Решение № 2769 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2769 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20231110115155 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Д. Д. И., като наследник на Д. Д. И. до размера на ½ идеална част, не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 4182,40 лева, представляваща ½ от задължението за главница, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 56051/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав от общото задължение в размер на 8 364, 80 лв., и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2013***0401092 по описа на ЧСИ М.П., поради обстоятелството, че вземанията са погасени по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 56051/2012 г. по описа на 1

СРС, ГО, 59 състав в полза на /ФИРМА/, е било образувано образувано изп.д. № 2013***0401092 по описа на ЧСИ М.П., по което е бил длъжник наследодателят на ищеца, а по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., като взискател е конституиран ответника. Посочва, след смъртта на наследодателя на ищеца – 26.02.2014 г., не са били предприети изпълнителни действия по отношение на него.

Сочи, че давността е изтекла на 01.03.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Посочва, че в хода на процеса процесното изпълнително дело е прекратено по отношение на ищеца, поради което е отпаднал правния интерес от воденето на процеса. Моли да бъде отхвърлен предявения иск. Поради объркване принудителни действия по изпълнението били извършвани само срещу Б.Ц. – И.а, също като наследник на покойния Д. Д. И., и с която на 24.06.2021г. е сключено споразумение в което са били обединени две задължения на И., по което споразумение Ц.

– И.а е правила плащания, последното от които по изпълнителното дело на 22.10.2021г. Не оспорват, че спрямо ищеца не са предприемани същински изпълнителни действия, поради и което намира, че не му е накърнена правната сфера. По гореизложеното намира, че не е дал повод за завеждане на делото и моли да не му се възлагат разноски.

В съдебно заседание ищeцът Д. Д. И., редовно призован, 2 не се явява лично, представлява се от адвокат К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител. С писмено становище с вх. № 356001/11.12.2023г. признава иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/, поради и което иска с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.За ищеца е и налице правен интерес от предявяване на исковата претенция, независимо дали срещу него са провеждани или не изпълнителни действия, 3 доколкото е законен наследник на лицето срещу което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 56051/2012г. по описа на СРС, 59-ти състав и отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на универсално правоприемство. В тази връзка възраженията на ответника са неоснователни.

Не е спорно между страните, и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че за вземането предмет на исковата претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя на ищеца от 07.01.2013г. по ч.гр.д. № 56051/2012г. по описа на СРС, 59-ти състав, за сумата от 364,80 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 26.11.2012г. до изплащането й, договорна лихва в размер на 329,16 лева, за периода от 12.12.2011г. до 25.11.2012г., наказателна лихва в размер на 576,69 лева, за периода от 12.12.2011г. до 25.11.2012г. и 687,15 лева разноски по делото. От приетото по делото удостоверение за наследници на *************** се установява, че лицето срещу което е издаден изпълнителния лист – Д. Д. И. е починало на 16.02.2014г., като е оставило за свои законни наследници Б. И.а Ц. – И.а – съпруга и Д. Д. И. – син. Преди смъртта на Д. Д. И. по молба на взискателя – /ФИРМА/ е образувано изп.д. № 1092/2013г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в Камарата на ЧСИ, с район на действие, районна на СГС. ПДИ и 4 заповедта за изпълнение е връчена на Д. Д. И. на 05.04.2013г., като на 03.04.2013г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в /ФИРМА/, а на 03.04.2013г. и върху пенсията му и върху банковите му сметки в редица банки. С писмо от 17.04.2013г. ЧСИ е уведомен, че върху пенсията на лицето е невъзможно да бъде наложен запор, тъй като същата е под размера на минималната работна заплата. На 24.06.2013г. е наложен отново запор върху трудовото възнаграждение на Д. Д. И. в „/ФИРМА/, като с писмо от 27.06.2013г. ЧСИ е уведомен, че лицето е с прекратено трудово правоотношение, считано от 13.05.2013г. Следват нови запорни съобщения срещу длъжника от 17.07.2013г. На 10.04.2014г. и получена информация, че длъжника е починал, като е приложено удостоверение за наследници. С молба с вх. № 16771/23.04.2014г. един от наследниците – Б.Ц. – И.а е сезирала ЧСИ с искане за разсрочване на задължението, като се установяват плащания от нея в хода на изпълнителното производство. С молба с вх. № 75288/29.08.2018г. /ФИРМА/ е поискало от ЧСИ да бъде конституирано като взискател в производството на основание договор за цесия от 31.01.2018г., а с молба с вх. № 38384/11.05.2021г. е поискало по отношение на длъжника Б.Ц. – И.а, вписване на възбрана върху притежаван от нея имот. Такава е вписана на 14.05.2021г., а на 16.01.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Д. Д. И. в /ФИРМА/. Със съобщение от 28.02.2023г. ищецът 5 е уведомен, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 12 486,34 лева, от които главница в размер на 8 364,80 лева, като ищецът претендира в настоящото производството да се признае със сила на присъдено нещо недължимост на 1/2 от сумата – 4182,40 лева. Също така от приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Красно село се установява, че Б.

И.а Ц. – И.а е починала на 22.11.2021г., като е оставила за свой законен наследник сина си – ищецът Д. Д. И.. С постановление на ЧСИ от 21.06.2023г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на ищеца на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича. Към датата на смъртта на Д. Д. И. на 16.02.2014г. наследилите го съпруга и син, наследяват наследството оставено от него, като съвкупност от права и задължения до размера на 1/2 идеална част от него. След смъртта на съпругата Б. И.а Ц. – И.а задължен за цялото вземане е ищецът, тъй като наследява и нейната идеална част.

6

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид спецификата на конкретното вземане – по договор за кредит.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство 7 теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. Следователно по изп.д. № 8

1092/2013г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** давността е прекъсната с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство - на 03.04.2013г. и впоследствие е спряла да тече до 26.06.2015г. От горното следва, че с подаването на молбата от 03.04.2013 г., взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. След тази дата, доколкото вече са приложими постановките на ТР № 2/2015г., първото същинско изпълнително действия от категорията да прекъсне давността е налагането на възбрана на 11.05.2021г. на само по отношение зъдължанията съобразно дела на длъжника Б. И.а Ц. – И.а, в предвид разделната отговорност на законните наследници, след смъртта на Д. Д. И.. Видно е че изпълнителните действия срещу ищеца датират едва от 16.01.2023г. Сам ответникът признава неизгодния за него факт, че в периода от 26.02.2014г. до 01.03.2023г., като се установи по изпълнителното дело, че това е дата – 16.01.2023г. по отношение на ищеца не са предприемани същински изпълнителни действия от категорията на тези, които прекъсват давността. Следователно за периода от откриване на наследството – 16.02.2014г., но с оглед ТР № 3/2020г. от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. е изтекла 9 предвидената в закона давност за погасяване на 1/2 част от задължението, предмет и на настоящото производство.