Решение № 502 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110208111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. В. К. с ЕГН:********** срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-008004/10.04.2025 г., издадено от хачалник група при дтдел „Пътна полиция“ (О“ПП“) при СДВР, с което на основание:

1. чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;

2. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за допуснати процесуални нарушения, довели до опорочаване на административнонаказателното производство от една страна, а от друга явяващи се предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В тази насока се изтъква липсата на описание на предполагаемото нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, като според жалбоподателя този порок присъства и в АУАН, и в НП. Позовавайки се на последното, в жалбата се навеждат твърдения за неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Като накърняващо правото на защита на санкционираното лице се сочи несъобразяването на нормативно установеното правило на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което предвижда при отсъствие на свидетели-очевидци или свидетели при извършване на нарушението, АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, което според жалбоподателя в случая не е сто***. На следващо място се излагат аргументи в посока несъответствието между словесното описание на нарушението и сочената за нарушена правна норма. Акцентира се върху това, че от описанието на нарушението не се изяснява дали са налице всички обективни признаци, посочени в неговия фактически състав. По-конкретно се сочи, че липсата на отразяване в процесното НП на съгласие или несъгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с последното, не може да породи задължение за тях да останат на 1 място и да уведомят службата за контрол. Излагат се твърдения по повод на това, че на жалбоподателя е вменено нарушение за напускане мястото на ПТП преди пристигането на органите на МВР, а от друга страна, че между същия и другия участник не е постигнато съгласие относно обстоятелства, свързани с настъпване на ПТП, поради което според жалбоподателя така формулирано, административнонаказателното обвинение поставя пред невъзможност последния да разбере какво точно нарушение му се вменява. Отделно от това се излагат доводи за липсата на данни относно разположението на всеки от автомобилите върху платното за движение – включително мястото, където се е намирал управляваният от санкционираното лице автомобил, дали е бил в престой или е предприел маневра. Сочи се отсъствието на описание както в АУАН, така и в НП на причинените в резултат на инцидента материални щети, поради което в жалбата се приема, че административнонаказващият орган не е доказал безспорно наличието на същите. В допълнение се сочи, че без конкретизация на щетите като част от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, не може да бъде направен извод за настъпване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - началник група при Отдел ”Пътна полиция” /О „ПП“/ – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Изразява становище по жалбата чрез депозирани писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се излагат съображения в посока потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2025 г. около 07.00 часа жалбоподателят Й. В. К. управлявал в гр. София по бул. „Панчо Владигеров“ № 13, собствения си лек автомобил - марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Намирайки се пред магазин „***“, поради неспазване на пътна маркировка „М15“, настъпил удар със спрелия преди булеварда автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ ***, чийто водач – свидетелят В. С., изпълнявал служебен превоз и чакал пътници. В резултат на удара шофьорът на спрелия за престой автомобил паднал от шофьорското място, като се озовал между двете седалки. Докато се изправи и слезе от автобуса, жалбоподателят вече бил напуснал мястото на инцидента. Свидетелят С. незабавно се обадил на тел. 112 и изчакал пристигането на полицейските служители. Непосредствено до спрелия автомобил същият намерил паднал регистрационния номер на избягалия автомобил – собственост на жалбоподателя.

Малко след това на мястото на инцидента пристигнал екип на ОПП-СДВР.

Полицейският служител Б.З. изготвил докладна записка по случая, като в допълнение били изготвени протокол за ПТП и схема. Впоследствие в сградата на ОПП- СДВР бил призован собственикът на лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** – жалбоподателят Й. К., който на 06.03.2025 г. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Въз основа на данни от свидетеля-очевидец В. С., докладната записка и доказателствата по преписката, свидетелят А. С., изпълняващ длъжност „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“ СДВР, съставил на Й. К. АУАН № 703793/06.03.2025 г. за нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 25-4332008004/10.04.25 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

2

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП. Видно от заповед № 8121к-12547/12.09.24 г. старши инспектор Гергана В. Борисова е преназначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. С. и В. С. и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля-очевидец В. С., който излага добросъвестно преките си възприятия от извършване на нарушението. Макар същият да не е видял и съответно възприел самото съприкосновение между неговия спрял автомобил и управлявания от жалбоподателя, то свидетелят е възприел действията по напускане на местопроизшествието от санкционираното лице. Съдът не намира основание да не се довери на сочените гласни доказателствени средства, доколкото същите носят ценна и релевантна информация относно ключови за осветляване на пътния инцидент обстоятелства – относно мястото и времето на случката и намерената регистрационна табела от автомобила, собственост на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав възприема с доверие и показанията на свидетеля А. С. в качеството му на актосъставител, доколкото същият, макар да не е очевидец на случката, излага относима информация, касаеща процедурата по съставяне и предявяване на процесния АУАН.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, се явява основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно правилата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, както и с оглед приложените по делото заповеди.

На следващо място съдът намира, че и двата процесуални документа са издадени в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като в посока на изложеното не се и спори.

По повод възражението на жалбоподателя относно съставянето на АУАН при несъобразяване на нормативно установеното правило на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Видно от съдържанието на посочената разпоредба, същата предвижда, че при отсъствие на свидетели-очевидци или свидетели при извършване на нарушението, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели. Според настоящата съдебна инстанция в случая е несъмнено, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, участник в процесното ПТП.

Въпреки горното обаче съдът намира, че при издаване на атакувания санкционен акт са допуснати редица процесуални нарушения и то от категорията на съществените, като съображенията на съда в тази насока са следните:

По отношение нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП

В синхрон с наведените от жалбоподателя възражения съдът намира, че така направеното словесно описание на нарушението, намерило отражение в АУАН, а впоследствие дословно пренесено и в процесното НП, действително се отличава с прекомерна лаконичност и пестеливост. В тази връзка настоящият състав констатира и липсата на посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението – в това число посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, точното разположение на двата автомобила върху платното за движение към момента на удара, 3 предприетите от жалбоподателя неправомерни действия или още конкретни маневри, с извършването на които същият е нарушил „п. м. М-15“ /която пътна маркировка съгласно т.

6 на чл. 65 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата служи за обозначение на „коси успоредни линии“, с които се маркира площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта се очертава с непрекъсната линия/.

Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП предвижда при движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, от което последва пътнотранспортно произшествие, нарушителят да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В конкретния случай съгласно привързания санкционен текст на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, предвиждащ налагането на глоба в размер на 200 лева на лице, което не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, се обуславя извода за извършено нарушение, както на предписанието на пътен знак, така и на съответната пътна маркировка. В настоящия случай обаче от административнонаказателната преписка категорично не могат да се изведат данни за несъобразяване с предписанията на конкретен пътен знак.

Отделно от това вменената за нарушена норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП урежда четири самостоятелни хипотези на несъобразяване поведението на участник в движението: 1. със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата; 2. със светлинните сигнали; 3. с пътните знаци и 4. с пътната маркировка. Очевидна е липсата на позоваване на конкретна хипотеза на несъобразено поведение от страна на жалбоподателя при цифровото изписване на квалификацията на нарушението.

С оглед изложеното съдът намира, че действително не са спазени императивните правила, разписани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно съдържанието на АУАН и НП. Според настоящия съдебен състав с оглед допуснатите нарушения на процесуални правила, действително от една страна се засяга правото на санкционираното лице да разбере конкретната законова разпоредба, която му се вменява за нарушена, а от друга не са изпълнени изискванията за прецизност и пълнота на повдигнатото с АУАН административно обвинение. Въз основа на изложеното съдът достигна до извода, че процесното НП следва да бъде отменено в тази му част.