Решение № 665 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Варна, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100500555 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 103/08.01.2025 г. от В. М. С., чрез адв. К. К., против Решение № 247/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, със седалище и адрес на управление: **********, да му заплати сумата от 1763.04 лева, представляваща неизплатена наемна цена по договор № 085-1Г/20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в землището на с.

Стефан Караджа, общ. Вълчи дол с обща площ от 39.129 дка. за стопанската 2020/2021 г. и сумата от 319.17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивницата излага съображения за неправилност и необоснованост на оспореното решение като постановено при нарушение на процесуалния закон и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения между страните договор за наем на земеделска земя № 085-1Г/20.05.2020 г. се е задължила да предостави на наемателя за възмездно ползване собствените си недвижими имоти, представляващи земеделска земя, срещу което било уговорено задължение на арендатора на земите да заплаща наемно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не по-късно от 1 края на календарната 2021 г. Въззивницата не оспорва, че насрещната страна е изплатила сумата от 2541.15 лева, от които 1954.73 лева били изплатени на 04.01.2022 г., а 586.42 лева – на 06.04.2022 г. В жалбата е посочено, че ищцата е сключила аналогични договори с други лица, като договореното арендно плащане било в еднакъв размер по всеки един от договорите. Счита, че неправилно решаващият състав не приел по делото като доказателства сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита, че с изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна експертиза било безспорно установено, че счетоводното заприходяване на въззиваемото дружество не позволявало определянето на дохода да бъде извлечен от отделните масиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо върху цялата площ на земеделските земи. Въззивницата сочи, че неправилно решаващият състав не съобразил установеното в заключението средно рентно плащане за стопанската 2020/2021 г. в размер на 104.68 лева/дка. Не възприема извода на съда относно наличието на авансови плащания от страна на дружеството, като аргументира позицията си с проведено на 30.04.2022 г. общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“, на което сочи приемането на решения в такава насока, а неоспорените от страните частични плащания предхождали датата на въпросното събрание. Твърди, че счетоводството на насрещното дружество не било водено редовно. Посочва съдебна практика по аналогични случаи на ВОС в подкрепа на становището си. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.

Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати сумата от 45 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022 година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата лично и чрез пълномощника си адв.

К. К. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд - Девня и да постанови ново, с което да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна ЗК „ПРОГРЕС“, чрез процесуалния представител адв. Д. П., моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по предявени 2 искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от В.

М. С., ЕГН **********, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1763,04 лева, представляващи неизплатена наемна цена по договор № 085 - 1Г от 20.05.2020 г. за наем на земеделски земи в землището на с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, с обща площ от 39,129 дка. за стопанската 2020/2021 г. и 319,17 лева обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се излага, че ищцата сключила договор за наем № 085-1Г от 20.05.2020 г. с ответника за стопанската 2020/2021 г., по силата на който предоставя за земеделско ползване имотите, описани в договора, а ответника се задължава да изплаща наемно възнаграждение. Страните договорили наемната цена да се заплаща в размер на 25 % от дохода /добива/ на декар наета земеделска земя, като наем се дължи само за обработваемата част от земята. Плащането следвало да се извърши в срок до края на календарната година, за която се отнася плащането. Ответникът изпълнявал задължението си по договора, като заплатил наемна цена частично - само сумата от 2541,15 лева, т.е по 65 лева на декар. Същевременно на други арендодатели и наемодатели ответника е изплатил рента в размер на по 110 лв./дка. Ищцата е отправила покана до ответника, получена на 07.06.2023 г., да изплати останалата дължима част от рентата в размер на 1763,04 лв. /45 лева на декар/. До настоящия момента на ищцата не е изплатена разликата в наемната цена.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен. Излага се, че съгласно решение на Общото събрание /ОС/ на ответната кооперация от 30.04.2022г. е взето решение да бъде определена рента за 2021 г. в размер на 65 лв./дка. като равностойност на 25 % от дохода на декар и да бъде утвърдено решението на Управителния съвет /УС/ за авансова рента в размер на 45 лв./дк. за 2022 г.

