Решение № 304 от 06.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100385 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищците Л. Д. Р. и Д. Л. Р. от гр. ***, лично и чрез пълномощника си адвокат В. В. от АК Р***, твърдят , че по силата на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том **, н.д. № ****/**** г. на нотариус при *** районен съд / първият / и договор за продажба на недвижим имот , оформен с нотариален акт № **, том ***, рег.№ ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус с район *** районен съд , вписан в регистъра на НК под № *** / вторият/ са придобили при равни дялове/ права/ правото на собственост върху общо 51/404 идеални части от УПИ № **** в квартал *** по плана на гр. *** жилище от 121,60 кв.м. на трети етаж от сградата , построена в имота , представляваща блок „***“, с актуален адрес: ул.“***“ № ** и с предишен адрес: ул.*** № **, заедно с ¼ идеални части/ общо за двамата/ от общите части на сградата / без стълбището за първите два етажа и сутерена на сградата/, заедно с две тавански стаи , ½ идеални части / общо за двамата/ от тавана , маза от 12,79 кв.м. , намираща се в съседната, долепена до нея на калкан, жилищна сграда на същия адрес, с предишно наименование: ведомствена сграда на ДМЗ „***.“ или блок „***“ , като за жилището им е учредено право на преминаване и ползване и суперфициарна собственост / !?/ общо върху 6,45 % / а не върху ½ от 12,90 % идеални части за всеки от тях , както е посочено в нотариалните актове , тъй-като това съотношение се отнася общо за собствениците на трети и четвърти жилищен етажи/ от общото стълбище във вход „*“ на съседната жилищна сграда / блок „***“/, през което единствено се осъществява достъпа до жилището им.

Правото на собственост е придобито от родителите на първия и баба и дядо на втория- Р. Н.

Р.а и Д. Р. Д., на основание покупко-продажба от **.**.**** г. , договор за подялба на съсобствен имот и разпределение на новоизградените части в съсобствения имот от **.**.**** г. , сключен между тях и В. М. А. и П. С. А. / собственици на четвърти етаж/ и П. П. П. и С. Г. П./ собственици на първи на втори етаж/ и извършено надстрояване на сградата с два нови етажа/ трети и четвърти/, като за тези юридически факти са издадени нотариален акт № ***, том ***, н.д. № ****/**** г. и констативен нотариален акт за собственост на жилище в групов строеж № ***, том ***, н.д. № ****/**** г. на нотариус при *** районен съд.

Посоченият общ процентен обем /12,90 %/ в ползването на общото стълбище от съседната 1 жилищна сграда и разпределянето му за общите части е изчислен /като стойност на правото/ за ищците и собствениците на етаж четвърти от надстройката от СУ „***“ и посочен в писмо с изх.

№ ***/**.**.**** г. в отговор на писмо с изх. № **** от **.**.**** г. на ДМ3 „***" – ***.

С решение по т.1 от дневния ред на проведено на **.**.**** г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ***, ул. "***" № **, вх. * , представлявани от Н. О. Н. - управител на ЕС, е прието/ „за“ са гласували собственици на 8 самостоятелни обекта , притежаващи общо 87,10 % идеални части от общите части, а „против“- ищците и собствениците на етаж четвърти от блок „***“/ с позоваване да са приложими правилата на чл.17, ал.6 , вр. с ал.5, т.1 от ЗУЕС, разпределение/ изчисление на процента идеални части за всички собственици във вход „*“ на блок „***“ , направено чрез формула съгласно чл.17, ал.4 от ЗУЕС и съгласно информацията в нотариалните актове, посочена в домовата книга и от собствениците по приложена таблица № 1, според което те / ищците/притежават общо 11.706 % идеални части от общите части на сградата.

Отричат законосъобразността на това решение , тъй-като определените им по този начин идеални части не съответстват на действително притежаваните, възлизащи общо на 6,45 % съгласно констативен нотариален акт за собственост на жилище в групов строеж № ***, том ***, н.д. № ***/**** г. на нотариус при *** районен съд, и то само от обема на стълбището на вход *, от което се осъществява достъпа до жилището им, а не от общите части на цялата сграда и затова биха дължали участие в разходи за ремонт на покрива й в съотношение с тези части и не е налице нито една от хипотезите на чл. 17, ал.4 от ЗУЕС, при която по изключение законът допуска определянето им по време след възникване на етажната собственост- нарушено е повелителното правило на чл. 40, ал.2, изр.3-то от ЗС.

Предвид горетвърдяното , молят съда да отмени това решение , с присъждане на направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържат предявения иск с доводи, изложени в писмен вид.

Ответниците Г. И. Д., С. Н. В., С. и М. С., В. Н. Д., Д. Б. С., Н. О. Н., А. В. Н. и Т. Г. Ч. в качеството им собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ***, ул. "***" № **, вх. * , представлявани от Н. О. Н.- управител на ЕС, чрез пълномошника си адвокат Д. С. от АК ***, оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на направените по производството разноски с възражения / доводи/, както следва:

