Решение № 953 от 04.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Пловдив, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108667 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, против В. Д. К., ЕГН *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2302.87 лева- главница; сумата от 918.93 лева – договорна лихва за периода от ********* г. - 31.07.2018 г.; сумата от 1593.93 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от ********* г. - 23.02.2021 г., всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********/********* г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от ********* г., както и за сумата от: 936 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от ********* г., 383.22 лева – обезщетение за забава за периода от ********* г. – 23.02.2021 г. върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство, и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 23.02.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.03.2021 г. от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея, ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит №*********/********* г. Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 2302.87 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 20 месечни вноски, с ГЛП 41.24 % и ГПР – 50 %, с падеж:

31.07.2018 г.

Във връзка с договора за кредит, ответникът предоставил обезпечение под формата на 1 поръчителство. За тази цел на ********* г. бил сключен договор между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на цитирания договор, срещу заплащането на възнаграждение, „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да отговаря солидарно с ответника за погашението на сумите по договора за кредит.

Тъй като ответникът не заплащал редовно задълженията си по договора за кредит, поръчителят заплатил на 23.02.2021 г. изцяло дължимите по договора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва. С факта на плащането, поръчителят встъпил в правата на кредитора по основното кредитно правоотношение. Изтъква се, че с Приложение № 1 от 23.02.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.03.2021г.

„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на ищеца вземанията по договора за поръчителство и договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

С уточняваща молба, ищецът твърди, че ответникът към „АПС Бета България“ ЕООД е извършил плащания в периода от – 08.06.2021 г. - 24.04.2023 г. в общ размер на 670 лева, но останали дължими суми.

Предвид изложеното, се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор в срок.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г. ответникът В. Д. К., не оспорва, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *********/********* г., както и, че е сключил Договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД на ********* г. Заявява още, че плаща задълженията си към „АПС Бета България“ ЕООД, всеки месец, като е заплатил общо около 1070 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедентите по кредитното правоотношение и по договора за поръчителство, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ********* от ********* г., за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; наличие на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство от ********* г., в който е уговорено възнаграждение за поръчител и неговия размер; плащане от страна на поръчителя на дължимите по договора за кредит суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва.

По отношение на претенциите за мораторна лихва ищецът следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за периода на забавата.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

2

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника В. Д. К., последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

Страните по делото не спорят, че между В. Д. К. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *********/********* г., както и, че В. Д. К. е сключил Договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД на ********* г. за обезпечаване на задълженията си по Договора за потребителски кредит от ********* г. /виж протокол от о.с.з. от 06.02.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между В. Д. К. и „Кредисимо“ ЕАД е бил подписан Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л.16 - 18), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 2302.87 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.23 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 50 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 20 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3221.80 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата – ********* г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ответника В. Димиторв К. и „Ай Тръст“ ЕООД /л. 19-24/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в общ размер от 3221.80 лева, 3 платимо на 20 месечни вноски, съвпадащи с датите на месечните вноски по Договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

Вземанията по договора са прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД, съгласно Приложение № 1от 23.02.2021 г. към Д оговор за цесия от 02.03.2021 г.

От рамковия договор за цесия от 02.03.2021 г. и приложение № 1/23.02.2021 г. към него /л.82-, в което под № 1136 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС Бета България” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за заем. Цесията е била съобщена на ответника, който факт не се оспорва от последният и предвид изявлението му, че заплаща дължимите суми по процесните договори, именно на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. За пълнота, съдът отбелязва, че изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.

235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата молба.