Определение № 272 от 20.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 20.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000139 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено решение № 152 от 16.05.2025 година. С него, съобразно изхода на спора, а именно отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения осъдителен иск, ищецът И. М. К. е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ направените по делото разноски в размер на 13370,50 лева за първоинстанционното производство и 4611,75 лева за въззивното производство.

След постановяване на решението на въззивната инстанция, е подадена молба с вх. № 6179/21.07.2025 година от Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Д.“, чрез адвокат Е.Б., в качеството на процесуален представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, касаеща определеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3000 лева, респ. присъждането на разноски за въззивната инстанция в общ размер на 4611,75 лева, от които 3000 лева адвокатско възнаграждение и 1611,75 лева заплатена държавна такса.

Искането е да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 5516,40 лева, включващо разликата над присъдените 3000 лева до заплатеното и 1 претендирано като разноски такова в размер на 8516,40 лева. Оспорен е изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция и изложените от съда мотиви за неговото намаляване, свързани с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело. Твърди се, че именно въз основа на изготвената от процесуалния представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ жалба се е стигнало до отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, като съдът възприел почти изцяло изложените в нея доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд. В молбата по чл. 248 от ГПК се признава, че като правило обемът на процесуалните действия, които се извършват във въззивната инстанция от страните и съда е по-малък от тези в първоинстанционното производство.

Според молителя обаче, това не следвало да се отразява на размера на адвокатското възнаграждение, зависещо от действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая била значителна, делото било с голям обем и продължителност в първоинстанционното производство.

Поддържа се, че сложността на делото се определя от неговия предмет и от обема на предоставената защита, а не от конкретно извършените процесуални действия от адвоката, като преценката за реално извършената работа следвало да бъде преди всичко качествена, а не само количествена. Молителят се е позовал и на професионалната квалификация, продължителността на юридическия стаж и специализацията в областта на застрахователното право и правото на ЕС на процесуалния представител на жалбоподателя, които според него също имали значение при формиране на адвокатското възнаграждение , респ. при преценката за неговата обоснованост и справедливост на база действителната фактическа и правна сложност на делото.

В молбата по чл. 248 от ГПК се твърди също, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение, без да начисли ДДС върху него, което се дължало съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / с ново заглавие Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа/, доколкото Адвокатското дружество било регистрирано по ЗДДС.

По тези съображения се иска изменение на постановеното решение в 2 частта за разноските, като се присъди на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ допълнително сумата от 5516,40 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, евентуално като се начисли ДДС върху присъденото от съда възнаграждение на адвоката.

Срещу молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна – ищеца И. М. К., чрез процесуалния му представител адвокат А. Г., с изразено становище за нейната неоснователност.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещо присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на жалбоподателя Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, при направено възражение от другата страна, каквото в случая е налице, се прави съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. При тази преценка, съгласно чл. 633 от ГПК, съдът съобразява задължителните за него разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, включително при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. Определянето на размера на възнаграждението следва да бъде съобразено с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело, като липсва законово основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в различни размери - по-висок или по-нисък в зависимост от стажа и квалификацията на

3 адвоката.

В постановеното решение съдът е изложил подробни мотиви за определения размер на адвокатското възнаграждение, което е присъдил като разноски на жалбоподателя за въззивната инстанция, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положения труд от адвоката. Липсват основания за промяна на изводите му в настоящото производство по чл. 248 от ГПК.

Неоснователно е позоваването в молбата по чл. 248 от ГПК на процесуалните действия, извършени от адвоката на жалбоподателя в първоинстанционното производство в подкрепа на твърдението, че става дума за дело със значителна фактическа и правна сложност. Въззивният съд е отчел фактическата и правна сложност, продължителността на делото и значителния обем работа, извършени от процесуалния представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в първоинстанционното производство, като му е присъдил като разноски пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за това производство.

В случая обаче преценката касае дължимото адвокатско възнаграждение само за въззивната инстанция, пред която извършените процесуални действия от адвоката се свеждат до изготвяне на въззивна жалба, писмена молба със становище за проведеното открито съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител в него и кратко допълнение към жалбата и писменото становище под формата на писмени бележки по съществото на спора. Доводите на жалбоподателя, изложени пред въззивната инстанция, съвпадат с тези, поддържани в първоинстанционното производство. Пред въззивната инстанция не са направени нови възражения, не са въведени нови обстоятелства и не са събирани нови доказателства за тяхното установяване. Обстоятелството, че въззивният съд не се е съгласил с правните изводи на първоинстанционния съд и е отменил осъдителното решение, след което е отхвърлил предявения иск, не се отразява на обема и тежестта на извършената от адвоката работа във въззивното производство.

Неоснователно се поддържа също, че присъдената сума от 3000 лева е без включен ДДС. Съдът в мотивите си е обсъждал адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция – както реално заплатеното от 4

8516,40 лева, така и дължимото от 3000 лева с включен ДДС. Присъдената сума от 3000 лева включва 2500 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева ДДС, поради което липсва основание за допълнително присъждане на ДДС върху нея.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6179/21.07.2025 година, подадена от Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Д.“, чрез адвокат Е.Б., в качеството на процесуален представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за изменение на решение № 152 от 16.05.2025 година, постановено по в.т. дело № 139/2025 година на ПАС в частта за разноските, съдържаща искане за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 5516,40 лева / наред с присъдените такива от 3000 лева/, евентуално за присъждане на ДДС върху сумата от 3000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5