Определянето на обема на притежаваните от ищците идеални части от общите части не може да се обвързва с учреденото им право на преминаване през общото стълбище на сградата за вход „*“, тъй-като за него никога не е учредявано право на строеж от ЕС и затова не съществува тяхна „суперфициарна собственост“ в размер на 12,90 % идеални части върху стълбището , както неправилно е посочено в нотариалните им актове- такова положение нарушава повелителната норма на чл.38, ал.3 от ЗС за неделимост на общите части ; поради обстоятелствата на функционалната свързаност между двете долепени сгради/ заснети по кадастралната карта като една сграда/ чрез надстройката на двуетажната къща и вход „*“ на блок „***“ и осъществяван достъп от ищците до жилището им, таванските им стаи и до избеното им помещение , намиращо се в сутерена на същия блок, само чрез стълбището на този вход , то общите части на блока, включително и покрива му , изпълняват и по отношение на тях основната си функция съгласно чл.38, ал.1 от ЗС – да служат за общо ползване, поради което при изчисляването на идеалните им части от общите части, освен на избеното помещение, следва да се съобрази и площта на жилището им и следва да участват при разпределението на разходите за ремонт на всички общи части ; изчислението е правилно извършено, като са сборувани идеалните части от общите части на всички собственици от ЕС - общо 55,1 %/ таблица №1/и същите съгласно чл. 17, ал.4 от ЗУЕС са приравнени на 100 %.

Съдът след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите – предмет на включените в исковата молба твърдения/ основанията на придобитото право на собственост от ищците , оспореното решение на общото събрание на етажните собственици, по какъв начин се осъществява достъпа им до тяхното жилище и принадлежащите му несамостоятелни помещения, местонахождението на избеното им помещение и всички други фактически положения , свързани с двете сгради и т.н./ с

2 правнозначима за делото стойност, са безспорни, писмено документирани и потвърдени със заключенията на двете приети по делото съдебно- технически експертизи , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Въпреки че законът не дава определение на термина етажна собственост, това явление може да се обясни като комбинация на регулирани с правни норми/ предимно повелителни / отношения между лица/ физически и /или юридически/, които не са персонифицирана общност, но са носители на правото на собственост върху повече от един архитектурно и функционално обособени обекти , наречени самостоятелни / вж. параграф 1, т.1 от ДР на ЗУЕС , параграф 5 , т.39 от ДР на ЗУТ, параграф 1, т.1 от ДР на ЗКИР/ , намиращи се на един/ обхващащи един етаж / част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции- параграф 5, т. 47 от ДР на ЗУТ/, или са част от него, или се намират един над друг при повече от един етаж , в сграда/ самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31 от ЗКИР- параграф 1, т.16 от ДР на ЗКИР/ , които отношения са по повод на упражняването на правото на собственост върху отделните обекти в сградата , по повод на управлението на съсобствените помежду им по силата на закона общи части в нея / чл.38, ал.1 от ЗС/ , ремонт, разпоредителни промени в/с тях и използването им , при което в тези отношения могат да бъдат намесени и лица, които не са носители на право на собственост, но са ползватели или обитатели на самостоятелно правно основание/ такива , които притежават вещно право на ползване върху чужд самостоятелен обект в сградата и такива , които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти , но пребивават в тях на друго правно основание- вж. параграф 1, т.6 и т.5 от ДР на ЗУЕС/ – чл. 37, чл.38, ал.2 от ЗС, чл. 1 , чл.5, ал.1, ал.2 , ал.4, чл.8, ал.1 от ЗУЕС.

Етажната собственост като сложно съставно правоотношение, възниква, без да е необходим нарочен административен акт или волеизявление, насочено към този резултат на лицата собственици на повече от един архитектурно и функционално обособени обекти в една сграда , а веднага щом в сградата правото на собственост върху обектите се придобие по всички допустими правомерни начини/ чл.77 от ЗС/ от поне две различни лица, т.е. възникването е по силата на самия закон , който определя и дяловете им в общите части на сградата , като съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения , които те притежават , изчислени при учредяването на етажната собственост /чл. 40, ал.1 от ЗС/.

Изчислението им на практика се прави като съотношение между сбора на площта на самостоятелните обекти с принадлежащите им обслужващи помещения, разделен на сбора на площта на всички самостоятелни обекти в сградата с принадлежащите им обслужващи помещения и полученото число се преобразува в проценти.

Поради обстоятелствата/ установени с констатациите на вещото лице М. Д. П. по приетата по делото съдебно- техническа експертиза и представените строителни книжа – схеми, скици , заповед за одобряване на застрояване, строително разрешение/ , че жилищният блок „***“ и надстроената / почти по същото време на строежа на блока/ с още два етажа двуетажна масивна къща / блок „***“/, макар и долепени / с контакт по външните си стени от изток към запад/, имат самостоятелни по архитектурни планове и изпълнение, конструкции, което важи и за покривите им, между които има противопожарен надзид, е очевидно от правно гледище , че не съставляват една сграда по смисъла на чл. 37 и чл.38 от ЗС.

Точно заради това, странното , но изначално съгласувано със собствениците на жилищни обекти в съседната сграда / блок „***“/, фактическо положение на осъществяван достъп до жилището на ищците чрез общото стълбище , намиращо се във вход „*“ на същата, който е единствено обективно възможен, както и местонахождението на избеното им помещение/ мазата/ в нея , създадено още по време на завършването на строежите, е непознато като хипотеза в законовата уредба на етажната собственост и предвид даденото й по-горе разгърнато определение , правилният и стриктен извод би трябвало да бъде, че случаят е несъвместим с него, което би означавало , че отношенията между страните относно поддържането и възстановяването на общите части към вход „*“ на сградата не се подчиняват принудително в своята пълнота на 3 правилата й, битуващи в техните представи като подкрепящи каузата им в спора.