Решение № 98 от 10.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500087 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 157 от 04.07.2023 година, постановено по гражд. дело № 517/2022 година по описа на Окръжен съд - Сливен, поправено с решение №217 от 04.10.2023 година „ЗАД ДБ: ж. и здр.“ АД, ЕИК ***********, със седалище град София и адрес на управление район И., ж. к. „Д.“, бул. „Г. М.

Д.“ № 1 е осъдено да заплати на С. М. К., ЕГН **********, сума в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени увреждания при ПТП от 30.11.2021 година в град Сливен, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022 година до окончателното и плащане, като иска на същата до пълния претендиран размер от 110 000 лева, заявен като частичен от такъв в размер 200 000 лева е отхвърлен. Със същото решение „ЗАД ДБ: ж. и здр.“ АД е осъдено да заплати на С. М. К. и сумата в размер на 1 513.97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие получени увреждания при горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022 година до окончателното и плащане.

Присъдени са разноски.

Ищцата С. М. К., ЕГН **********, чрез процесуалния си пълномощник е депозирала въззивна жалба против така постановения съдебен акт в 1 неговата отхвърлителна част. Изразява недоволство от същия, като твърди, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения и по-специално, че съдът ценил само част от доказателствата по делото, докато другата била игнорирана от него; неправилно определил размера на търсеното обезщетение, тъй като не съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти.

Твърди се в жалбата, че заявената претенция била уважена в изключително занижен размер, с което бил нарушен принципа на справедливост. Присъдената сума била занижена и не съответствала на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не можела да репарира в пълен обем претърпените такива от морално естество.

Съдът неправилно кредитирал представената епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Ив. С.“ АД - град Сливен, като не взел предвид, че шоковото състояние на ищцата само по себе си представлявало диагноза травматичен шок, а това увреждане било резултат на съчетаната травма при настъпване на ПТП, от първа-втора степен.

Неправилно било прието от решаващия състав на съда, че оздравителният процес при ищцата бил приключил, налице било значително възстановяване на травмите в областта на долния крайник, като движенията и били възстановени в почти пълен обем предвид изричното изявление на експерта, че при нея се наблюдавали и към настоящия момент остатъчни оплаквания в областта на травмата на левия крак. Също така съдът не взел предвид и посоченото от последния, че такова многофрагментно счупване на костта, каквото се наблюдавало и при ищцата, зараствало за много дълго време. При нея била планирана и втора оперативна интервенция по изваждане на металната пластина на големия пищял на левия крак, съпроводена с допълнителни болки и страдания. Следвало да бъде съобразено и това, че при премахването на остеосинтезиращия материал оставали костни дефекти на местата на винтовете, завити в костта, което нарушавало цялостната стабилност и здравина на костта, като заради това на пациента се препоръчвал щадящ режим и период на възстановяване, за да може да се възстанови здравината на костта, вкл. се препоръчвала рехабилитация.

Горното сочело, че съдът не взел предвид ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Ив. З. и В. К. К. по отношение 2 на интензивността на болките, страданията и оздравителния период при ищцата. Не бил взет предвид и периода на временната неработоспособност на същата.

Освен това, неправилно бил определен и размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. При определянето му съдът не съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти и в частност възрастта на ищцата към момента на катастрофата; интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания, включително получената трайна личностова промяна, както и вида и характера на нанесените и телесни увреждания.

Съдът не обсъдил всички налични по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебномедицинска експертиза, както и събраните гласни доказателства. Той не взел предвид получаването от страна на ищцата на множество телесни увреждания, най-сериозното от които било многофрагменто счупване на малкия и големия пищял, което само по себе си представлявало няколко средни телесни повреди, както и това, че възстановяването и от същите продължавало и към настоящия момент. Не бил отчетен факта, че през целия период на възстановяване С. К. следвало да спазва щадящ режим, прекарвайки по-голямата част от денонощието на легло, без да се натоварва физически и психически, като за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности разчитала единствено на своите близки. Първоинстанционният съд не бил коментирал, че непосредствено след ПТП тя имала сериозни психологически проблеми, а освен това все още използвала патерици при придвижване. Неправилен бил и извода, че ищцата била възстановена напълно. Единствено правилно било приетото за недоказаност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което сочело на липса на основание за уважаване на иска в намален размер.

Поддържа се от въззивницата-ищца, че липсвал задълбочен анализ на всички доказателства по делото, които били формално споменати, без да бъдат реално отчетени при определяне на справедливо обезщетение. Същото било определено в занижен размер, който не съответствал на действително претърпените от нея страдания и по тази причина не можело да репарира 3 нанесените вреди от морално естество в пълен размер. Не били взети предвид в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, не била съобразена съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя. Критериите по прилагане на чл.

