явил лично/, то същото следва да бъде присъдено в размер на 150 евро, който според настоящия съдебен състав се явява справедлив. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата в размер на 30,15 евро за заплатената държавна такса по делото, или разноски в общ размер на 180,15 евро

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, от П. А. Х. с ЕГН **********, срещу “С в” АД с ЕИК *****, отрицателен установителен иск, че П. А.

Х. не дължи на “С в” АД, сумата в размер на 718,54 евро/1405,34 лв., представляваща част от общо 5155,34 лв., начислени за периода 03.03.2017г. - 04.04.2017г., за имот, находящ се в с.Ч, ул.”С” ***, обективирана във фактура №72776448/03.05.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “С в” АД с ЕИК *****, да заплати на П. А. Х. с ЕГН **********, сумата в размер на 30,15 евро за държавна такса по делото, както и на основание чл.38 от ЗАдв., да заплати на адв. С. С. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 150 евро разноски за процесуално представителство и защита на ищеца по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3