Решение № 1391 от 30.12.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1719/2022
- Вид
- Решение № 1391
- Подписан
- 30.12.2022
- В сила
- 29.12.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, буква а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.50 · Закон за държавния служител
- чл.50а · Закон за държавния служител
- Чл.50а, ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.67,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178,ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179,ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.143,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 1391 гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100501719 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от ГДПБЗН –МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов, чрез гл.юр.
Татяна Стойкова против решение № 1796/10.08.2022г по гр.д.№ 3324/22г на районен съд –Бургас, с което е осъдена дирекцията да заплати на Х. Т. Р. сумата 712,01лв, представляваща допълнително възнаграждение за 84,66 часа извънреден труд, положен за периода 01.07.2019г -09.07.2020г, получен в резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г до окончателното изплащане, както и сумата 158,40 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2019г до 26.05.2022г, както и разноски в размер на 300лв. В нея са изтъкнати доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон. Като основен порок се сочи неправилното, според въззивника, субсидиарно прилагане на НСОРЗ към служебното правоотношение на ищеца. Счита, че приложението на общите правила на ЗДСл/ КТ и подзаконовите актове по прилагането му са отклонени с чл.187, ал.9 от ЗМВР, които делегират на министъра на вътрешните работи издаване на подзаконов нор.акт – наредба, с която са определени видовете допълнителни възнаграждения и размерът им. Ищецът има качество държавен служител в системата на МВР – орган по пожарна безопасност и защита на населението и правоотношението с него се регламентира от ЗМВР, 1 който съдържа специални норми, изключващи приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Липсва пряко или непряко препращане към нормите на КТ, както в ЗМВР, така и в ЗДСл. В случаите, в които законодателят е преценил, че материята следва да се уреди от КТ, е налице пряко препращане към конкретни правни норми, като са изредени примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове
– НРВПО, НОСРЗ, Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, както и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, въз основа на разпоредбата на чл.179,ал.2 и чл.187,ал.9 ЗМВР и те имат еднакъв предмет на регламентация. За ищецът, в качеството му на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР се прилагат съответно нормите на този закон и наредбите, приети въз основа на него,които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от нощния труд, ограничен до 7 часа в КТ, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднакво – 8 часа.Това според въззивника е обяснимо с оглед спецификата на работата на служителите по чл.142, ал.1, т. 1 ЗМВР. За служителите в МВР са предвидени, от друга страна, компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито работещите по трудово правоотношение и държавните служители не ползват – имат право да получават допълнителни възнаграждения, извън тези по чл.179, ал.1 и чл.178, ал.1 ЗМВР; имат право на платен год.отпуск в размер на 30 работни дни, допълнителен платен год.отпуск по ден за всяка прослужена година и отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден труд до 12 дни; придобиват право на пенсия по-рано и при пенсиониране трудът им се зачита като първа категория.Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилага за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, а превръщането на нощния труд в дневен има за цел да установи дали има положен извънреден труд за отчетния период.Преизчисляването е предвидено с оглед различната продължителност на дневния и нощния труд, което е неприложимо за държавните служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението, защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд за тях е еднаква и коефициентът на преизчисление би бил 1. Министърът на вътрешните работи има право на преценка дали да се въведе такъв коефициент за преизчисление или той да отпадне и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. В подзаконовия нормативен акт, издаден от министъра, за процесния период няма разпоредба, съгласно която се извършва преизчисляване на дневния труд в нощен с коефициент 1,143.Това, според въззивника, не е празнота в нормативната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощия за издава наредба относно полагане и отчитане на труда не е предвидил такъв коефициент, защото продължителността на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент би бил 1. Яснота в този смисъл се внася с изменението на ЗМВР от 2020г, съобразно което нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа за 24-часов период. Нормативната уредба в ЗМВР е изчерпателна, намира приложение като специална норма и 2 това изключва приложението на общите норми на КТ.
Дори да се приеме,че се прилага по аналогия общата уредба, уреждаща заплащането на нощния труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация , то там такъв коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни не е предвиден.
Вторият съществен порок на обжалваното решение е, че не мотивира извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи възнаграждение като за извънреден труд. По делото липсват доказателства ищецът да е полагал труд извън редовното работно време.Това води до неправилност на съдебния акт, тъй като нормативно основание за заплащане на извънреден труд, извън случаите, когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Моли да присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца-въззиваем.Прилага списък за разноски.
По делото е постъпил отговор от адв.Стоянов, процесуален представител на ищеца Х. Т. Р., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Изложена е правната уредба на процесното правоотношениедължимите трудови възнаграждения – основно и допълнителни, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, заплащането на положения извънреден труд и неговия размер.Цитирани са също така действалите към исковия период наредби на министъра на вътрешните работи, в които липсва норма, предвиждаща преобразуване на часовете нощен труд в дневен с определен коефициент, каквато регламентация е имало преди 2015г.Счита, че правилно е прието, че след като в подзаконовите нор.актове на министъра на вътрешните работи, регламентиращи спорната материя не е налице норма, предвиждаща преобразуването на часовете нощен труд в дневни, е налице празнота в специалната уредба и тя следва да се попълни чрез прилагане на НСОРЗ.Различното третиране на работниците по трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение би довело до поставяне на последните в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудов договор. Счита, че горният извод не се променя и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, тъй като до 10.07.2020г в националното законодателство не е имало норма, която да определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители през нощта. Също така в законодателството не са предвидени конкретни мерки, които да компенсират особената тежест на нощния труд, поради което счита, че са налага извършване на преизчисляването на часовете нощен труд в дневен със съответния коефициент и заплащане на възнаграждение за получената разлика. Намира, че със събраните доказателства
–заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, искът е доказан по размер и няма данни претендираната сума да е платена на ищеца.Поради това моли да се остави без уважение подадената жалба и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят 3 разноските.
Няма искания за нови доказателства в жалбата и отговора .
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /.
Ищецът Х. Т. Р. твърди, че в процесния период от 01.07.2019г до 09.07.2020г е полагал труд като държавен служител на длъжността „водач на специализиран автомобил“ в сектор ПБЗН на летище Бургас в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР. Работил на смени, отчитани на тримесечие, като е полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на ответника да му з а п л а т и с у м а т а от
700 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 82 часа извънреден труд, за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, при приложение на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба д о окончателното плащане, както и сумата от 130 лв - лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.10.2019г до 26.05.2022г ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.05.2022г.Направено е увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК: за главницата на сумата 712,01 лв за положен извънреден труд от 84,66 часа и увеличение на иска за мораторната лихва на сумата 158,40 лв.
В отговора на исковата молба ответникът - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни.Изложени са подробни съображения, че липсват основания за преобразуване на положения нощен труд в дневен, налице е позоваване и на решение на СЕС по дело С262/20г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че исковият период попада в обхвата на действие на две наредби на министъра на вътрешните работи, които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд през нощта между 22 и 06 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 на всеки 24часов период.Преди това са действали наредби от 2014г и 2015г, като във всички наредби, с изключение на тази от 2014година, липсва норма, предвиждаща при сумарно отчитане на работното време отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент. Прието, че за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи ЗДСл, който в чл.50а, ал.2 препраща към КТ относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Съобразно ТР № 6/2013г на 4
ОСГТК на ВКС ЗДСл се прилага субсидиарно, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците по трудово правоотношение.При безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби ,издадени от министъра на вътрешните работи,за процесния период намира приложение чл.140,ал.1 КТ относно нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа ,при 5-днвна работна седмица ,както и правилата на НСОРЗ.Изложени са и мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2481e69-ed29-4fb5-9257-9f856295f55e