Решение № 16 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330202498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 02-ЗМВР-2/24.01.2025 г. издадено от Т. Д.

Т.ов-Началник сектор“Охранителна полиция „ при Второ Районно управление –Пловдив против В. А. Х. ЕГН ********** ,с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро,равностойност в български лева- 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.

64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление се основава на грешна фактическа обстановка. Жалбоподателят се явява пред съда и поддържа жалбата си на изложените основания, отново предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна –Началник сектор“Охранителна полиция „ при Второ Районно управление –Пловдив се представлява от Д. Я. –представящ заповед за преназначаването му на длъжност *** Сектор „Охранителна полиция“при Второ РУ –Пловдив.В Молба – становище ,а и в лично качество в съдебно заседание иска потвърждаване на наказателно постановление.Прави искане за присъждане на разноски ,предвид факта,че същия има завършено висше юридическо образование.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя 1 на 16.04.2025 г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ Р. при ОД МВР – гр. Пловдив на 29.04.2025 г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,макар и на различно от искането на жалбопадателя основание.

От фактическа страна съдът установи следното:

Н а 13.01.2025г., около 14.10 часа, в гр. Пловдив на бул .„Любен Каравелов „ на кръстовището с ул.“Драган Цанков“ при осъществяване на пътен контрол от И. Д. и С. Т. на л.а „“Опел“ модел „Корса“ с рег.№***,лицето пътуващо като пасажер в лекия автомобил-В.

Х. излязъл от проверявания лек автомобил и се насочил към проверяващите.Последните му издали устно полицейско разпореждане :“Господине ,разпореждам ви да се върнете в автомобила и „Господине,разпореждам ви да ми представите документ за самоличност .Като осуетил полицейската проверка и бил откаран във Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив.

На последното място свидетелят И. Д. съставил АУАН с бланков № 092577 от 13.01.2025г. срещу жалбоподателя Х. за нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи.Жалбоподателя подписал АУАН и вписал,че към момента няма възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Д. и Т. , които описват фактическата обстановка във връзка със случая. Следва да се посочи, че не се констатират никакви съществени противоречия между посоченото от свидетелите Д. и Т. . Съдът намира показанията на двамата свидетели за последователни логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и приема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране твърдяното нарушения, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

По искане на жалбоподателя при режим на довеждане е разпитана като свидетел и Р.,която е управлява лекия автомобил ,проверен на посочената дата 13.01.2025г.Същата дава показания по възприетото от нея на въпросната дата и добросъвестно възпроизвежда пред съда.Съдът кредитира показанията й и ползва същите при постановяване на крайния съдебен акт.

В допълнение пред съда са възпроизведени и записи от бодикамерите ,с които са заснети проверяващите и жалбоподателя на въпросната дата.Като в тях се чуват и виждат действията и думите на страните в спора.

Относно приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г.,заповед №8121з-250/05.03.2021 и Заповед №8121к-13205/09.10.2024г на министъра на вътрешните работи, то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на 2 административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – за наказателното постановление – в същите два акта липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.

В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление е описано нарушение, изразяващо се в това, че жалбоподателят Х. не е изпълнил дадено му устно полицейско разпореждане. Въпреки това, не е посочено от кой му е дадено същото полицейско разпореждане. Едва в хода на съдебното следствие тепърва пред съда се констатира – от показанията на свидетеля Д., че разпореждането било дадено и от двамата служители на МВР, присъствали на случая.

Предвид самата специфика на твърдяното нарушение, очевидно е, че обстоятелството от кой служител на МВР е дадено разпореждането е особено съществено за установяване на това, дали действително е дадено, дали е дадено по законния ред, какво е неговото съдържание и т. н.

Отделно от горното и на самостоятелно основание – в случая се установява и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – за наказателното постановление, като в същите два липсва и посочване на законовата разпоредба, която е била нарушена.

В АУАН и наказателното постановление като нарушена законова разпоредба е посочена – чл. 64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи - при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

От горното е видно, че чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не съдържа правило за поведение, а правомощие на полицейските органи, а именно – правомощието им да издадат разпореждането устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем.

При това, ако адресата на разпореждането не изпълни същото, той би извършил нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР – нормата сочеща, че разпореждането е задължително за него, а не на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, която оправомощава органа да издаде разпореждането.

Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно-от възможността да организира защитата си.

Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъбразно.

По разноските:

Предвид изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателя ,ни поради липсата на подобно искане от негова страна ,съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-ЗМВР-2/24.01.2025 г. издадено от Т. Д. Т.ов3 Началник сектор“Охранителна полиция „ при Второ Районно управление –Пловдив против В. А. Х. ЕГН ********** ,с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро -равностойност в български лева-100 /сто/ лева, за нарушение на чл.

64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени в

Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4