Определение № 1937 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1937 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900707 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Транскомерс АСС“ЕООД, гр. Сливен срещу решение № 106 от 01.12.2023г. на АС Бургас по в.т.д. № 187/2023г., с което след отмяна на решението по т.д.№ 74/2021г. на ОС Сливен за отхвърляне на иска с правно основание чл.17,ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, „Транскомерс АСС“ЕООД като превозвач е осъдено за заплати на „Копи груп“ ООД сумата 26 470,83 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при извършването на международен автомобилен превоз на офис техника, натоварена в гр.

Манхайм, Германия, доставена в гр. Хасково, ведно лихви - мораторна и законна от 5%, дължими на основание чл.27,т.1 от Конвенцията. Решението е обжалвано и в частта, с която след уважаване на иска срещу „Транскомерс АСС“ ЕООД, е отхвърлен предявеният от това дружество срещу привлеченото трето лице помагач „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД обратен иск за осъждане на застрахователното дружество в качеството му на застраховател по риска застраховка на отговорността „Транскомерс АСС“ като превозвач по договор за международен автомобилен превоз да възстанови на „Транскомерс АСС“ сумите, за които е уважен искът на „Копи Груп“. Предмет на касационната жалба е и частичното отхвърляне на насрещния иск на касатора, предявен срещу „Копи груп“ за заплащане на възнаграждение за осъществения международен превоз за разликата от 1 485 лв. до пълния 1 предявен размер 3 240лв. с ДДС, ведно със съответната мораторна и законна лихва.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с твърдението, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е собственик на стоката, обект на превозния договор и че е претърпял вреди от повредата на товара. Поддържа се, че в процесния случай са изпълнени разпоредбите на чл.17,ал.2 от Конвенцията, за освобождаване на превозвача от отговорност, а доказателствата, установяващи тези обстоятелства, не са обсъдени в цялост от въззивната инстанция. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено и в противоречие с правилата за застраховане на отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката.

Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е аргументирано с твърдението, че във въззивната жалба ищецът не е въвел оплакване срещу констатацията на първоинстанционния съд за отсъствие на идентичност между превозваните машини и оценените от вещото лице като повредени при превоза. Касаторът счита, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос, който не е бил въведен като подлежащ на обсъждане от втората инстанция и приел наличие на такова съответствие с „лишена от мотиви категоричност“.

Изложени са и съображения за необоснованост.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд да се произнася по установените в рамките на първата инстанция факти, които не са оспорени от въззивника и останалите страни?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът е поставен с оглед довода в касационната жалба за отсъствие на оплакване от въззивника по отношение на констатацията на първоинстанционния съд за липса на идентичност на превозваните машини и оценените от вещото лице като повредени.

2/ „Дали чл.58 от Закона за автомобилните превози води до автоматично до прехвърляне на отговорността за сигурността на превоза върху шофьора и по този начин дерогира чл.57 от същия закон и най- вече чл.17,ал.2 и 4 от Конвенцията, както счита въззивният съд? Допълнителна предпоставка не е посочена.

2

3/ „Допустимо и правилно ли е с оглед уговореното между „Транскомерс АСС“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, че застрахователят покрива отговорността на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, т.е. процесният застрахователен договор покрива вредите от липсата или повредата на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност, застрахователят да се освобождава от отговорност съгласно Част 10, чл.4.3 от общите му условия само заради това, че водачът на превозното средство, действайки в условията на крайна необходимост, е избегнал възникването на пътното произшествие. Ако се приеме за действителна Част 10, чл.4.3 от ОУ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ не се ли дерогира чрез въпросната разпоредба целият смисъл на Конвенцията по отношение на изискванията за застраховане?“ Като допълнителна предпоставка касаторът сочи решението по т.д.№ 2415/2014г. на 2 т.о. на ВКС и направеното в него разграничение между договора за застраховка с предмет на застраховката на отговорността на превозвача, който притежава характеристиката на договор за застраховка „гражданска отговорност, и договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл.419 КЗ. Като мотивировка към въпроса касаторът се позовава на невъзможността застрахователят по риска „ГО“ да откаже плащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие при установено неизпълнение на задълженията от страна на застрахования, без да е установена по категоричен начин причинна връзка между неизпълнението и настъпването на вредите.

Въведен е и довод за очевидна неправилност със съображенията, че въззивният съд е формирал извод за наличие на идентичност на предмета на превоза и предмет на огледа на вещото лице, поради което е излязъл извън пределите на дължимото произнасяне, с което е сезиран.

В писмен отговор ищецът „Копи груп“ оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

Подаден е и писмен отговор от „Булстрад Виена Иншурънс груп“, с който се оспорва основателността на искането за допускане на въззивното решение до касационна проверка.

3

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да отхвърли главния иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени при осъществен от ответника международен автомобилен превоз на

43 броя офис техника

(мултифункционална техника употребявани/използвани принтери и копирни машини, както и допълнителни устройства към тях) първоинстанционният съд е приел, че ищецът „Копи Груп“ ООД може да претендира вреди, ако е собственик или е платил обезщетение на собственика на повредените 18 броя устройства, а от представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно той е собственик на стоките. От друга страна окръжният съд е посочил, че процесните 18 машини са описани в исковата молба единствено като марка и модел със съответен номер на модификацията и не са индивидуализирани и конкретизирани по своя уникален сериен номер, нито такъв е посочен в съставения Авариен протокол. С оглед на факта, че ищецът търгува с голям брой принтери и МФУ от същия род, е счел, че не може да се приеме с категоричност, че показаните машини на вещото лице са идентични с тези, които ответното дружество е превозило по заявка - по договора за транспорт от 26.04.2021г.

