Решение № 1246 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330121551 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от З. А. З., ЕГН **********, против „Микро Кредит” АД, ЕИК:202073629, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ***, сключен с ответното дружество „Микро Кредит” АД /обективирана в раздел т. 3/ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 664,60 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

По предявен от същия ищец иск против същия ответник е образувано гр.дело № 803/2025 по описа на Районен съд Пловдив, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лева, представляваща платена без основание такса по пакет от допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ***, сключен с ответното дружество „Микро Кредит” АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С Определение № 5436/24.04.2025 г., след установяване, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, съдът е съединил гр.д.№ 803/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив към настоящото гражданско дело № 21551/2024 по описа на Районен съд Пловдив за разглеждането им в едно производство под 1

№ 21551/2024 г.

В исковата молба по предявения иск по чл. 124 ГПК, ищецът твърди, че на 02.03.2023 год. е сключил с ответното дружество договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ***. Твърди, че към договора за кредит е сключен договор за допълнителни услуги, като в раздел т. 3 от договора, наименован „Предмет, срок и цена на договора“ са установени допълнителни услуги към договора за кредит, с цена на пакета от допълнителни услуги от 664,60 лева. Ищецът твърди, че уговореното възнаграждение от 664,60 лева за пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.

Сочи, че съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение, в което престациите са явно нееквивалентни. Счита, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да изпълнява търговеца са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна по договора в гражданския и търговския оборот. Сочи, че установяването на такова задължение е в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че споразумението има типов характер и е изготвено предварително и като такова води до лишаването на страната от възможността й да влияе на съдържанието му, което е нарушение на чл. 146, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗЗП. Излага, че сумата от 664,60 лева е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е угпвпрена при наличие на предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗПК вр. с чл.10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

Счита, че услугите по допълнителния договор са установени като такива само привидно и с цел да бъде заобиколен закона, а в действителност те представляват услуги по усвояването и управляването на кредита, като по този начин се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По така изложените твърдения моли да бъде прогласена за нищожна клаузата от договора за допълнителни услуги към договор за кредит № ***, в която е установено задължение за заплащане на пакет от допълнителни услуги.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че е неоснователен искът за прогласяване нищожността на клаузата от Договора за допълнителни услуги към договор за паричен заем. Твърди, че процесните договори отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В исковата молба по предявения осъдителен иск се твърди, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за пакет от допълнителни услуги, тъй като смята, че клаузата на раздел т.3 към договора за допълнителни услуги, предвиждаща заплащане на този пакет, е недействителна. Излага аргументи в този смисъл, идентични с изложените в исковата молба за прогласяване нищожността на процесната клауза. В тази връзка претендира връщане на заплатената без основание сума от 20,00 лева по процесната клауза, ведно с законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че предявеният иск е неоснователен.

2

Ответникът сочи, че договорът за допълнителни услуги е самостоятелен договор и съдържа независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, които са различни от тези, произтичащи от договора за заем, както и че същият няма характер на договор за потребителски кредит. Твърди се, че цената на допълнителните услуги е реално измерима, като е посочена в Тарифата за допълнителни услуги на ответника. Излага, че същата е индивидуално уговорена и че ищецът реално се е възползвал от тези услуги.

Твърди, че е неоснователно твърдението на ищеца, че процесните допълнителни услуги са в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК и водили до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, като излага подробни аргументи. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение № 8095 от 20.06.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № ***, както и Договор за допълнителни услуги №*** с възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 664,60 лева, както и че възнаграждението за пакет допълнителни услуги не е включено в ГПР по Договор за кредит № ***, сключен между страните.

От приложения по делото Договор за кредит № ***, /л.6,7/ се установява, ответникът е предоставил на ищеца сумата от 700 лева срещу насрещното задължение на ищеца да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 10 месечни погасителни вноски в размер от 83.63 лв., или сумата в общ размер от 836.30 лева. Удостоверено е получаването в заем на сумата от 700 лева. Договорен е годишен лихвен процент от 40,47 %. В договора не е посочено процентно изражение на ГПР. Към договора е представен погасителен план.

Между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към договор за кредит № *** /л.8/., в който е установено, че „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, с който се предоставят следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5.

Преференциално обслужване и 6. Право за участие в специални промоции. В клаузата на т. 3 от Договора е установено задължение за заплащане на възнаграждение на 10 месечни вноски от по 66.46 лв., платими на 15-то число на месеца. В договора е установено, че допълнителните услуги се предоставят като допълнение към договор за заем - след попълване и подписване на формуляр с искане за допълнителни услуги, като допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и предоставяне на заемната сума. Договорено, че за предоставените допълнителни услуги клиентът се задължава да заплати цена, като „Микро Кредит“ АД се 3 задължава да предостави допълнителните услуги в рамките на работното време на офисите си и след предварителна уговорка между клиента и представител на дружеството. Съдът намира, че клаузата от договора за допълнителни услуги, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение за закупен пакет „Комфорт“ е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Така установената клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.

От заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза /л.36-39/ се установява, че по размерът на платената сума по пакета допълнителни услуги по договорът за допълнителни услуги от 02.03.2023 год. е 181.66 лева.

Установява се, че с включване на разходът по този пакет към ГПР по договора разходът е в размер на 555.91 %, а без включването – 48.89 %.

В случая при установен размер на отпусната главница от 700 лв. по договора за заем, е предвидена и задължение по договор за допълнителни услуги, сключен към договора за заем, което е в размер, близък до размера на отпуснатата главница, а именно за сумата от общо 664.60 лева, платима на 10 погасителни вноски от по 66.46 лева.

По този начин са установени допълнителни разходи по кредита, което води до увеличаване на възнаграждението за кредитодателя.

Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено допълнително възнаграждение на кредитодателя.

Така, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на допълнителни услуги срещу възнаграждение.

Не се оспорва обстоятелството, че сумата по тези допълнителни услуги не е включена при формиране на размера на ГПР, като при включването й, видно от заключението на вещото лице, ще бъде значително надвишен прага определен в чл. 19, ал.4 ЗПК.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително 4 възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Предвид така установеното предявеният иск следва да се уважи, като не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите, наведени от ищеца основания за недействителност на клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги.

След като клаузата е недействителна то по нея не се дължи плащане.

Видно от заключението на вещото лице по пакет допълнителни услуги е заплатена сумата от 181.66 лева. Като недължимо платена, тази сума подлежи на връщане на ищеца.

По отношение на отговорността за разноските:

При този изход на правния спор в полза на ищцата се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 50 лева - платена държавна такса по гр.дело 803/2025 год. по описа на съда, присъединено към настоящото 2154/2024 год.

Ищцът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело 21551/2024 год. с Определение № 2409 от 18.02.2025 год. /л.24/, поради което ответното дружества следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25.56 евро държавна такса и сумата от 102.26 евро – възнаграждение за вещо лице.