Авансово плащане се дължи, когато не е налице прекратен договор за наем или аренда. Предвид изложеното, ответникът е поискал от съда да постанови решение, по силата на което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

С определение от о.с.з. на 28.02.2024 г. Районен съд – Девня, с оглед съвпадащите изявления на страните, е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Между В. М. С., ЕГН **********, и ЗК ПРОГРЕС, ЕИК 813143611, е сключен на 20.05.2020 г. договор за наем на земеделски земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с. Стефан Караджа с № 0851Г и със срок на действие от една стопанска година - стопанската 2020/2021 г.;

ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611 е обработвала през стопанската 2020/2021 г. земеделски земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с. Стефан Караджа по силата на сключен с В. М. С., ЕГН ********** договор за наем на земеделска земя с № 085-1Г от 20.05.2020 г.; Ищецът по договора е получил плащане на сума в размер на 2541,15 лева за обработвани през стопанската 2020/2021 г. земеделски земи с обща площ от 39,129 дка. в землището на с.

Стефан Караджа по договор за наем на земеделски земи № 085 -1Г от 3

20.05.2020 г.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По делото е прието за безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че между ЗК „ПРОГРЕС“ - с. Стефан Караджа и В. М. С. е бил сключен договор за наем на земеделски земи № 085 -1Г от 20.05.2020 г., с който същата е предоставила на кооперацията за възмездното ползване за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г., собствените си земеделски земи - ниви, находящи се в землището на с. Стефан Караджа, с обща площ от 39.129 дка., при договорена наемна цена в размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, с падеж не по-късно от края на календарната 2021 г.

Във въззивното производство са приети като доказателства 5 броя преписи от договори за аренда, сключени между ответната кооперация и трети за спора лица, чието съдържане е еднотипно с това на процесния договор за наем.

От заключенията на изслушаната по делото пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С., както и от изслушаното пред въззивната инстанция допълнително заключение на същата експертиза, които не са оспорени от страните и се кредитират от съда като компетентно дадени се установява, че в счетоводството на ответната кооперация няма данни относно добива на декар само землището на с. Стефан Караджа, тъй като отчитането не е организирано по отделни землища, а общо за цялата обработвана земя. Съответно приходите и разходите се отчитат за цялата обработвана земя, а не по отделни землища. Отчетено по този начин, средното рентно плащане за стопанската 2020/2021 г. за всички обработвани от ответната кооперация землища е в размер на 78.26 лв./дка. В случай, че към тази сума се добави извършеното от ответната кооперация плащане през м.април 2022 г. и бъде прието, че то отнася за дължими суми за стопанската 2020/2021 г., то общо платената сума е в размер от 104.68 лв./дка.

Същевременно средното рентно плащане в полза на арендодателите, чиито договори с ответната кооперация са представени по делото, за стопанската 2020/2021 г., е в размер на 110 лв./дка. Средният доход от декар арендна 4 земеделска земя за стопанската 2020/2021 г., обработвана от ответната кооперация е в размер на 257.87 лв./дка. Общата платена наемна цена от ответната кооперация в полза на ищцата В. М. С. е в размер на 2541,15 лв. или по 65 лв./дка.

С оглед на изложеното и от текста в раздел 5 от процесния договор за наем на земеделски земи от 20.05.2020 г., преценен отделно и в съвкупност с останалите клаузи, се налага извода, че уговореното наемно плащане в размер на 25% от дохода /добива/ на декар аренда земя, касае дохода /добива/ от земите, намиращи се в землището на с. Стефан Караджа. Действително, в договора липсва изрично отразяване в този смисъл, но същият е сключен за конкретни земеделски земи, с определено местоположение и характеристики, които по своето естество са сходни с тези на земите в същото землище и не толкова еднотипни с тези, разположени в другите землища, обработвани от ответната кооперация. От друга страна, следва да се има предвид, че в договора не се съдържа и отразяване, че добива ще се изчислява на база всички обработваеми земи от кооперацията. Поради това, по правилата на житейската и стопанската логика, следва да се приеме, че смисълът на уговорката между страните е плащането да се определя според средния добив от имотите със сходни показатели, каквито се явяват тези, находящи се в същото землище. Обстоятелство, че ответната кооперация не е организирала по подходящ начин отчитането на продукцията си, за да е възможно лесното определяне на добивите от конкретно землище, е ирелевантно за тълкуване на смисъла на клаузите на договора, тъй като счетоводната отчетност е последваща договорните отношения и не е определяща за волеизявления и уговорките между страните.