Решение № 260740 от 07.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260740 гр. Пловдив, 07.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16432 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу Е.А.

***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1971,75 лева, главница, представляваща 24 броя неплатени вноски за периода от 05.01.2018 г. до 15.12.2019 г. по договор за стоков кредит №*****от 15.12.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Е.А.А., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Допълнително споразумение от 21.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.; сумата от 462,55 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.01.2018 г. до 21.08.2018 г.; както и сумата от 144,86 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6038/ 02.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10958/2019 г. на ПРС, XV гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен договор за стоков кредит №*****от 15.12.2017 г., при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписването на договора кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия по т. 9 от договора. Ищецът сочи, че съгласно договора кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1971,75 лв. за закупуването от „Технополис България“ ЕАД на следните стоки, а именно: телевизор PHILIPS 55 PUS6262 – 1 бр. на цената от 1399 лв. и друго PHILIPS 2163 B – 1 бр. на цената от 339 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 233,75 лв. Поддържа, че кредитодателят е изпълнил задължението си по предоставяне на заетата сума в общ размер от 1971,75 лв., като за потвърждаване на покупката търговецът „Технополис България“ ЕАД издал на името на ответника фактура № ***** от 29.08.2017 г., а за сключването на застраховката застрахователят издал сертификат № *****от 15.12.2017 г. В договора било постигнато съгласие кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 34,33 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно, а нейният общ размер бил 745,51 лв. Ищецът твърди, че кредитополучателят се задължил да върне процесната сума на 24 месечни вноски в срок до 15.12.2019 г., всяка от първите 23 бр. в размер на 114,69 лв., а последната – 79,39 лв.

Съгласно чл.6, т.12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноски от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, поради което на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 144,86 лв. за периода от 05.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок на договора бил 15.12.2019 г., но поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя в срок, кредитът станал предсрочно изискуем на основание т.12.1 от ОУ. Ищецът твърди, че на 21.08.2018 г. било подписано Допълнително споразумение към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 11.04.2018 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на заемодателя по процесния договор били прехвърлени на ищеца. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомление за цесията и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита било изпратено от ищцовото дружество до ответника чрез ЧСИ *****и било връчено чрез залепване на 20.04.2019 г. Копие от уведомлението за цесията ищецът прилага и към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10958/2019 г. на ПРС, XV гр. с-в, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът Е.А.А., чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на заявените искови претенции.

Твърди, че връчването на уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост било нередовно, поради нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК. Счита, че цесията не е произвела действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима, както и че връчването на особен представител на уведомлението за цесията не е релевантно, доколкото той не притежавал пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Прави възражение за нищожност на процесния договор за стоков кредит, като сключен от лице без представителна власт, както и поради липса на задължителни реквизити съгласно чл.11 ЗПК. В договора не бил посочен законен представител, име и длъжност, на банката, който да има право да сключва договори от името на кредитодателя. Липсвали и други реквизити – място на сключване на договора, име, длъжност и подпис на лицето, в чието присъствие е положен подписът на кредитополучателя. Не била налице декларация от кредитополучателя, че е получил закупената стока. Поддържа, че договорът бил недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК, освен това претендираната договорна лихва била в противоречие с добрите нрави, като надхвърляла трикратния размер на законната лихва. В този случай се дължала само чистата стойност на кредита. Счита, че в случая намирали приложение разясненията на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и кредиторът следвало да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Намира, че претендираната лихва за забава следвало да се намали. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 10958 по описа за 2019 г. на ПРС, XV гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 6038/ 02.07.2019 г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 03.09.2019 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по процесния договор за стоков кредит № *****от 15.12.2017 г., съгласно допълнително споразумение от 21.08.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г.

Затова, за да бъде титуляр на вземането и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл.16 от общите условия към процесния договор за кредит кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора. От така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните законови изисквания на чл.26 ЗПК, а именно - че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото се установява, че с допълнително споразумение от 21.08.2018 г. за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол от 21.08.2018 г. към него, се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на продавач, прехвърля вземания на ищцовото дружество, в качеството на купувач, произтичащи от договори за стокови кредити на физически лица. От представения приемо-предавателен протокол се установява, че предмет на цесията е именно процесният договор за кредит, по който кредитополучател е ответникът. По делото е представено и уведомително писмо от цедента до цесионера, с което се потвърждава извършеното прехвърляне на вземанията.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо (л.44 от делото) към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Представени са доказателства за изпращането му, но писмото се е върнало с отбелязване на пощенския плик „преместен”.

Също така, представено е и уведомително писмо, изпратено за връчване чрез ЧСИ *****, видно от което за съобщението е залепено уведомление, след като връчителят е посетил адреса на 30.03, 06.04 и на 20.04.2019 г. Извършените от връчителя три посещения не са в рамките на повече от един месец, както изисква разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Именно поради това, не би могло да се приеме, че връчването на уведомлението за извършена цесия е осъществено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.