Във въззивната жалба на ищеца е въведено и оплакването, че окръжният съд не е обсъдил събрани по делото доказателства: авариен протокол № 101492 на „Бургарконтрола" АД, издаден от инж. Невен Терзиев, свидетелските показания, дадени от съставителя на протокола, 15 броя електронни документи - визуални записи(снимки), възпроизведени на хартиен носител. Посочено е, че в съдебно заседание инж. Невен Терзиев изцяло потвърждава фактите материализирани в съставения от него авариен протокол, а описаните в този документ увреждания върху копирните машини съответстват изцяло на установените и оценени от вещото лице. Поддържано е, че тези увреждания се установяват и с цифровите снимки, част от които са много характерни и няма как да бъдат възпроизведени върху други машини, както се опитва да твърди ответната страна.

Същевременно въпросът за идентичността на стоките е поставен и в отговора на въззивната жалба, депозиран от „Транскомерс АСС“ с довода, че „изготвеният авариен протокол не внася допълнителна яснота по отношение на въпросите, които са от значение за изхода на спора: в какво техническо 4 състояние са били мултифункционалните устройства преди да бъдат натоварени за транспорт към България и дали установените от аварийния ко м и с а р мултифункционални устройства са същите, чието плащане претендира ищецът в исковата молба и които показа по време на съвместния оглед в процеса на изготвяне на съдебно-техническата експертиза по делото“.

При тези обстоятелства тезата на касатора, от която произтича първият въпрос от изложението - за обсъждане на невъведено в жалбата възражение, не намира опора в материалите по делото. Въззивната инстанция е дължала произнасяне по това ясно въведено оплакване на въззивника и по основателността на изложените във връзка с него аргументи, съответно дължала е и обсъждане на поддържаното от въззиваемия по същия въпрос.

Назначеното вещо лице е извършило огледа в складовете на ищеца в присъствието на двете страни и изводът му е за съответствие на увредените устройства, намиращи се при дружеството-получател с тези, описани в аварийния протокол. При изслушване на експертизата представителят на ответника е възразил срещу обосноваността на констатацията на експерта за идентичност на оценените и на описаните в аварийния протокол товари, поисканата от него повторна експертиза е имала за задача да се сравнят серийните номера, но тя не е изпълнена поради невнасяне на депозита.

Становището на състава на апелативния съд, че заключението на вещото лице по оценителната експертиза е задълбочено и обосновано и изводът, че съответства на останалия доказателствен материал, са дали основание за преценката му, че е установено по несъмнен начин съответствието между превозваната и оценяваната от вещото лице като повредена стока.

Същевременно тази преценка не касае факт, който първата инстанция да е приела за осъществен/неосъществен по смисъла на т.3 ТР №1/2013 ОСГТК на ВКС, а е извод по спорни между страните въпроси за идентичност на предмета на превоза с увредените и оценени от вещото лице стоки, за които се търси ангажиране на отговорността на превозвача, пренесени за разглеждане и пред въззивния съд, който е бил надлежно сезиран с тях.

Невъзможността за осъществяване на касационния контрол въз основа на втория поставен въпрос пряко произтича от обстоятелството, че към него не е въведена допълнителна предпоставка, която само в единство с общото основание може да обуслови произнасяне от Върховния касационен съд по правилността на въззивното решение.

5

Съставът на апелативния съд е приел за приложими правилата на СМР конвенцията в съответствие с практиката на ВКС, обобщена в решението по т.д. № 408/2015г. на 2 т.о., съгласно която, когато са налице условията за прилагане Конвенция CMR, отношенията между страните по договора за международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от нейните правила и страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с разпоредбите на конвенцията. Разпоредбите в Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на превозвача и основанията за освобождаване от нея, са специални правни норми.

Въззивната инстанция е изложила подробни съображения, че видно от издадената от германския доставчик фактура за доставка на стойност 20 290 евро, платена от ищеца по банков път, и видно от стоковата разписка към фактурата, ищецът е станал собственик на превозваните стоки. Именно в приложение на правилата на Конвенцията апелативният съд е отрекъл доводите на ответника, че са налице основанията за освобождаването му от отговорност по чл. 17,т.2 и т.4 от международния договор. Изложени са аргументите, че съгласно данните от аварийния протокол, констатациите в който са потвърдени от назначената съдебна експертиза, увреждането се дължи на удар от друг много по-тежък и с по-висока плътност товар на друг товародател, натоварен неукрепен в същия камион. Вещото лице е дало категорично заключение, че ако стоката на другия товародател е била разположена пред процесната копирна техника, непосредствено зад кабината на влекача и е била надлежно укрепена, при рязкото спиране на камиона (по свидетелските показания на водача, за да избегне удар с каруца) не би настъпил нежеланият контакт с висока интензивност върху процесните машини и не биха настъпили уврежданията им. Изводите на експерта са, че опаковката на стоката, чийто получател е ищецът, е подходяща, т.е. повредата не се дължи на неподходяща или недостатъчна опаковка.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b244c6c1-13f2-43f3-912b-6b900ce2d850