52 от ЗЗД били формално обсъдени.

Разгледано е в текста на жалбата изцяло изготвеното от вещото лицемедик заключение, като са описани посочените като нанесени на ищцата в резултат на произшествието травми, извършения от него личен преглед на лицето и констатациите във връзка с провеждането на рехабилитационни процедури и тяхната необходимост като част от лечението. Обсъдени са и събраните гласни доказателства чрез разпита на двете свидетелки, а също така и направените от експерта по съдебно-психиатричната експертиза изводи и заключения.

По горните доводи и съображения ищцата намира предявения от нея иск за сумата от 90 000 лева доказан по основание и размер, в какъвто се иска същият да бъде уважен. Такъв размер обезщетение се твърди да е съобразен с броя и характера на причинените телесни увреждания, претърпените болки и страдания след инцидента, продължителността на лечебния и възстановителен период, неудобствата, които тя била търпяла, последиците за психиката и, нейната възраст, продължаващите болки, лимита на отговорност на застрахователната компания и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Изтъква се в тази връзка, че в конкретния случай съдът не бил отчел лимита като критерий, имащ значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и съответно не съобразил, че същественото изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите предвид промяна в обществено-икономическите и социални условия спрямо тези, при които била приета основополагащата задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 година, както и промяна в законодателството.

Сочи се в жалбата, че съдът неправилно присъдил лихва за забава, считано от 29.11.2022 година. Началния момент за същата бил установен в нормата чл. 429, ал. 3 от КЗ. При установено за делинквента задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниквало задължение за 4 плащане на лихви към пострадалите от 7-мия ден или това конкретно била д а т а т а 06.12.2021 година. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следвало да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължал законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.

По тази съображения отправя искане законна лихва за забава върху определеното обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди да бъде присъдено от 06.12.2021 година, алтернативно от 29.08.2022 година до окончателното плащане на главниците.

С така подадената въззивна жалба е отправено искане съдебното решение, предмет на обжалване да бъде отменено частично и постановено друго, с което на ищцата бъде присъдена сумата от още 30 000 лева, ведно със законната лихва от 06.12.2021 година, алтернативно от 29.08.2022 година до окончателното и плащане, а също и да бъде присъдена законната лихва върху размера на обезщетенията от посочения по-горе момент. Отправено е, също така, искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния пълномощник на ищцата.

На ответника по делото е бил изпратен препис от въззивната жалба, с указания за възможността в указания му срок да подаде отговор на същата.

Такъв е постъпил от него, като с него тя е оспорена. Отправено е искане тя да бъде отхвърлена, като бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част като правилно и обосновано, тъй като не били налице релевираните от ищцата-въззивник пороци на същото. Изтъква, че съдът дори определил завишено по размер обезщетение.

Сочи се в отговора, че не били допуснати никакви процесуални нарушения от първоинстанционния съд, имащи за своя закономерна последица присъждането на по-ниско по размер обезщетение. Обсъдени били поотделно и в своята съвкупност всички събрани по делото доказателства медицински и други документи, експертизи и свидетелски показания.

5

Съобразени били от съда всички установени по делото факти относно получените от ищцата увреждания, като изложените в жалбата твърдения за сериозни и необратими последици за живота и здравето и били неверни.

Съдът определил обезщетение в размер на 60 000 лева като справедлив еквивалент на понесените болки и страдания към релевантния момент - 2021 година, като съобразил и обществено-икономическите условия на живот в страната към този момент също като релевантен критерий. Претендираното обезщетение в размер на общо 90 000 лева не съответствало на нито един от критериите за справедливост и било прекалено завишено.

Във въззивната жалба не намерили изражение практическите измерения на обществено- икономическите условия на живот в страната и по местожителството на ищцата към датата на ПТП и как те се отразяват на размера на справедливото да я овъзмезди обезщетение. Не били коментирани доходите на ищцата и стандарта й на живот, размера на минималната работна заплата към този момент като относим критерий към справедливия размер на обезвредата. Съгласно константната съдебна практика, обезщетението за неимуществени вреди не можело да служи като средство за забогатяване и за неоснователно обогатяване, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да бъде съобразен със собственото на пострадалия чувство за справедливост. Очевидно било, че пострадалата като човек със скромни доходи и очаквания не можела да реализира приходи чрез личен труд или предприемаческа дейност в размер на 90 000 лева.